изготвил: Стамен Димитров
В центъра на град Русе се намира ул. Болярска. Едва ли някога сте се запитвали от къде идва името и. Първото, което би Ви хрумнало е, че на нея са живели болярски родове. Така се случи и с мен, но когато се задълбочих в проучването си се оказа, че тази улица носи името на известен русенски род. Това е рода на русенския еснаф-устбашия К. Болярски. Домът им се намирал на номер 17 и в него К. Болярски живеел заедно със съпругата си и двете си деца-Георги и Атина.
Красавицата Атина е родена през 1860 година в Русе. Отначало учи в родния си град, след това с помощта на вуйчо си, митрополит Климент (Васил Друмев), е изпратена във Фундуклевския лицей в Киев. Атина завършва лицея със златен медал, а в родния си град се слави като умна, възпитана, образована и интересна жена. Младата Атина свирела, прекрасно пеела и рецитирала стихове. В Киев младата жена попада на някои Вазови съчинения, подарък от нейния брат Георги Болярски и остава очарована от таланта му, а по-късно и от срещата си с него, в Русе.
Малко известен факт е, че Иван Вазов прекарва известна част от живота си в Русе.
“Живота си в Русе – разказва Вазов на професор Иван Шишманов, – съм описал подробно в романа “Нова земя” /по-точно във втората му част/.” Според признанията на самия поет, той водел в този най-цивилизован и европейски български град “доста шумен и весел живот”. А по онова време в Русе има много ресторанти, клубове и богати домове, в които редовно се дават приеми, салонни концерти и балове.
По сведения на старите русенци Р. Върбанов и Ц. Доганов, той живеел под наем в къщата на богатия търговец Андон Златев по улица “Икономова” /днешната “Духовно възраждане” зад Съдебната палата/ №23, на която до скоро е имало скромна паметна плоча. За съжаление след ремонт на сградата, следите на тази плоча се губят и днес нищо не напомня за живота на Вазов в нашия град.
В крайдунавската ни столица той завършва започнатата в Свищов стихосбирка “Избавление”, съчинява цикъл епиграми /отпечатани за първи път в “Майска китка”, издание на Христо Г. Данов/, написва и комедията “Михалаки чорбаджи”. И най-главното: замисля големия си роман “Нова земя” /1896/.
Поетът се включва много активно в обществения и културния живот на града – изнася сказки в руско-българския културен клуб, посещава репетициите и премиерите на театъра, става един от учредителите на Македонския благотворителен комитет в Русе, създаден след Кресненското въстание.
В Русе Вазов е вече на двадесет и девет години и се замисля сериозно за женитба. Роден е под знака на Рака и счита, че е създаден за семейство, да има съпруга, дом, да бъде баща… Русенци от неговия кръг решават да му помогнат в това начинание. Запознават го с госпожица Атина Болярска. Тя е красива, умна, образована, от много добро и богато семейство, с вкус към поезията и музиката, с жив темперамент. При това е учила в Киев. Тази млада светска дама, от елита на Русе, е изглеждала много подходяща партия за поета с неговите високи културни изисквания и социалното му положение в обществото… Но, за съжаление, големите очаквания не биват оправдани. Между характера и понятията за живота на Атина Болярска и тези на Вазов постепенно изпъква непримирима противоположност. Поетът предпочита семейния уют пред шумните светски забавления и решава да се посвети изцяло на работата си. При това бракът е бил сключен повече по съвест, а не по чувство.
“Тая женитба – свидетелства Борис Вазов /като добре посветен в братовите си семейни работи/, – не беше по любов. Брат ми беше, тъй да се каже, оженен доста набързо от своите добри приятели Михалаки Георгиев и Атанас Илиев, които очевидно му желаеха доброто. Той съвсем не е имал възможност да опознае бъдещата си жена”. Накратко казано: идват куп недоразумения, конфликти, скандали, които бързо слагат край на съпружеските отношения. Сам Вазов признава пред Иван Шишманов: “В епохата на “Денница” пада и моята женитба /4 ноември 1890/… За жалост, бракът ми излезе нещастен. Неудовлетвореността ми от брачния живот се вижда вече в стихотворението “Трънкосливката” от “Денница”. След тринайсет месеца аз се разделих с жена си…”
Но тук трябва да споменем, че Атина Болярска вдъхновила Вазов да напише един от най-хубавите си разкази “Коледен дар” и била първият читател и критик на неговите съчинения по онова време.
