изготвил: Кристиян Казанлиев
Хотел „Букурещ”, модна къща „Чикаго”, клуб на филателистите в Русе, клуб на ВМРО, адвокатски кантори, ресторант „Асансьора“ – различни през годините са лицата на къщата на ул. „Пирот”, построена преди повече от едно столетие. Тъжни, усмихнати, делови – тези лица очертават контурите на легендата за различните лица на живота в един град. Вгледайте се в нея и познайте къде се намира тя. Дали във Виена, дали в Рим или в някой стар френски град. Не – тя е част от облика на Русе и легендите за нея са част от историята на един древен европейски град. Но както във всяка легенда времето е изтрило подробностите и детайлите, героите и проблемите и изправя разказвача пред трудната задача да ги събере и от различните парчета на колажа да представи цялостната картина.
Легендата за къщата на ул.”Пирот”5 започва със Соломон Блаущайн и неговия интерес към пощенските марки. Това се случило много отдавна, през годините след Освобождението, когато в Европа са учудени от икономическите успехи на България. През призмата на едно изминало столетие днес можем да се попитаме щяха ли тези успехи да са факт без предприемчиви русенци с необикновени интереси като Соломон Блаущайн. Ето как Алеко Константинов го представя в пътеписа „До Чикаго и назад”: „ В павильона на г. Айвазияна имаше и трети търговец, едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски марки”. Изведено под черта и с по-дребен шрифт, след този абзац писателят публикува в пътеписа си и писмото, което е получил по-късно от Соломон Блаущайн. То носи дата „7 февруари 1894г” и е написано в Русе. В запазеното по този начин писмо можем да чуем гласа на „русенското еврейче”: „Почитаемий Г-не А. Константинов, От днес и преди месец и половина срещнах в една брошура на „Български преглед” една Ваша дописка, в която поименно изброявате личностите, които са присъствали на Всемирното изложение в Америка…срещнах да говорите за едно Еврейче от гр.Русе, но като бях и съм уверен, че в гр. Русе никаква друга личност от еврейско вероизповедание нямаше на поменатото изложение „Чикаго” освен мене, то положително бях уверен, че тая дума, изказана от един свищовски български гражданин, какъвто съм и аз /български гражданин/ не се отнася за други никого освен за моята личност…” Със самочувствието на български гражданин от гр. Русе Соломон Блаущайн тръгва за Чикаго и обратно на свои разноски, за да напише първата страница от една русенска легенда. Правителството му отпуска място в българския павилион и той представя колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки. И посетителите на това българско пространство в далечната чужда страна виждат младия мъж в традиционен национален костюм. С гайда и бъклица в ръка, Соломон посреща тези посетители, за да им каже името „България”. Много от тях за първи път чуват това име.
В запазените търговски алманаси на Княжество България пише, че Соломон Блаущайн е търговец от Русе, купува и продава пощенски марки. Времето е заличило подробности, но се знае, че е забогатял от продажбата на пощенски марки на търговското изложение в Чикаго и построява до хотел „Сплендид” сградата на сегашната ул. „Пирот“ №5 през 1896 г. Проектът на тази сграда е дело на строителния техник Иван Майор. Казват, че с този австрийски архитект Соломон Блаущайн се запознава на парахода, с който се прибира в България.
Усмихва се красивото и аристократично лице на тази къща, огрява с усмивката си една русенска улица и започва да се пише столетната легенда за нейния живот. Русенци я наричат Къщата на пощенските марки „Чикаго”. Сградата заема площ от 210 кв.м. Фасадата е богато украсена с декорации и красив портал, има две ниши с фигури на момичета, с кошници плодове на главите. От една стара пощенска картичка се разбира, че сградата е имала озеленен покрив-градина, използван вероятно за открит ресторант.
