изготвил: Анжелика Стефанова
Било през турското робство. Село Караманово живеело своя всекидневен живот, изпълнен с много мъка и грижи. Годините се случвали все неплодородни, за българите хлябът все не достигал, данъците били големи, трудът непосилен. Обирджийски банди нападали селото и взимали последната крина жито, последния залък.
Най-често върху Караманово и околните села връхлитала бандата на Дели Хасан. Той бил опасен разбойник – и за българи, и за турци. Нямало кой да го спре, никой не смеел да излезе насреща му.
Веднъж, привечер, Дели Хасан за пореден път нападнал селото. Всичко живо се изпокрило. Дълго вилняла бандата – взимала, каквото види. Късно през нощта, опиянена от успеха си, тя започнала да се изтегля към село Сараяр /днес Хаджидимитрово/. Последен яздел на кон Дели Хасан. След него в тъмнината го дебнел неизвестен и до днес българин. Изневиделица той се хвърлил върху разбойника и с един замах му отсякъл главата. От върха до низината конят влачил своя убит господар. Тялото не могло да падне, защото краката били яко вкопчени в стремената. Когато другите бандити разбрали какво е станало, било вече много късно за помощ. Поразени от страшната гледка – обезглавеният им главатар върху седлото на коня си – те пришпорили с викове конете си и в лудешки бяг напуснали злокобното място.
Научавайки радостната вест, селото си отдъхнало. Хората заживели с мисълта, че възмездие очаква всеки, който тръгва против народа.
За да се запомни и знае тази случка, местността, където бил убит страшният разбойник, днес носи неговото име – Дели Хасан.
Гинка Кирилова, с. Караманово, Русенско
Било през турското робство. Село Караманово живеело своя всекидневен живот, изпълнен с много мъка и грижи. Годините се случвали все неплодородни, за българите хлябът все не достигал, данъците били големи, трудът непосилен. Обирджийски банди нападали селото и взимали последната крина жито, последния залък.
Най-често върху Караманово и околните села връхлитала бандата на Дели Хасан. Той бил опасен разбойник – и за българи, и за турци. Нямало кой да го спре, никой не смеел да излезе насреща му.
Веднъж, привечер, Дели Хасан за пореден път нападнал селото. Всичко живо се изпокрило. Дълго вилняла бандата – взимала, каквото види. Късно през нощта, опиянена от успеха си, тя започнала да се изтегля към село Сараяр /днес Хаджидимитрово/. Последен яздел на кон Дели Хасан. След него в тъмнината го дебнел неизвестен и до днес българин. Изневиделица той се хвърлил върху разбойника и с един замах му отсякъл главата. От върха до низината конят влачил своя убит господар. Тялото не могло да падне, защото краката били яко вкопчени в стремената. Когато другите бандити разбрали какво е станало, било вече много късно за помощ. Поразени от страшната гледка – обезглавеният им главатар върху седлото на коня си – те пришпорили с викове конете си и в лудешки бяг напуснали злокобното място.
Научавайки радостната вест, селото си отдъхнало. Хората заживели с мисълта, че възмездие очаква всеки, който тръгва против народа.
За да се запомни и знае тази случка, местността, където бил убит страшният разбойник, днес носи неговото име – Дели Хасан.
Гинка Кирилова, с. Караманово, Русенско