И ако за Вазов е писано много, то историята е скрила с тежкото си покривало живота на красивата Атина от нашите очи. И само един спомен, просъществувал покрай другиго, ни връща към нея. Всъщност не можем да кажем дали Атина Болярска е трагичен образ. Тя се появява само в биографията на Вазов и то за малко. Въпреки това тази кратка поява я нарежда сред големите имена на своето съвремие. Данни за единствената съпруга на Вазов, макар и тя да не е изиграла съпътническа роля в живота му - няма. Това, което се знае за нея е изцяло обвързано с големия творец.
Родом от образовано и добро русенско семейство, тя се вмества в живота на стария ерген благодарение на Михалаки Георгиев и съпругата му Магдалина. В края на септември 1890 г. семейство Георгиеви, които по-късно ще се окажат кумове на сватбата им, запознава 30 годишната Атина с вече утвърдилия се в литературните среди Вазов. В дома на Болярски, Вазов отива с майка си. Атина възторжено рецитира стихотворенията му от "Епопея на забравените". И макар че Вазов е една от най-желаните партии за брак в този период, той остава изключително впечатлен от госпожица Болярска. Очарована е и тя самата, въпреки десет годишната разлика помежду им. Макар, че театрално представя всяко едно свое качество, тя успява да запази баланса между чувствата си и добрия тон, диктуван и от семейството и високото и образование. Въпреки определението на бъдещата и свекърва, че е "цапната и с много волен характер", тя се слави като умна, образована и интересна жена, изключително популярна сред хайлайфа. В крайна сметка Атина говори руски, френски, пише стихове, рисува, танцува, пее, но тези благодетели не впечатляват ревнивата майка на бъдещият й съпруг.
На 15 октоври 1890 г. публичното пространство се взривява от новината за официалния им годеж. Съба Вазова - майката на Иван - никак не е доволна от избора на сина си. Ревността й на няколко пъти е дълбоко подчертавана от историографите на Вазов по повод на забележките и съветите й към сина си по отношение на любовите му. Но нейната неразположеност не се взема под внимание. На 4 ноември 1890 г. Атина и Вазов сключват граждански брак и се венчават в църквата "Свети Крал". Това се оказва събитие, следено с изключително голям интерес не само от литературоведската общност, но и от всички, които са се били докосвали до вазовската мисъл.
Началните строфи на брака им са положителни - все още съпрузите са влюбени и се радват един на друг. Но класическият за патриархалните и постпатриархалните общества конфликт 'снаха - свекърва' застрашава благополучието на брака им. Властолюбивата Съба отказва да се оттегли от ръководната си роля в домакинството, а снахата се опитва да си извоюва свое място и да се наложи в дома, но този опит се оказва абсолютно неуспешен. Пълновластна господарка на дома си остава Съба. А и на своите 30 години Атина е в стихията на женствеността и младостта си. Тя често е упреквана, и то грубо, от майката на съпруга си, че ходи по чайни церемонии, по соарета и забави, а самият Вазов пише, че не му се нрави жена му да го води по "журове и насажда у дома модерни порядки".
На 3 юли 1891 г. Семейство Вазови - син, снаха и свекърва - тръгват на излет с файтон към Рилския Манастир. По време на разходката между двамата съпрузи възниква остро спречкване. Свекървата доналива масло в огъня, но по-основната причина за семейния скандал са нахалните и безогледни ухажвания към Атина от страна на един гвардеец, чието име историята е запазила в тайна. Тази случка и вечните упреци на Съба допринасят за нетърпимата атмосфера в дома.