Семейство Соломон и Розали Блаущайн, родителите на къщата, отварят в нея хотел „Букурещ“ и кабаре, в което гостуват певици и танцьорки от Австрия, Сърбия и Румъния. Гласът на тези певици и стъпките на танцьорките са спотаени до днес в ъглите. Трябва да влезем в къщата, да затворим очи и тогава…може да ги чуем. Разговорите са на различни езици. Сякаш цяла Европа е влязла в тази нова къща, за да се повесели. Скоро звуците на мазурката и валса помамиха голяма част от русенската общественост, докарана по френски и виенски маниер. Пред хотела спираха новоизлезлите, за времето си, английски велосипеди и черни файтони, бронзови фенери и червена тапицерия./6/
От тогавашната преса научаваме, че заведението печели добре, но не се слави с добра репутация. Тайните мъжки присъствия предизвикват протеста на благочестиви русенски граждани и след четири години, под натиска на общественото мнение, хотелът и кабарето са затворени. Затваря се една страница от легендата, за да се отвори следващата.
Къщата на ул.”Пирот” вече е семейно жилище и модна къща за дамски и детски шапки „При Чикаго“, открита през 1883 г. от Розали Блаущайн. В рекламите по онова време фирмата е титулувана като главната и най-старата модистка къща в България, с клонове в София и Плевен. Модата е лице на красотата. Тя става следващата страница от легендата. Виенска, лондонска и парижка мода отново събират Европа в тази къща. Днес Ирина Сардарева, най-известната дизайнерка на шапки в България, ще каже: „Разрових се в музея за история на София и открих, че преди 1940-та година в столицата е имало 18 ателиета за шапки. В последствие разбрах, че в Русе пък са били над 35”. Началото на шапкарския занаят по българските земи е следващата страница на легендата за къщата на ул.„Пирот”.
Друга интересна част от легендата за тази къща и до днес в Русе се свързва с появата на асансьора в този европейски град. Казват, че там бил монтиран по американски образец първият в страната асансьор още в края на XIX в. Учудването идва от това, че тогава не е имало електричество и той се задвижвал от силата на четирима яки мъже. Нали във всяка легенда вълшебната промяна е невъзможна без сила. Ако за първия асансьор има някакви съмнения, то няма спор, че стените на кабинета на Соломон Блаущайн са покрити с пощенски марки. Мнозина русенци са чували неговите разкази - как в Чикаго филателистите за първи път чували за България и се трупали, за да купуват марки, цената на които находчивият русенец многократно покачил.
Соломон Блаущайн починал в Русе на 1.04.1956 г. Но легендата за къщата на ул. „Пирот” продължава. В нея някак естествено се настанил Клубът на филателистите в Русе. Днес зад красивата фасада са събрани клубът на ВМРО, адвокатски кантори и известният ресторант „Асансьора“. Политика, право, веселие – всички са подходящи за лицето на тази къща. При влизане в сградата на пода в коридора и сега се виждат инициалите СРБ (Соломон и Розали Блаущайн) и годината на построяване на сградата 1896 год. Собственикът на сградата е направил клуб- ресторант „Асансьора”. Атмосферата в него носи духът на шумните веселби и пиршества от миналото. В заведението има снимки в рамки на сградата от времето на Соломон и Розали.
Когато хората остареят, те загубват своята привлекателност. Остават им бръчките и тъгата по младостта. А къщата на ул.”Пирот” е столетница, която става все по-привлекателна и красива. Тя и днес се вглежда в минувачите със своята аристократична европейска усмивка и им напомня, че легендите не остаряват.
Използвана и цитирана литература:
1. Димитрова Мариана и Дойков Васил, "Сградите - европейско културно наследство", "Авангард принт", Русе, 2013 г.
