изготвил: Стамен Димитров
„И след зимата на нашето недоволство настъпи славно лято под слънцето на Йорк” – Джон Стайнбек
Димитровден е! Народът казва, че Св. Димитър носи зимата. В Русе той донася през 1975г. зимата на бездуховността. А русенци дълго време чакат да настъпи лятото на промяната.
26 октомври 1975 година… В ранната празнична утрин на християнския празник Русе е разтресен от грохота на булдозери. Нищо неподозиращите русенци остават без своя храм. Неочаквано някакъв сняг от фанатизъм и бездуховност започва да вали над града. Вали силно, на парцали, затрупва всичко. И въздухът става все по-студен. Църквата "Всех Святих" е поругана и съборена от комунистическия режим. Тя е била усмивката на духовното лято на Русе. Затова студът се заема с нея. Няколко месеца преди тая дата в храма са забранени всички богослужения, ценни реликви са изнесени и обречени на унищожение
Старият храм "Всех Святих" е построен в края на ХIХ век с дарения. Разрушената катедрала е била архитектурен шедьовър на Едуард Винтер от 1884-1898 година. Вътрешното оформление на храма се извършва през 1930-те год. след ръкополагането в Доростоло-Червенската епархия на митрополит Михаил (1927). Русенци възлагат работата по иконописите на професор Стефан Иванов, ученик на И. Мърквичка. Декоративната работа е довършена от професор Хараламби Тачев и окончателно приета на 19 август 1939г. Витражите са били изработени във Виена. Водосвет в храма тогава отслужва първият Доростолски и Червенски митрополит Григорий. В храма са служили митрополитите Василий и Михаил, които по-късно са погребани в нея.
През 1965 г. църквата е предадена на градския народен съвет, а инвентарът е демонтиран и отнесен в русенската църква "Св. Троица". Оставена почти десетилетие в забвение, черквата бавно се руши. Чак 16 април 1975 г. костите на тримата Доростоло-Червенски митрополити – Григорий (1872 - 1898), Василий (1899 - 1926) и Михаил (1927 - 1961), погребани в притвора на “Всех Святих”, са пренесени в катедралния храм “Света Троица”. Всъщност това, което е пренесено, не са само кости. Тялото на митрополит Григорий, отслужил първият водосвет във „Всех светих” е напълно запазено, в продължение на 76 години. Всички които присъстват на отварянето на гроба са изумени. Тръгва мълва за чудо, която ражда първата градска легенда за храма. Русенци смятат, че бог е запазил тялото на митрополита, за да опази църквата си...
Следва разрушаването… На Димитровден през 1975г. Народът напомня, че Св. Димитър носи зимата. Така през онази не толкова далечна 1975г. Св. Димитър донася зимата на българската духовност в Русе.
Запазени са само няколко снимки, направени скришом, защото светотатството протича при строги мерки за сигурност. Със събарянето на църквата вярващите свързват помръкналата слава на града, наричан в миналото Малката Виена заради европейската си архитектура и дух. Зимата на русенската бездуховност настъпва със силни снегове, акции за тяхното почистване, студ в душите и мечти за пролет, копнежи за лято. Три години след като храмът е съборен с багери, на негово място се открива Пантеонът на възрожденците по случай 100-годишнината от Освобождението на България.
Скоро русенци започват да коментират първите жертви, предават се от уста на уста разкази за първите, които са измръзнали от студ и затрупани от лавината на бездуховността. Божието възмездие настига някои от най-активните разрушители на църквата. Легендата разказва, че в живота им идват нещастия и зловещи истории. Единият умира и в гроба си е застигнат от кълбовидна мълния. Тя изпепелява дървения кръст, минава през черепа и тялото му и излиза през краката, а гъст черен дим се издига над последния дом на нещастника. Друг загива в автомобилна катастрофа заедно с цялото си семейство, трети е парализиран и накаран да се гърчи като червей до края на дните си, на четвърти дъщеря му умира и той полудява. Синът на един от управниците /Керчо Джамбазов/, взели решение за събарянето на църквата, се самоубива. Друг внезапно приключва с политическата си кариера, трети умира от нелепа смърт.