Светският маниер на Атина, натякванията на майка му и личното му убеждение, че домът трябва да остане недокоснат от модерното, изкарват Вазов извън равновесие и той напуска дома си на 17.02.1892 г. Едва тринадесет месеца след венчавката си за госпожица Болярска Вазов намира упование в ергенската си самота. За да прикрие постъпката на сина си и за да запази доброто име на семейството си (по един неразбираем днес начин) Съба изгонва Атина от дома си. Според източниците тя изчакала снаха си да излезе от къщата и накарала една слугиня да събере багажа й в няколко бохчички. Когато младата госпожа Вазова се прибрала установила, че врата е заключена. Свекървата я чакала на прозореца и изхвърлила дрехите и оттам. С познатия ни вече тон Съба изрекла съдбоносните думи "Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите!" и затворила прозореца.
Как се е чувствала младата съпруга, как е приела това, че желана от толкова страни в обществото, сега е изхвърлена - никъде никой не е писал. Но знаем, че Вазов се е върнал в дома на ул. Солунска 17 и е коленичил пред скута на майка си. Дори думите му от този миг са ни известни: "Какъв голям грях щях да сторя. Бях решил тебе да изпъдя.".
Бракоразводното дело се точи до смъртта на Вазов - 33 години. Причината се крие във силните връзки, които Атина има сред владиците. Семейство Вазови, обаче, тотално я игнорира от живота си и общува с нея единствено чрез съда.
Истината за раздялата на народният ни поет Иван Вазов с Атина Болярска е тъжна и с трагичен отенък. Може би тя е в думите на самия Вазов, казани през 1920 година пред неговия приятел професор Иван Д. Шишманов: "Майка ми ни най-малко не е виновна за семейната ми разруха. Тя беше светица по доброта на душата си. Тя искаше напротив и настояваше пак да се съберем. Аз не рачих и имаше защо."
Четиридесетгодишен, под влиянието на майка си Съба Вазова, поетът е желаел от тридесет и две годишната Атина уважение и продължение на своя род. Година и три месеца съвместен живот са били достатъчни, за да излезе наяве невъзможността да се реализира искането на твореца. Оттук настъпват и раздорите между него и съпругата му. А любовта? "Тя, вероятно не е била в нас, нито между нас", признава по-късно Вазов пред Шишманов.
За двойката Атина Болярска ¬ Иван Вазов и за техния развод спомени са оставили проф. Иван Шишманов, Вера Вазова, академик Михаил Арнаудов, Константин Георгиев, Борис Вазов, Елисавета Консулова-Вазова, Константин Гълъбов и др.
Мария Бъчварова, която е родом от Русе, казва за външния вид на Атина: "Лично познавах жената на Иван Вазов, но като мома, госпожица. Атина беше учителка в Русе ¬ добра, любезна и възпитана. Разбира се, че говоря за нея, както казах, като госпожица, както я познавам на младини. Косата є беше тъмнокестенява, а самата тя беше повече черноока, средна на ръст, невисока…"
Д-р Стоил Станев, русенец, е живял в квартала на Болярска. За нея той си спомня с добро: "Атина, беше хубава и красива жена…Между нас, русенци, минаваше за начетена, много интелигентна, с особено ценни качества".
Освен тях мемоари за поета е написал и русенския адвокат Аспарух Емануилов, който през 1950 година записва в една голяма тетрадка "Анкета и разни други бележки за Иван Вазов във връзка с пребиваването му в Русе, неговото отношение към Русе и русенци, и неговата женитба за русенка". Емануилов също е познавал Болярска и в своя непубликуван архив, който се пази в семейството му, той оставя интересни бележки за впечатленията си от съпругата на Вазов: "От днешна гледна точка развод между два различни характера, можеше да се очаква. Атина беше любима племенница на Васил Друмев и той помогна на баща є да я прати на учение в Русия. Мисля, че митрополитът уважаваше Вазов, но държеше повече на своята кръв и на близките си. Той беше причината поетът да не получи докато е жив развод. Думата на твореца се чуваше повече преди Освобождението. След това митрополитът имаше повече власт и това отрови последните години на народния ни поет. Мисля дори, че това не беше толкова борба между Вазов и съпругата му, колкото борба за надмощие между светската и църковната власт. Атина, макар и умна, беше само една пионка в нея."
