изготвил: Михаил Гавраилов
115 години от появата на седмото изкуство в България
1897 година. В Русе. 27 февруари. Сигурно е било много студено. Представете си замръзналия Дунав. Февруари е месецът, когато Дунавът така се заледява, че по дебелия пласт лед можеш да преминеш в Румъния. Това и прави един от Вазовите герои на повестта „Немили-недраги” – Македонски. Пристига от Румъния в Русе, вървейки по замръзналата вода, а после отсяда в къщата на Баба Тонка. Тази къща е на самия бряг на Дунава. Февруарският студ е прегърнал много русенски легенди. С него започва и кинолегендата.
В самия център на най-европейския през 1897г български град, в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска”(1) се случва първата кинопрожекция у нас. За жалост тази бирария вече не е жива, но улицата е жива и днес. Трябва да минете по нея и тя ще започне да разказва легендата за първото българско кино. На същата улица се намира и първият княжески дворец у нас след Освобождението /сега дом на Кукления театър/, имало е и повече от 10 чуждестранни консулства. Улицата иска да ни разкаже толкова много неща, тя просто търси своите съвременни слушатели. Многото очи-прозорци се взират в минувачите, които държат в ръце телефони, таблети и преносими компютри, погълнати са от своето настояще и не се вслушват в гласовете на легендите, които се сплитат в общата легенда за най-европейския град. Сградите на тази улица са памет. А паметта е живот и безсмъртие. Никой не е мъртъв, ако живее в паметта на живите. Истински мъртви са само забравените. Легендата за случилото се на ул.”Княжеска” пази толкова много живот.
Тя е запазила и спомена за бирарията на Марин Чолаков, в която се състояла първата кинопрожекция. „Движещите се фотографии”, както са ги наричали най-напред отначало не били рекламирани особено много. От Държавния архив на града разбираме, че само няколко от вестниците тогава са поместили съвсем кратки информации за събитието. (2)
В ежедневника „Законност” от 27 февруари 1897 година можем да прочетем следния текст: “В града ни от десетина дни - е пристигнал един кинематограф апарат, който изобразява на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения(3).Оживяват картините и Пристигналият кинематограф показва например един движещ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия! (4) Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат ужасени, за да не бъдат прегазени! Като всичко ново и киното се оказва невероятно, привличащо, вълнуващо. Легендата станала вълшебна, фантастична. В очарования поглед на русенци реалността се превръщала във вълшебство, а вълшебството в реалност. Размиват се границите между вълшебството и реалността и се ражда киното. Според друг вестник, първите ленти, показани в Русе, дело на братята Огюст и Луи Люмиер - бащите на киното, са били: „Посрещането на влака”, „Излизането на работниците от фабриките” и първата „комедия” - „Полетият поливач”. Първата от тях е “Посрещането на влака. Ето снимки от филма.
/Братята Люмиер/
Киното е изобретение без бъдеще, твърдят в началото на ХХ век братята Огюст и Луи Люмиер. Животът обаче ги опровергава - днес киноманите отбелязват Международния ден на седмото изкуство, а фамилията Люмиер продължава да свети във филмовата история. На 28 декември 1895г. двамата братя организират първата публична прожекция в индийския салон на прочутото парижко Гран кафе на Булевар де Капюсин. Залата е в сутерена, а за удоволствието да идат на кино плащат 33 мераклии. Никой от тях обаче не си въобразява, че гледа изкуство. Зрителите са там, за да видят как работи кинематографът - Огюст и Луи Люмиер остават в историята на изкуството като бащи на кинематографа. Прословутото устройство, което Огюст и Луи са патентовали на 13 февруари същата година, камерата „Люмиер", е едновременно машина за снимане и проявяване, събрана в една кутия.(5)
Отива си 2013 година. В Русе. А във вестниците четем тъжни констатации - В Русе проходи седмото изкуство в България, но сега дунавската столица е град, в който просто няма кино. Последно хлопна врати култовото „Роял" и сега на мястото му се изгражда един от поредните помпозни молове. Само в спомените на най-възрастните жители останаха вълненията, които са преживявали след гонга на „Одеон" или след мелодичните камбанки на „Роял". Черната завеса със златист монограм се разтваряла и откривала белия екран. Така за поколения русенци започвал празникът, наречен кино. Днес в града само една паметна плоча в центъра напомня, че в сградата на някогашната бирария на Марин Чолаков на улица „Княжеска" се е състояла първата кинопрожекция в България.6
Наближава февруари. Студено е. Замръзналият Дунав е пред нас. Февруари е месецът, когато Дунавът така се заледява, че по дебелия пласт лед можеш да преминеш в Румъния. И двете държави са членки на Европейския съюз. Февруарският студ продължава да прегръща много русенски легенди. С него продължава и кинолегендата – вече във всеки русенски дом. Защото киното в Русе отдавна е напуснало улица „Княжевска”. То е във всяка стая. А легендата останала жива.
