Била лятна вечер. Един човек спял със семейството си на открито в двора на къщата си. По някое време през нощта чул, че по улицата минават каруци, натоварени с хора. Те свирели с гайди и гъдулки, биели тъпани, играели, чували се смях и радостни викове. Внезапно веселбата секнала, керванът спрял и някой се провикнал:
- Защо спряхте бре?
- Счупи ни се жегълът* – чул се отговор.
- Хе, там в двора, има един жегъл, иди го вземи и тръгвайте, че закъсняваме! – наредил първият глас.
Слезли от каруцата двама мъже и отишли в двора при човека, който се правел на заспал. Взели му единия крак под коляното, сложили го вместо жегъл на колата и потеглили с песни, свирни и игри.
Този керван бил на самодиви.
Сутринта, като станал от сън, човекът разбрал, че е сакат. Не можел да си движи единия крак, този, който му взели самодивите.
Минали няколко години. Една лятна нощ човекът пак спял със семейството си на двора. По някое време зачул, че някакъв керван идва по улицата с песни, игри и свирни. Уплашил се, защото разбрал, че това са самодиви. Помислил си, че идват да му вземат и другия крак. Свил се под чергата от страх ни жив, ни умрял. Когато стигнали до къщата му, някой от кервана се провикнал:
- Ей, я спрете малко бре! Ние от тука преди време взехме жегъл, пък не смe го връщали. Трябва да го върнем!
Спрели, слезли от колата, влезли в двора и оставили крака на човека. След това си заминали по пътя.
Сутринта, като станал от сън, сакатият почувствал, че кракът му е на мястото си. Изправил се и тръгнал нормално. Самодивите му били върнали крака.
__________________________________________
*жегъл - пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи
Марин Маринов