Следващото споменаване на Вазовата съпруга е в завещанието му, написано през 1909 г.: „На отстранената си жена Атина Болярска не оставам нищо. С нея не можех да живея щастливо във времето, което трая само година и три месеца. От 1890 година, откак сме разделени, тя ми измъчи душата чрез всевъзможни преследвания-съдебни и външни, разоряваше ме материално и за нея, аз лично, не мога доброволно да наредя да й се даде от моя имот каквото и да било."
Съдбата обаче й отрежда друго - тя взима много по-голямата част от Вазовото наследство. И... изчезва от хрониките на историците.
Моят разказ за нея също свършва тук. Само няколко сводки и спомени от тези години, след смъртта на Вазов, ни разказват, че Атина редовно посещавала гроба му. Знае се и за амбициозния и проект да събере и издаде всичко писано за и от Вазов, което несъмнено ни говори за чувството й на свързаност с него. Тук е мястото да се запитаме дали тази жена, несподелила пътя твореца, все пак и въпреки всичко го е обичала. Или пък можем да тръгнем в една друга посока и да приемем, че порядките на времето й, са я задължавали да постъпи така.
Две сгради-две съдби… Две сгради запазили спомена за европейският Русе. Две сгради, в които е кипял светски, културен и модерен живот. Две сгради, в които са се сблъскали модерното и патриархалното, волното и сдържаното, любовта и ревността. Тези сгради днес с нищо не напомнят, че в тях е живяла единствената съпруга на Иван Вазов и самият той.
Не би било хубаво тия две сгради да потънат в забрава, както това се е случило с красивата Атина.
Вестник "Десант", бр. 186
сп. "Българска наука"
вестник "Монитор"
В центъра на град Русе се намира ул. Болярска. Едва ли някога сте се запитвали от къде идва името и. Първото, което би Ви хрумнало е, че на нея са живели болярски родове. Така се случи и с мен, но когато се задълбочих в проучването си се оказа, че тази улица носи името на известен русенски род. Това е рода на русенския еснаф-устбашия К. Болярски. Домът им се намирал на номер 17 и в него К. Болярски живеел заедно със съпругата си и двете си деца-Георги и Атина.
Красавицата Атина е родена през 1860 година в Русе. Отначало учи в родния си град, след това с помощта на вуйчо си, митрополит Климент (Васил Друмев), е изпратена във Фундуклевския лицей в Киев. Атина завършва лицея със златен медал, а в родния си град се слави като умна, възпитана, образована и интересна жена. Младата Атина свирела, прекрасно пеела и рецитирала стихове. В Киев младата жена попада на някои Вазови съчинения, подарък от нейния брат Георги Болярски и остава очарована от таланта му, а по-късно и от срещата си с него, в Русе.
Малко известен факт е, че Иван Вазов прекарва известна част от живота си в Русе.
“Живота си в Русе – разказва Вазов на професор Иван Шишманов, – съм описал подробно в романа “Нова земя” /по-точно във втората му част/.” Според признанията на самия поет, той водел в този най-цивилизован и европейски български град “доста шумен и весел живот”. А по онова време в Русе има много ресторанти, клубове и богати домове, в които редовно се дават приеми, салонни концерти и балове.
По сведения на старите русенци Р. Върбанов и Ц. Доганов, той живеел под наем в къщата на богатия търговец Андон Златев по улица “Икономова” /днешната “Духовно възраждане” зад Съдебната палата/ №23, на която до скоро е имало скромна паметна плоча. За съжаление след ремонт на сградата, следите на тази плоча се губят и днес нищо не напомня за живота на Вазов в нашия град.