2. Константинов Алеко „До Чикаго и назад”, „Събрани съчинения”, том1, С., 1980, стр.62
3. https://www.facebook.com/StaroRuse
4. http://libruse.bg/mestna-istoria/pametnicite/kashtata-na-filatelista-solomon-blaushtain
5. http://e-vestnik.bg/5250
6. http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=280139
Хотел „Букурещ”, модна къща „Чикаго”, клуб на филателистите в Русе, клуб на ВМРО, адвокатски кантори, ресторант „Асансьора“ – различни през годините са лицата на къщата на ул. „Пирот”, построена преди повече от едно столетие. Тъжни, усмихнати, делови – тези лица очертават контурите на легендата за различните лица на живота в един град. Вгледайте се в нея и познайте къде се намира тя. Дали във Виена, дали в Рим или в някой стар френски град. Не – тя е част от облика на Русе и легендите за нея са част от историята на един древен европейски град. Но както във всяка легенда времето е изтрило подробностите и детайлите, героите и проблемите и изправя разказвача пред трудната задача да ги събере и от различните парчета на колажа да представи цялостната картина.
Легендата за къщата на ул.”Пирот”5 започва със Соломон Блаущайн и неговия интерес към пощенските марки. Това се случило много отдавна, през годините след Освобождението, когато в Европа са учудени от икономическите успехи на България. През призмата на едно изминало столетие днес можем да се попитаме щяха ли тези успехи да са факт без предприемчиви русенци с необикновени интереси като Соломон Блаущайн. Ето как Алеко Константинов го представя в пътеписа „До Чикаго и назад”: „ В павильона на г. Айвазияна имаше и трети търговец, едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски марки”. Изведено под черта и с по-дребен шрифт, след този абзац писателят публикува в пътеписа си и писмото, което е получил по-късно от Соломон Блаущайн. То носи дата „7 февруари 1894г” и е написано в Русе. В запазеното по този начин писмо можем да чуем гласа на „русенското еврейче”: „Почитаемий Г-не А. Константинов, От днес и преди месец и половина срещнах в една брошура на „Български преглед” една Ваша дописка, в която поименно изброявате личностите, които са присъствали на Всемирното изложение в Америка…срещнах да говорите за едно Еврейче от гр.Русе, но като бях и съм уверен, че в гр. Русе никаква друга личност от еврейско вероизповедание нямаше на поменатото изложение „Чикаго” освен мене, то положително бях уверен, че тая дума, изказана от един свищовски български гражданин, какъвто съм и аз /български гражданин/ не се отнася за други никого освен за моята личност…” Със самочувствието на български гражданин от гр. Русе Соломон Блаущайн тръгва за Чикаго и обратно на свои разноски, за да напише първата страница от една русенска легенда. Правителството му отпуска място в българския павилион и той представя колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки. И посетителите на това българско пространство в далечната чужда страна виждат младия мъж в традиционен национален костюм. С гайда и бъклица в ръка, Соломон посреща тези посетители, за да им каже името „България”. Много от тях за първи път чуват това име.
В запазените търговски алманаси на Княжество България пише, че Соломон Блаущайн е търговец от Русе, купува и продава пощенски марки. Времето е заличило подробности, но се знае, че е забогатял от продажбата на пощенски марки на търговското изложение в Чикаго и построява до хотел „Сплендид” сградата на сегашната ул. „Пирот“ №5 през 1896 г. Проектът на тази сграда е дело на строителния техник Иван Майор. Казват, че с този австрийски архитект Соломон Блаущайн се запознава на парахода, с който се прибира в България.
Усмихва се красивото и аристократично лице на тази къща, огрява с усмивката си една русенска улица и започва да се пише столетната легенда за нейния живот. Русенци я наричат Къщата на пощенските марки „Чикаго”. Сградата заема площ от 210 кв.м. Фасадата е богато украсена с декорации и красив портал, има две ниши с фигури на момичета, с кошници плодове на главите. От една стара пощенска картичка се разбира, че сградата е имала озеленен покрив-градина, използван вероятно за открит ресторант.