Нещастия преследват и другите пряко и непряко ангажирани с оскверняването на храма. Силата на лавината е безгранична, а зимата не прощава на никого.
През годините в крайдунавския град свързват събарянето на "Всех Святих" с редица нещастия, които връхлитат Русе - обгазявания, експлозии, масово изселване на цели фамилии. Градът започва да запада, губи натрупания през ХІХ и началото на ХХ век престиж. Но между всички тези зимни дни някак слабо, но все по-трайно се показва отново усмивката на слънцето.
Според народните вярвания на мястото на съборения храм остава да бушува море от нервна и духовна енергия, на която трябва да се намери нов дом. И докато това не стане, проклятието няма да изчезне. Един от най- съвършените феномени на България, Ванга, казва преди време – „Докато не построите църквата, Русе няма да се възроди“. На въпроса „Кой ще я построи?“ – тя отговори „Вие“.
На 28 май 1993 г. в сградата на Доростоло-Червенската митрополия 30-тина русенски граждани създават Обществен съвет за възстановяване на църквата „Всех Святих“. Създава се инициативен комитет начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Геласий. Главният архитект на града Цвети Русинов кани архитект Тончо Тончев да се заеме с откриване и възстановяване на чертежите на съборения храм.
Русенци възстановяват красивата църквата „Всех святих” и слагат край на многогодишно проклятие, което тегне над града.
След зимата на тяхното недоволство настъпва славно лято под слънцето на Русе!
Жейнов/Антонова- "Възрожденското гробище, църквата "Всех святих" и пантеонът на възрожденците в Русе"-изд. Държавен архив
www.bg-patriapshia.bg
bg.wikipedia.org
Л. Матев-спомени
„И след зимата на нашето недоволство настъпи славно лято под слънцето на Йорк” – Джон Стайнбек
Димитровден е! Народът казва, че Св. Димитър носи зимата. В Русе той донася през 1975г. зимата на бездуховността. А русенци дълго време чакат да настъпи лятото на промяната.
26 октомври 1975 година… В ранната празнична утрин на християнския празник Русе е разтресен от грохота на булдозери. Нищо неподозиращите русенци остават без своя храм. Неочаквано някакъв сняг от фанатизъм и бездуховност започва да вали над града. Вали силно, на парцали, затрупва всичко. И въздухът става все по-студен. Църквата "Всех Святих" е поругана и съборена от комунистическия режим. Тя е била усмивката на духовното лято на Русе. Затова студът се заема с нея. Няколко месеца преди тая дата в храма са забранени всички богослужения, ценни реликви са изнесени и обречени на унищожение
Старият храм "Всех Святих" е построен в края на ХIХ век с дарения. Разрушената катедрала е била архитектурен шедьовър на Едуард Винтер от 1884-1898 година. Вътрешното оформление на храма се извършва през 1930-те год. след ръкополагането в Доростоло-Червенската епархия на митрополит Михаил (1927). Русенци възлагат работата по иконописите на професор Стефан Иванов, ученик на И. Мърквичка. Декоративната работа е довършена от професор Хараламби Тачев и окончателно приета на 19 август 1939г. Витражите са били изработени във Виена. Водосвет в храма тогава отслужва първият Доростолски и Червенски митрополит Григорий. В храма са служили митрополитите Василий и Михаил, които по-късно са погребани в нея.