В крайдунавската ни столица той завършва започнатата в Свищов стихосбирка “Избавление”, съчинява цикъл епиграми /отпечатани за първи път в “Майска китка”, издание на Христо Г. Данов/, написва и комедията “Михалаки чорбаджи”. И най-главното: замисля големия си роман “Нова земя” /1896/.
Поетът се включва много активно в обществения и културния живот на града – изнася сказки в руско-българския културен клуб, посещава репетициите и премиерите на театъра, става един от учредителите на Македонския благотворителен комитет в Русе, създаден след Кресненското въстание.
В Русе Вазов е вече на двадесет и девет години и се замисля сериозно за женитба. Роден е под знака на Рака и счита, че е създаден за семейство, да има съпруга, дом, да бъде баща… Русенци от неговия кръг решават да му помогнат в това начинание. Запознават го с госпожица Атина Болярска. Тя е красива, умна, образована, от много добро и богато семейство, с вкус към поезията и музиката, с жив темперамент. При това е учила в Киев. Тази млада светска дама, от елита на Русе, е изглеждала много подходяща партия за поета с неговите високи културни изисквания и социалното му положение в обществото… Но, за съжаление, големите очаквания не биват оправдани. Между характера и понятията за живота на Атина Болярска и тези на Вазов постепенно изпъква непримирима противоположност. Поетът предпочита семейния уют пред шумните светски забавления и решава да се посвети изцяло на работата си. При това бракът е бил сключен повече по съвест, а не по чувство.
“Тая женитба – свидетелства Борис Вазов /като добре посветен в братовите си семейни работи/, – не беше по любов. Брат ми беше, тъй да се каже, оженен доста набързо от своите добри приятели Михалаки Георгиев и Атанас Илиев, които очевидно му желаеха доброто. Той съвсем не е имал възможност да опознае бъдещата си жена”. Накратко казано: идват куп недоразумения, конфликти, скандали, които бързо слагат край на съпружеските отношения. Сам Вазов признава пред Иван Шишманов: “В епохата на “Денница” пада и моята женитба /4 ноември 1890/… За жалост, бракът ми излезе нещастен. Неудовлетвореността ми от брачния живот се вижда вече в стихотворението “Трънкосливката” от “Денница”. След тринайсет месеца аз се разделих с жена си…”
Но тук трябва да споменем, че Атина Болярска вдъхновила Вазов да напише един от най-хубавите си разкази “Коледен дар” и била първият читател и критик на неговите съчинения по онова време.
И ако за Вазов е писано много, то историята е скрила с тежкото си покривало живота на красивата Атина от нашите очи. И само един спомен, просъществувал покрай другиго, ни връща към нея. Всъщност не можем да кажем дали Атина Болярска е трагичен образ. Тя се появява само в биографията на Вазов и то за малко. Въпреки това тази кратка поява я нарежда сред големите имена на своето съвремие. Данни за единствената съпруга на Вазов, макар и тя да не е изиграла съпътническа роля в живота му - няма. Това, което се знае за нея е изцяло обвързано с големия творец.
Родом от образовано и добро русенско семейство, тя се вмества в живота на стария ерген благодарение на Михалаки Георгиев и съпругата му Магдалина. В края на септември 1890 г. семейство Георгиеви, които по-късно ще се окажат кумове на сватбата им, запознава 30 годишната Атина с вече утвърдилия се в литературните среди Вазов. В дома на Болярски, Вазов отива с майка си. Атина възторжено рецитира стихотворенията му от "Епопея на забравените". И макар че Вазов е една от най-желаните партии за брак в този период, той остава изключително впечатлен от госпожица Болярска. Очарована е и тя самата, въпреки десет годишната разлика помежду им. Макар, че театрално представя всяко едно свое качество, тя успява да запази баланса между чувствата си и добрия тон, диктуван и от семейството и високото и образование. Въпреки определението на бъдещата и свекърва, че е "цапната и с много волен характер", тя се слави като умна, образована и интересна жена, изключително популярна сред хайлайфа. В крайна сметка Атина говори руски, френски, пише стихове, рисува, танцува, пее, но тези благодетели не впечатляват ревнивата майка на бъдещият й съпруг.
