изготвил: Теодор Гатев
Много и все страховити легенди се разказват за буйната някога река Батмиш, която минава точно през средата на селото и се влива в река Дунав при село Сандрово. Преди много години главният извор на Батмиш изригнал като гейзер и се превърнал в заплаха за селото. Селяните се уплашили за семействата си и за имотите си. Стекли се при извора и започнали да хвърлят в зейналото гърло дървета, камъни, пръст, овча вълна и всякакви вещи. След часове борба, накрая успели да го запушат. Николовчани знаят това място като Демиревата тръсканка. И днес когато някой премине оттам, се чува особен глух тътен – сякаш зловещи подземни сили искат да напомнят за себе си и за своята мощ, за голямата и страшна вода, която едва не погубила селото. Водите са укротени и реката днес се нарича – Барата.
За извора на река Батмиш се разказва и друга история. Местният управител Скендер Али бей се оженил за млада и красива християнка. Владиката отказал да признае този брак и отправил най-страшното проклятие-семейството да остане без поколение. Но след години жената на бея родила момченце, което пораснало и станало хубаво като месечинка. Страшната клетва била забравена. Един ден детето отишло на извора и, улисано в някаква игра, се подхлъзнало и паднало в зловещите води. Търсили го дълго време, но не го открили. Тогава покрусеният Скендер Али бей заповядва да острижат всички овце на селото и да напълнят гърлото на извора с вълна. Изворът се затлачва и престава да подхранва реката. Днес тя няма миналата си сила.
История на с.Николово
Атанас Милев
Край извора на историческата памет, Теодора Бакърджиева
Много и все страховити легенди се разказват за буйната някога река Батмиш, която минава точно през средата на селото и се влива в река Дунав при село Сандрово. Преди много години главният извор на Батмиш изригнал като гейзер и се превърнал в заплаха за селото. Селяните се уплашили за семействата си и за имотите си. Стекли се при извора и започнали да хвърлят в зейналото гърло дървета, камъни, пръст, овча вълна и всякакви вещи. След часове борба, накрая успели да го запушат. Николовчани знаят това място като Демиревата тръсканка. И днес когато някой премине оттам, се чува особен глух тътен – сякаш зловещи подземни сили искат да напомнят за себе си и за своята мощ, за голямата и страшна вода, която едва не погубила селото. Водите са укротени и реката днес се нарича – Барата.
За извора на река Батмиш се разказва и друга история. Местният управител Скендер Али бей се оженил за млада и красива християнка. Владиката отказал да признае този брак и отправил най-страшното проклятие-семейството да остане без поколение. Но след години жената на бея родила момченце, което пораснало и станало хубаво като месечинка. Страшната клетва била забравена. Един ден детето отишло на извора и, улисано в някаква игра, се подхлъзнало и паднало в зловещите води. Търсили го дълго време, но не го открили. Тогава покрусеният Скендер Али бей заповядва да острижат всички овце на селото и да напълнят гърлото на извора с вълна. Изворът се затлачва и престава да подхранва реката. Днес тя няма миналата си сила.
История на с.Николово
Атанас Милев
Край извора на историческата памет, Теодора Бакърджиева