изготвил: Михаела Минева
Къщата, в която се помещава експозицията на Музея на градския бит, е строена е през 60-те години на XIX в. В нея се е помещавало консулството на Прусия. След Освобождението на България (1878 г.) къщата става собственост на богатия русенски търговец Стефан Камбуров – виден гражданин, участник в комитета за приемане на Българската екзархия в Цариград (1870). По негова покана през 1886 г. от Букурещ в Русе идва австриецът-живописец Шарл Шаусберг, който изписва стените и таваните на втория етаж, както е било модерно по това време. Стенописите и подписът на Шаусберг са запазени.
Експозицията в Музея на градския бит е от по-късен период, в сравнение със стила на къщата. Експозицията акцентира върху знаците на Модерността в ежедневието и празничността на русенци от края на XIX и началото на XX в. Музеят на градския бит е отворен за посетители през 1987 г. Това е първият у нас етнографски музей, който представя градска (буржоазна) култура.
На първия етаж временни изложби представят различни колекции от фондовете на музея, илюстриращи развитите търговски и културни връзки на града с Европа, както и бързо усвояваните от русенци нови културни модели на празник и всекидневие. През 2007 г. е експонирана темата “Храна и хранене в Модерността”. Тя илюстрира промените, настъпили в градската кухня и имащи символно значение в процесите на създаване на типично градски социокултурни модели на поведения. Новите “машини” в кухнята – печки и хладилни шкафове, машини за сладолед, месомелачки, миксери, променят начините за приготвяне и съхранение на храната, а скъпите сервизи за хранене от порцелан, стъкло и сребро са белег на нов обществен статус и престиж. Появяват се и типичните за града заведения за обществено хранене – следствие на възникналата в условията на градското развитие необходимост от приятно прекарване на свободното време.
Вторият етаж на къщата представя примерен интериор на богат градски дом с характерни помещения – салон за гости, музикален салон за домашни концерти, стая на домакинята и спалня. Обзаведени са с мебели, внесени от Австрия и Германия, а украсата от множество предмети от порцелан, стъкло, сребро, седеф “разказва” не само за развитите търговски връзки на града с Европа, но и за финансовите възможности на богатите русенски фамилии.
ИСТОРИЯ НА КЪЩАТА НА КАЛИОПА
Калиопа е известна русенка, живяла в града ни преди Освобождението. В едно слънчево утро на 1864 г., русенци се събрали за едно необичайно състезание - стрелба по гълъби. Дамите били облечени с най-хубавите си дрехи. Наградата била къща на два етажа, от която се разкривала невероятна гледка към Дунава. Станало така, че никой не можел да улучи мишената, единствено ослипителната Калиопа успяла да спечели. Никой обаче не се учудил,че тя е победител в надпреварата, защото се говорело, че била любовница на областния управител - Мидхат паша. Носел се слух, че точно той нагласил нещата така, че именно Калиопа да стане победителка. Без особени усилия, карасавицата победила и получила къщата. Говорело се, че всеку, който посети къщата ще бъде щастлив в любовта до края на живота си. Затова къщата привличала всички, които търсели сполука в личния си живот. Но тя е нещо много повече. Къщата е единственият музей на градския бит у нас. Експонатите в музея са уникални за страната. Те привличат вниманието и на чужденците.
След смъртта на Калиопа, къщата й става пруско консулство. След Освобождението е притежание на рода на Стефан Камбуров, виден български възрожденец и участник в борбата за църковна независимост. През 1866 г. той кани австрийския живописец Шарл Шаусберт да изрисува стените на втория етаж. Те са запазени в оригиналния си вид.
Наследниците на Стефан Камбуров живеят в тази къща до 1944 г. След 9 септември 1944 г. къщата има съдбата на повечето "буржоазни" сгради - става собственост на социалистическата власт. Дълго време е приемна на общината.
Едва през 1987 г. къщата започва да работи като музей на градския бит към Регионалния исторически музей. Днес впечетлява гостите си с разкошния си интериор. В къщата е показано обзавеждането на богатите домове от края на XIX и началото на XX век. Аристократичният стил и архитектура навлиза първо именно в Русе. Обзавеждането впечетлява изключително много. Мебелите са богато украсени с дърворезби, всички мебели са внесени от Виена. Спалнята е импозантна, с необичаен за родните традиции балдахин. Музикалният салон е ексцентричен за времето си. В него са се организирали частни концерти. И до днес са запазени роялът, цитрата, музикалната кутия. Интересът към къщата е голям, независимо от сезона. Идват не само българи, които искат да запознаят децата си с българската история, но и много канадци, американци, руснаци, испанци, австралийци, немци. Те предпочитат да се снимат пред старомодната каска за къдрене на коса.
