изготвил: Александрина Колева
Корените на българската православна църква и нейната история, тясно преплетена със събитията от Средновековието, са една от темите, които непрекъснато вълнуват образованата и патриотична прослойка на обществото.
До освобождението в Русе има само две основни църковни сгради, които са крайно недостатъчни за духовните потребности на постоянно увеличаващото се българско население в административния център на Дунавската област. Русенци са първите, прогонили гръцкия владика от града си и естествено са сред най-дейните участници в църковната борба за възстановяването на независимата българска църква. Определянето на града за духовен център на Доростоло-Червенската митрополия, в чиито диоцез влизат голяма част от етническите северни български земи и макар, че притеснявано многократно от местната мюсюлманска администрация и гръцки интриги в изпълнението на религиозния култ, българско православно население се отнася положително към идеята за строителството на още един голям храм.
Трудно е да се установи категорично кога възниква идеята за построяването на трета църква в Русе, получила по-късно името "Всях Свети". В средата на XIX в. назрява необходимостта от храм в българската махала Варош. Двете християнски църкви "Св.Троица"и "Св.Георги" се намират в османските махали, което създава неудобства на българите да се черкуват. Най-ранният открит от нас документ за намерение е от 20 ноември 1861 г. Той е писмо от русенското гражданство до майор Миша Анастасиевич,сръбски милионер според описанието на съвременниците му, ръководител на фирмата Камараши, откупила и монополизирала търговията с каменна сол, добивана във Влашко и продавана в цялата европейска част на Османската империя. Но писмото не трогва сърцето на търговеца и той не купува терен за Божия храм, въпреки че официално обещава чрез Камараши, че ще направи дарение.
Напразни са прелюбезните писма до майор Мишо, който не се трогва и вълнува от тежката съдба на православните християни, какъвто и да е той. Въпреки това, когато през 1867 г.идва в Русе, той е посрещнат от депутация от българските нотабили, които за сетен път му обясняват необходимостта от средства за бъдеща църква. Той отговаря с поощрителни речи. Известни документални факти сочат, че русенци не получават очакваната помощ от сръбския милионер майор Мишо. Запазените три писма до него са много ценни, защото дават информация за първоначалния период в развитието на идеята за строителство на трета православна църква в Русе.
След определянето на Русе за столица на Дунавската област и Митхад паша за губернатор са направени различни благоустройствени проекти. Изготвен е картографски план на града с възможните посоки на неговия растеж. Учредената през 1865 г. българска черковно-народна община възлага на майстор Генко Кънчев да направи план за църква. На 27 април 1870 г. планът е готов, митрополит Григорий освещава крайъгълния камък за бъдещия храм, но турските власти не разрешават строежа на избраното от българите място, (девическото училище). Русенци са принудени да търсят друго решение и избират Крайненските гробища (днес Парка на възрожденците). Губернаторът Мидхат паша дава съвет Крайненското гробище да бъде заградено, за да се пази собствеността му ида се използва благоприятния момент за строителство на църква или училище. Собствеността на българската община върху терена на гробището е призната.
Непосредствено след Освобождението се възобновява идеята за новия храм и на 12 май 1879 г. редакторът на местния вестник "Славянин" призовава читателите си да подпомогнат святото дело.
На 15 юли 1884 г. се провежда общо градско събрание, на което се избират 2 комисии - хазяйствена и техническа - за построяване на новата църква. Гласува се градският инженер Едуард Винтер да направи проекта.
До края на 1888 г. с много трудности и при постоянен недостиг на средства е завършен грубият градеж на храма.
Храмът е завършен и осветен през 1898 г. Същата година умира митрополит Григорий, посветил последните години от живота си на съграждането на църквата "Всях Светих".Тялото му е положено в притвора й.