На 15 октоври 1890 г. публичното пространство се взривява от новината за официалния им годеж. Съба Вазова - майката на Иван - никак не е доволна от избора на сина си. Ревността й на няколко пъти е дълбоко подчертавана от историографите на Вазов по повод на забележките и съветите й към сина си по отношение на любовите му. Но нейната неразположеност не се взема под внимание. На 4 ноември 1890 г. Атина и Вазов сключват граждански брак и се венчават в църквата "Свети Крал". Това се оказва събитие, следено с изключително голям интерес не само от литературоведската общност, но и от всички, които са се били докосвали до вазовската мисъл.
Началните строфи на брака им са положителни - все още съпрузите са влюбени и се радват един на друг. Но класическият за патриархалните и постпатриархалните общества конфликт 'снаха - свекърва' застрашава благополучието на брака им. Властолюбивата Съба отказва да се оттегли от ръководната си роля в домакинството, а снахата се опитва да си извоюва свое място и да се наложи в дома, но този опит се оказва абсолютно неуспешен. Пълновластна господарка на дома си остава Съба. А и на своите 30 години Атина е в стихията на женствеността и младостта си. Тя често е упреквана, и то грубо, от майката на съпруга си, че ходи по чайни церемонии, по соарета и забави, а самият Вазов пише, че не му се нрави жена му да го води по "журове и насажда у дома модерни порядки".
На 3 юли 1891 г. Семейство Вазови - син, снаха и свекърва - тръгват на излет с файтон към Рилския Манастир. По време на разходката между двамата съпрузи възниква остро спречкване. Свекървата доналива масло в огъня, но по-основната причина за семейния скандал са нахалните и безогледни ухажвания към Атина от страна на един гвардеец, чието име историята е запазила в тайна. Тази случка и вечните упреци на Съба допринасят за нетърпимата атмосфера в дома.
Светският маниер на Атина, натякванията на майка му и личното му убеждение, че домът трябва да остане недокоснат от модерното, изкарват Вазов извън равновесие и той напуска дома си на 17.02.1892 г. Едва тринадесет месеца след венчавката си за госпожица Болярска Вазов намира упование в ергенската си самота. За да прикрие постъпката на сина си и за да запази доброто име на семейството си (по един неразбираем днес начин) Съба изгонва Атина от дома си. Според източниците тя изчакала снаха си да излезе от къщата и накарала една слугиня да събере багажа й в няколко бохчички. Когато младата госпожа Вазова се прибрала установила, че врата е заключена. Свекървата я чакала на прозореца и изхвърлила дрехите и оттам. С познатия ни вече тон Съба изрекла съдбоносните думи "Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите!" и затворила прозореца.
Как се е чувствала младата съпруга, как е приела това, че желана от толкова страни в обществото, сега е изхвърлена - никъде никой не е писал. Но знаем, че Вазов се е върнал в дома на ул. Солунска 17 и е коленичил пред скута на майка си. Дори думите му от този миг са ни известни: "Какъв голям грях щях да сторя. Бях решил тебе да изпъдя.".
Бракоразводното дело се точи до смъртта на Вазов - 33 години. Причината се крие във силните връзки, които Атина има сред владиците. Семейство Вазови, обаче, тотално я игнорира от живота си и общува с нея единствено чрез съда.
Истината за раздялата на народният ни поет Иван Вазов с Атина Болярска е тъжна и с трагичен отенък. Може би тя е в думите на самия Вазов, казани през 1920 година пред неговия приятел професор Иван Д. Шишманов: "Майка ми ни най-малко не е виновна за семейната ми разруха. Тя беше светица по доброта на душата си. Тя искаше напротив и настояваше пак да се съберем. Аз не рачих и имаше защо."