През 1965 г. църквата е предадена на градския народен съвет, а инвентарът е демонтиран и отнесен в русенската църква "Св. Троица". Оставена почти десетилетие в забвение, черквата бавно се руши. Чак 16 април 1975 г. костите на тримата Доростоло-Червенски митрополити – Григорий (1872 - 1898), Василий (1899 - 1926) и Михаил (1927 - 1961), погребани в притвора на “Всех Святих”, са пренесени в катедралния храм “Света Троица”. Всъщност това, което е пренесено, не са само кости. Тялото на митрополит Григорий, отслужил първият водосвет във „Всех светих” е напълно запазено, в продължение на 76 години. Всички които присъстват на отварянето на гроба са изумени. Тръгва мълва за чудо, която ражда първата градска легенда за храма. Русенци смятат, че бог е запазил тялото на митрополита, за да опази църквата си...
Следва разрушаването… На Димитровден през 1975г. Народът напомня, че Св. Димитър носи зимата. Така през онази не толкова далечна 1975г. Св. Димитър донася зимата на българската духовност в Русе.
Запазени са само няколко снимки, направени скришом, защото светотатството протича при строги мерки за сигурност. Със събарянето на църквата вярващите свързват помръкналата слава на града, наричан в миналото Малката Виена заради европейската си архитектура и дух. Зимата на русенската бездуховност настъпва със силни снегове, акции за тяхното почистване, студ в душите и мечти за пролет, копнежи за лято. Три години след като храмът е съборен с багери, на негово място се открива Пантеонът на възрожденците по случай 100-годишнината от Освобождението на България.
Скоро русенци започват да коментират първите жертви, предават се от уста на уста разкази за първите, които са измръзнали от студ и затрупани от лавината на бездуховността. Божието възмездие настига някои от най-активните разрушители на църквата. Легендата разказва, че в живота им идват нещастия и зловещи истории. Единият умира и в гроба си е застигнат от кълбовидна мълния. Тя изпепелява дървения кръст, минава през черепа и тялото му и излиза през краката, а гъст черен дим се издига над последния дом на нещастника. Друг загива в автомобилна катастрофа заедно с цялото си семейство, трети е парализиран и накаран да се гърчи като червей до края на дните си, на четвърти дъщеря му умира и той полудява. Синът на един от управниците /Керчо Джамбазов/, взели решение за събарянето на църквата, се самоубива. Друг внезапно приключва с политическата си кариера, трети умира от нелепа смърт.
Нещастия преследват и другите пряко и непряко ангажирани с оскверняването на храма. Силата на лавината е безгранична, а зимата не прощава на никого.
През годините в крайдунавския град свързват събарянето на "Всех Святих" с редица нещастия, които връхлитат Русе - обгазявания, експлозии, масово изселване на цели фамилии. Градът започва да запада, губи натрупания през ХІХ и началото на ХХ век престиж. Но между всички тези зимни дни някак слабо, но все по-трайно се показва отново усмивката на слънцето.
Според народните вярвания на мястото на съборения храм остава да бушува море от нервна и духовна енергия, на която трябва да се намери нов дом. И докато това не стане, проклятието няма да изчезне. Един от най- съвършените феномени на България, Ванга, казва преди време – „Докато не построите църквата, Русе няма да се възроди“. На въпроса „Кой ще я построи?“ – тя отговори „Вие“.
На 28 май 1993 г. в сградата на Доростоло-Червенската митрополия 30-тина русенски граждани създават Обществен съвет за възстановяване на църквата „Всех Святих“. Създава се инициативен комитет начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Геласий. Главният архитект на града Цвети Русинов кани архитект Тончо Тончев да се заеме с откриване и възстановяване на чертежите на съборения храм.
Русенци възстановяват красивата църквата „Всех святих” и слагат край на многогодишно проклятие, което тегне над града.
След зимата на тяхното недоволство настъпва славно лято под слънцето на Русе!
Жейнов/Антонова- "Възрожденското гробище, църквата "Всех святих" и пантеонът на възрожденците в Русе"-изд. Държавен архив
www.bg-patriapshia.bg
bg.wikipedia.org
Л. Матев-спомени