Цитирана и използвана литература:
1.Енциклопедия http://literaturensviat.com/?p=59212
2.Литературен Свят /www.desant.net/show-news/26659
3.Първата кинопрожекция, literaturensviat.com/?p=5921
4.Първата кинопрожекция, literaturensviat.com/?p=5921
5. На кино с братя Люмиер www.monitor.bg/article?id=226541
6.Йорданова Жанета, Да подкрепим пътуващото кино, http://www.monitor.bg/article?id=174357
115 години от появата на седмото изкуство в България
1897 година. В Русе. 27 февруари. Сигурно е било много студено. Представете си замръзналия Дунав. Февруари е месецът, когато Дунавът така се заледява, че по дебелия пласт лед можеш да преминеш в Румъния. Това и прави един от Вазовите герои на повестта „Немили-недраги” – Македонски. Пристига от Румъния в Русе, вървейки по замръзналата вода, а после отсяда в къщата на Баба Тонка. Тази къща е на самия бряг на Дунава. Февруарският студ е прегърнал много русенски легенди. С него започва и кинолегендата.
В самия център на най-европейския през 1897г български град, в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска”(1) се случва първата кинопрожекция у нас. За жалост тази бирария вече не е жива, но улицата е жива и днес. Трябва да минете по нея и тя ще започне да разказва легендата за първото българско кино. На същата улица се намира и първият княжески дворец у нас след Освобождението /сега дом на Кукления театър/, имало е и повече от 10 чуждестранни консулства. Улицата иска да ни разкаже толкова много неща, тя просто търси своите съвременни слушатели. Многото очи-прозорци се взират в минувачите, които държат в ръце телефони, таблети и преносими компютри, погълнати са от своето настояще и не се вслушват в гласовете на легендите, които се сплитат в общата легенда за най-европейския град. Сградите на тази улица са памет. А паметта е живот и безсмъртие. Никой не е мъртъв, ако живее в паметта на живите. Истински мъртви са само забравените. Легендата за случилото се на ул.”Княжеска” пази толкова много живот.
Тя е запазила и спомена за бирарията на Марин Чолаков, в която се състояла първата кинопрожекция. „Движещите се фотографии”, както са ги наричали най-напред отначало не били рекламирани особено много. От Държавния архив на града разбираме, че само няколко от вестниците тогава са поместили съвсем кратки информации за събитието. (2)
В ежедневника „Законност” от 27 февруари 1897 година можем да прочетем следния текст: “В града ни от десетина дни - е пристигнал един кинематограф апарат, който изобразява на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения(3).Оживяват картините и Пристигналият кинематограф показва например един движещ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия! (4) Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат ужасени, за да не бъдат прегазени! Като всичко ново и киното се оказва невероятно, привличащо, вълнуващо. Легендата станала вълшебна, фантастична. В очарования поглед на русенци реалността се превръщала във вълшебство, а вълшебството в реалност. Размиват се границите между вълшебството и реалността и се ражда киното. Според друг вестник, първите ленти, показани в Русе, дело на братята Огюст и Луи Люмиер - бащите на киното, са били: „Посрещането на влака”, „Излизането на работниците от фабриките” и първата „комедия” - „Полетият поливач”. Първата от тях е “Посрещането на влака. Ето снимки от филма.
/Братята Люмиер/
Киното е изобретение без бъдеще, твърдят в началото на ХХ век братята Огюст и Луи Люмиер. Животът обаче ги опровергава - днес киноманите отбелязват Международния ден на седмото изкуство, а фамилията Люмиер продължава да свети във филмовата история. На 28 декември 1895г. двамата братя организират първата публична прожекция в индийския салон на прочутото парижко Гран кафе на Булевар де Капюсин. Залата е в сутерена, а за удоволствието да идат на кино плащат 33 мераклии. Никой от тях обаче не си въобразява, че гледа изкуство. Зрителите са там, за да видят как работи кинематографът - Огюст и Луи Люмиер остават в историята на изкуството като бащи на кинематографа. Прословутото устройство, което Огюст и Луи са патентовали на 13 февруари същата година, камерата „Люмиер", е едновременно машина за снимане и проявяване, събрана в една кутия.(5)
Отива си 2013 година. В Русе. А във вестниците четем тъжни констатации - В Русе проходи седмото изкуство в България, но сега дунавската столица е град, в който просто няма кино. Последно хлопна врати култовото „Роял" и сега на мястото му се изгражда един от поредните помпозни молове. Само в спомените на най-възрастните жители останаха вълненията, които са преживявали след гонга на „Одеон" или след мелодичните камбанки на „Роял". Черната завеса със златист монограм се разтваряла и откривала белия екран. Така за поколения русенци започвал празникът, наречен кино. Днес в града само една паметна плоча в центъра напомня, че в сградата на някогашната бирария на Марин Чолаков на улица „Княжеска" се е състояла първата кинопрожекция в България.6
Наближава февруари. Студено е. Замръзналият Дунав е пред нас. Февруари е месецът, когато Дунавът така се заледява, че по дебелия пласт лед можеш да преминеш в Румъния. И двете държави са членки на Европейския съюз. Февруарският студ продължава да прегръща много русенски легенди. С него продължава и кинолегендата – вече във всеки русенски дом. Защото киното в Русе отдавна е напуснало улица „Княжевска”. То е във всяка стая. А легендата останала жива.
Цитирана и използвана литература:
1.Енциклопедия http://literaturensviat.com/?p=59212
2.Литературен Свят /www.desant.net/show-news/26659
3.Първата кинопрожекция, literaturensviat.com/?p=5921
4.Първата кинопрожекция, literaturensviat.com/?p=5921
5. На кино с братя Люмиер www.monitor.bg/article?id=226541
6.Йорданова Жанета, Да подкрепим пътуващото кино, http://www.monitor.bg/article?id=174357