Четиридесетгодишен, под влиянието на майка си Съба Вазова, поетът е желаел от тридесет и две годишната Атина уважение и продължение на своя род. Година и три месеца съвместен живот са били достатъчни, за да излезе наяве невъзможността да се реализира искането на твореца. Оттук настъпват и раздорите между него и съпругата му. А любовта? "Тя, вероятно не е била в нас, нито между нас", признава по-късно Вазов пред Шишманов.
За двойката Атина Болярска ¬ Иван Вазов и за техния развод спомени са оставили проф. Иван Шишманов, Вера Вазова, академик Михаил Арнаудов, Константин Георгиев, Борис Вазов, Елисавета Консулова-Вазова, Константин Гълъбов и др.
Мария Бъчварова, която е родом от Русе, казва за външния вид на Атина: "Лично познавах жената на Иван Вазов, но като мома, госпожица. Атина беше учителка в Русе ¬ добра, любезна и възпитана. Разбира се, че говоря за нея, както казах, като госпожица, както я познавам на младини. Косата є беше тъмнокестенява, а самата тя беше повече черноока, средна на ръст, невисока…"
Д-р Стоил Станев, русенец, е живял в квартала на Болярска. За нея той си спомня с добро: "Атина, беше хубава и красива жена…Между нас, русенци, минаваше за начетена, много интелигентна, с особено ценни качества".
Освен тях мемоари за поета е написал и русенския адвокат Аспарух Емануилов, който през 1950 година записва в една голяма тетрадка "Анкета и разни други бележки за Иван Вазов във връзка с пребиваването му в Русе, неговото отношение към Русе и русенци, и неговата женитба за русенка". Емануилов също е познавал Болярска и в своя непубликуван архив, който се пази в семейството му, той оставя интересни бележки за впечатленията си от съпругата на Вазов: "От днешна гледна точка развод между два различни характера, можеше да се очаква. Атина беше любима племенница на Васил Друмев и той помогна на баща є да я прати на учение в Русия. Мисля, че митрополитът уважаваше Вазов, но държеше повече на своята кръв и на близките си. Той беше причината поетът да не получи докато е жив развод. Думата на твореца се чуваше повече преди Освобождението. След това митрополитът имаше повече власт и това отрови последните години на народния ни поет. Мисля дори, че това не беше толкова борба между Вазов и съпругата му, колкото борба за надмощие между светската и църковната власт. Атина, макар и умна, беше само една пионка в нея."
Следващото споменаване на Вазовата съпруга е в завещанието му, написано през 1909 г.: „На отстранената си жена Атина Болярска не оставам нищо. С нея не можех да живея щастливо във времето, което трая само година и три месеца. От 1890 година, откак сме разделени, тя ми измъчи душата чрез всевъзможни преследвания-съдебни и външни, разоряваше ме материално и за нея, аз лично, не мога доброволно да наредя да й се даде от моя имот каквото и да било."
Съдбата обаче й отрежда друго - тя взима много по-голямата част от Вазовото наследство. И... изчезва от хрониките на историците.
Моят разказ за нея също свършва тук. Само няколко сводки и спомени от тези години, след смъртта на Вазов, ни разказват, че Атина редовно посещавала гроба му. Знае се и за амбициозния и проект да събере и издаде всичко писано за и от Вазов, което несъмнено ни говори за чувството й на свързаност с него. Тук е мястото да се запитаме дали тази жена, несподелила пътя твореца, все пак и въпреки всичко го е обичала. Или пък можем да тръгнем в една друга посока и да приемем, че порядките на времето й, са я задължавали да постъпи така.
Две сгради-две съдби… Две сгради запазили спомена за европейският Русе. Две сгради, в които е кипял светски, културен и модерен живот. Две сгради, в които са се сблъскали модерното и патриархалното, волното и сдържаното, любовта и ревността. Тези сгради днес с нищо не напомнят, че в тях е живяла единствената съпруга на Иван Вазов и самият той.
Не би било хубаво тия две сгради да потънат в забрава, както това се е случило с красивата Атина.
Вестник "Десант", бр. 186
сп. "Българска наука"
вестник "Монитор"