Друг интересен експонат е писалката на Меглена Кунева, с която подписва присъвединяването на Република България към Европейския съюз, а също така и сватбената рокля на княгина Калина. Показана е и униформата на прислужница, сребърен комплект за почистване. Запазена е и прахосмукачка от преди повече от столетие, която била на немски войници, които я забравили при напускане на страната ни.
www.museumruse.com/expositions/kaliopa_bg.htm
Къщата, в която се помещава експозицията на Музея на градския бит, е строена е през 60-те години на XIX в. В нея се е помещавало консулството на Прусия. След Освобождението на България (1878 г.) къщата става собственост на богатия русенски търговец Стефан Камбуров – виден гражданин, участник в комитета за приемане на Българската екзархия в Цариград (1870). По негова покана през 1886 г. от Букурещ в Русе идва австриецът-живописец Шарл Шаусберг, който изписва стените и таваните на втория етаж, както е било модерно по това време. Стенописите и подписът на Шаусберг са запазени.
Експозицията в Музея на градския бит е от по-късен период, в сравнение със стила на къщата. Експозицията акцентира върху знаците на Модерността в ежедневието и празничността на русенци от края на XIX и началото на XX в. Музеят на градския бит е отворен за посетители през 1987 г. Това е първият у нас етнографски музей, който представя градска (буржоазна) култура.
На първия етаж временни изложби представят различни колекции от фондовете на музея, илюстриращи развитите търговски и културни връзки на града с Европа, както и бързо усвояваните от русенци нови културни модели на празник и всекидневие. През 2007 г. е експонирана темата “Храна и хранене в Модерността”. Тя илюстрира промените, настъпили в градската кухня и имащи символно значение в процесите на създаване на типично градски социокултурни модели на поведения. Новите “машини” в кухнята – печки и хладилни шкафове, машини за сладолед, месомелачки, миксери, променят начините за приготвяне и съхранение на храната, а скъпите сервизи за хранене от порцелан, стъкло и сребро са белег на нов обществен статус и престиж. Появяват се и типичните за града заведения за обществено хранене – следствие на възникналата в условията на градското развитие необходимост от приятно прекарване на свободното време.
Вторият етаж на къщата представя примерен интериор на богат градски дом с характерни помещения – салон за гости, музикален салон за домашни концерти, стая на домакинята и спалня. Обзаведени са с мебели, внесени от Австрия и Германия, а украсата от множество предмети от порцелан, стъкло, сребро, седеф “разказва” не само за развитите търговски връзки на града с Европа, но и за финансовите възможности на богатите русенски фамилии.
ИСТОРИЯ НА КЪЩАТА НА КАЛИОПА
Калиопа е известна русенка, живяла в града ни преди Освобождението. В едно слънчево утро на 1864 г., русенци се събрали за едно необичайно състезание - стрелба по гълъби. Дамите били облечени с най-хубавите си дрехи. Наградата била къща на два етажа, от която се разкривала невероятна гледка към Дунава. Станало така, че никой не можел да улучи мишената, единствено ослипителната Калиопа успяла да спечели. Никой обаче не се учудил,че тя е победител в надпреварата, защото се говорело, че била любовница на областния управител - Мидхат паша. Носел се слух, че точно той нагласил нещата така, че именно Калиопа да стане победителка. Без особени усилия, карасавицата победила и получила къщата. Говорело се, че всеку, който посети къщата ще бъде щастлив в любовта до края на живота си. Затова къщата привличала всички, които търсели сполука в личния си живот. Но тя е нещо много повече. Къщата е единственият музей на градския бит у нас. Експонатите в музея са уникални за страната. Те привличат вниманието и на чужденците.
След смъртта на Калиопа, къщата й става пруско консулство. След Освобождението е притежание на рода на Стефан Камбуров, виден български възрожденец и участник в борбата за църковна независимост. През 1866 г. той кани австрийския живописец Шарл Шаусберт да изрисува стените на втория етаж. Те са запазени в оригиналния си вид.
Наследниците на Стефан Камбуров живеят в тази къща до 1944 г. След 9 септември 1944 г. къщата има съдбата на повечето "буржоазни" сгради - става собственост на социалистическата власт. Дълго време е приемна на общината.
Едва през 1987 г. къщата започва да работи като музей на градския бит към Регионалния исторически музей. Днес впечетлява гостите си с разкошния си интериор. В къщата е показано обзавеждането на богатите домове от края на XIX и началото на XX век. Аристократичният стил и архитектура навлиза първо именно в Русе. Обзавеждането впечетлява изключително много. Мебелите са богато украсени с дърворезби, всички мебели са внесени от Виена. Спалнята е импозантна, с необичаен за родните традиции балдахин. Музикалният салон е ексцентричен за времето си. В него са се организирали частни концерти. И до днес са запазени роялът, цитрата, музикалната кутия. Интересът към къщата е голям, независимо от сезона. Идват не само българи, които искат да запознаят децата си с българската история, но и много канадци, американци, руснаци, испанци, австралийци, немци. Те предпочитат да се снимат пред старомодната каска за къдрене на коса.
Друг интересен експонат е писалката на Меглена Кунева, с която подписва присъвединяването на Република България към Европейския съюз, а също така и сватбената рокля на княгина Калина. Показана е и униформата на прислужница, сребърен комплект за почистване. Запазена е и прахосмукачка от преди повече от столетие, която била на немски войници, които я забравили при напускане на страната ни.
www.museumruse.com/expositions/kaliopa_bg.htm