изготвил: Ивелин Иванов
Легендата касае една от къщите с възрожденски изглед в гр. Русе, която понастоящем се използва за офис сграда. Тя се намира в централната част на града и се помещава на ул. „Цар Калоян“ № 10. Става въпрос за построената от русенския архитект Нигохос Бедросян през 1897 г. къща, която според легендата той издига в чест на своята любима - Мариам Бедросян и която й даравя като сватбен подарък.
Въодушевлението на младия архитект се е вписало в богато обработените архитектурни форми, пластичните детайли от маскарони и бюстове, изящните каменни орнаменти.
Представителният вид на сградата и раздвиженият от кулата силует я превръщат в една интересна архитектурна творба. По всяка вероятност стаите са били декорирани. Много богато е било оформено главното стълбище. Върху мозайката е имало надпис „SALVE“ (озн. „поздрав“) и годината на строежа (1897).
Старите русенци разказват, че за да зарадва младата си съпруга с красив дом, Бедросян е похарчил до грош цялата сума, която братя Симеонови са му платили за проектирането на тяхната банка две години преди това.
Младият недипломиран арменец Нигохос Бедросян пристига от Цариград в Русе през 80-те години на XIX век. Амбициозният младеж отначало работи по канализацията на града, но не след дълго проектира 13 от най-забележителните русенски сгради, някои от които са обявени за архитектурни паметници от национално значение.
Талантът му е оценен от Градския общински съвет и той получава през 1893 г. свидетелство за правоспособност по съставянето на архитектурни проекти.
Не разполагаме с конкретни данни докога семейство Бедросян е живяло в тази къща. Последният строеж на архитекта е от 1900 г. и предполагаме, че скоро след това напуска града.
След това към 1908 г., прочутата къща на ул. „Цар Калоян“ № 10 става турско консулство, после частна клиника на лекарите Петкович и Аструг, шапкарска работилница на братята Иван и Стефан Йосифови и накрая е превърната в общежитие.
След земетресението от 1977 г. е необитаема и изоставена, а през 1989 г. е изпепелена от пожар и остава само фасадата й. В последствие тя е възстановена и към днешна дата се използва за отдаване под наем на офис помещения.
ИЗТОЧНИК: Списание „Седмицата Русе“, текст: Мариана Бърчева – Регионален исторически музей - Русе
Легендата касае една от къщите с възрожденски изглед в гр. Русе, която понастоящем се използва за офис сграда. Тя се намира в централната част на града и се помещава на ул. „Цар Калоян“ № 10. Става въпрос за построената от русенския архитект Нигохос Бедросян през 1897 г. къща, която според легендата той издига в чест на своята любима - Мариам Бедросян и която й даравя като сватбен подарък.
Въодушевлението на младия архитект се е вписало в богато обработените архитектурни форми, пластичните детайли от маскарони и бюстове, изящните каменни орнаменти.
Представителният вид на сградата и раздвиженият от кулата силует я превръщат в една интересна архитектурна творба. По всяка вероятност стаите са били декорирани. Много богато е било оформено главното стълбище. Върху мозайката е имало надпис „SALVE“ (озн. „поздрав“) и годината на строежа (1897).
Старите русенци разказват, че за да зарадва младата си съпруга с красив дом, Бедросян е похарчил до грош цялата сума, която братя Симеонови са му платили за проектирането на тяхната банка две години преди това.
Младият недипломиран арменец Нигохос Бедросян пристига от Цариград в Русе през 80-те години на XIX век. Амбициозният младеж отначало работи по канализацията на града, но не след дълго проектира 13 от най-забележителните русенски сгради, някои от които са обявени за архитектурни паметници от национално значение.
Талантът му е оценен от Градския общински съвет и той получава през 1893 г. свидетелство за правоспособност по съставянето на архитектурни проекти.
Не разполагаме с конкретни данни докога семейство Бедросян е живяло в тази къща. Последният строеж на архитекта е от 1900 г. и предполагаме, че скоро след това напуска града.
След това към 1908 г., прочутата къща на ул. „Цар Калоян“ № 10 става турско консулство, после частна клиника на лекарите Петкович и Аструг, шапкарска работилница на братята Иван и Стефан Йосифови и накрая е превърната в общежитие.
След земетресението от 1977 г. е необитаема и изоставена, а през 1989 г. е изпепелена от пожар и остава само фасадата й. В последствие тя е възстановена и към днешна дата се използва за отдаване под наем на офис помещения.
ИЗТОЧНИК: Списание „Седмицата Русе“, текст: Мариана Бърчева – Регионален исторически музей - Русе