Семейство Соломон и Розали Блаущайн, родителите на къщата, отварят в нея хотел „Букурещ“ и кабаре, в което гостуват певици и танцьорки от Австрия, Сърбия и Румъния. Гласът на тези певици и стъпките на танцьорките са спотаени до днес в ъглите. Трябва да влезем в къщата, да затворим очи и тогава…може да ги чуем. Разговорите са на различни езици. Сякаш цяла Европа е влязла в тази нова къща, за да се повесели. Скоро звуците на мазурката и валса помамиха голяма част от русенската общественост, докарана по френски и виенски маниер. Пред хотела спираха новоизлезлите, за времето си, английски велосипеди и черни файтони, бронзови фенери и червена тапицерия./6/
От тогавашната преса научаваме, че заведението печели добре, но не се слави с добра репутация. Тайните мъжки присъствия предизвикват протеста на благочестиви русенски граждани и след четири години, под натиска на общественото мнение, хотелът и кабарето са затворени. Затваря се една страница от легендата, за да се отвори следващата.
Къщата на ул.”Пирот” вече е семейно жилище и модна къща за дамски и детски шапки „При Чикаго“, открита през 1883 г. от Розали Блаущайн. В рекламите по онова време фирмата е титулувана като главната и най-старата модистка къща в България, с клонове в София и Плевен. Модата е лице на красотата. Тя става следващата страница от легендата. Виенска, лондонска и парижка мода отново събират Европа в тази къща. Днес Ирина Сардарева, най-известната дизайнерка на шапки в България, ще каже: „Разрових се в музея за история на София и открих, че преди 1940-та година в столицата е имало 18 ателиета за шапки. В последствие разбрах, че в Русе пък са били над 35”. Началото на шапкарския занаят по българските земи е следващата страница на легендата за къщата на ул.„Пирот”.
Друга интересна част от легендата за тази къща и до днес в Русе се свързва с появата на асансьора в този европейски град. Казват, че там бил монтиран по американски образец първият в страната асансьор още в края на XIX в. Учудването идва от това, че тогава не е имало електричество и той се задвижвал от силата на четирима яки мъже. Нали във всяка легенда вълшебната промяна е невъзможна без сила. Ако за първия асансьор има някакви съмнения, то няма спор, че стените на кабинета на Соломон Блаущайн са покрити с пощенски марки. Мнозина русенци са чували неговите разкази - как в Чикаго филателистите за първи път чували за България и се трупали, за да купуват марки, цената на които находчивият русенец многократно покачил.
Соломон Блаущайн починал в Русе на 1.04.1956 г. Но легендата за къщата на ул. „Пирот” продължава. В нея някак естествено се настанил Клубът на филателистите в Русе. Днес зад красивата фасада са събрани клубът на ВМРО, адвокатски кантори и известният ресторант „Асансьора“. Политика, право, веселие – всички са подходящи за лицето на тази къща. При влизане в сградата на пода в коридора и сега се виждат инициалите СРБ (Соломон и Розали Блаущайн) и годината на построяване на сградата 1896 год. Собственикът на сградата е направил клуб- ресторант „Асансьора”. Атмосферата в него носи духът на шумните веселби и пиршества от миналото. В заведението има снимки в рамки на сградата от времето на Соломон и Розали.
Когато хората остареят, те загубват своята привлекателност. Остават им бръчките и тъгата по младостта. А къщата на ул.”Пирот” е столетница, която става все по-привлекателна и красива. Тя и днес се вглежда в минувачите със своята аристократична европейска усмивка и им напомня, че легендите не остаряват.
Използвана и цитирана литература:
1. Димитрова Мариана и Дойков Васил, "Сградите - европейско културно наследство", "Авангард принт", Русе, 2013 г.
2. Константинов Алеко „До Чикаго и назад”, „Събрани съчинения”, том1, С., 1980, стр.62
3. https://www.facebook.com/StaroRuse
4. http://libruse.bg/mestna-istoria/pametnicite/kashtata-na-filatelista-solomon-blaushtain
5. http://e-vestnik.bg/5250
6. http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=280139