Църквата е украсена с най-модерните за времето си витражи, донесени специално от Виена. За тогавашните години това не е рядкост - новостите в науката и културата идват в България именно през Русе и неговите дунавски връзки с Виена и Будапеща. Храмът обаче не е построен изцяло по чужд образец. В него има и българско участие - наши художници и резбари довършват вътрешното оформление.
Вътрешното оформление на църквите "Света Троица" и "Всях Светих" се извършва през 30-те г. след ръкополагането през 1927 г. в Доростоло-Червенската епархия на митрополит Михаил. Той поема инициативата за събиране на пари и възлагането на известни и утвърдени специалисти вътрешното оформление на двата храма. Предпочетеният от русенци художник е ученикът на Иван Мърквичка проф.Стефан Иванов. Големият майстор-рисувач през 1932 г.изписва 20 икони в катедралната църква "Св.Троица" и 11 икони в гробищната църква "Всях Светих". Декоративната работа е довършена от проф.Хараламби Тачев и окончателно приета на 19 август 1939г.
Десетилетия наред църквата е основно притегателно място за русенци и една от перлите в архитектурата на града. В храма търсят упование всички, които вярват, че иконите в нея имат чудодейна сила. Акустиката в залата е великолепна, което допълнително привлича почитателите на църковната музика. "Всях Светих" има славата на една от най-величествените русенски църкви, заедно със "Света Троица", строена през 1632 г. В нея е сниман епизодът "Великден" от сериала "На всеки километър".
След 9 септември 1944 г. обаче положението коренно се променя. На мода идва атеизмът, нещо повече - той е не само актуален, а направо задължителен. Затова хората, които смело влизат в църква, намаляват все повече и повече. В началото на 60-те години ГНС (Градски народен съвет) решава църквата да се превърне в храм костница на възрожденците, погребани в Русе.
Последният ремонт на църквата е извършен през 1952 г.
Подробният преглед на запазените архивни материали дава възможност да се проследят детайлно етапите и проблемите на строителството.
На 25 октомври 1964 г.митрополит Софроний отслужва последната света литургия в Всях Светих и обявява на християните, че в тази църква повече няма да се извършва богослужение, понеже се преотстъпва на ГНС, който решава църквата да се превърне в храм костница на възрожденците, погребани в Русе. На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на градския съвет, след като целият му инвентар е демонтиран и пренесен в "Света Троица". Богословът и лекарят д-р Иван Пачников пише в своите спомени: ”Храмът престава да бъде култова сграда. Инвентарът се разпилява по други храмове, по тавани. Съветът взема ключовете и храмът е превърнат в склад, в който се съхраняват лозунги, плакати, байраци от разни манифестации. Тук добре провеждаше и изпълняваше двойни нареждания на партията и митрополията тогавашният протосингел архимандрит Калиник, сегашен врачански митрополит, добре известен със своите прогресивни убеждения и като студент, като московски специалист и т.н.” Повече от 10 години църквата е оставена на произвола на съдбата, стенописите са похабени от влагата и мухъла, а църковният инвентар е изнесен от съмнителни лица.
На 16 април 1975 г.са извадени и пренесени костите на погребаните в храма трима Доростоло-Червенски митрополити Григорий, Василий и Михаил. Те са положени в притвора на църквата „Света Троица”.
На 26 октомври 1975 г. - Димитровден - по нареждане на ГНС само за една нощ, църквата е съборена и изравнена със земята. Действа се бързо, за да не се събуди народното недоволство. Дългогодишните усилия и себераздаване на русенската общественост в името на християнската вяра, която е съхранила българската нация през вековете, рухват за една нощ заедно с храма "Всях Светих". Когато сутринта на 26 октомври хората минават през Парка на възрожденците, виждат, че импозантната църква просто я няма. От нея са останали единствено руини.
"Ако има проклятие над града, то е само заради събарянето на църквата!" Проклятие застига най-напред разрушителите на храма. Легендата разказва, че в битието им идват нещастия и зловещи истории. Старите русчуклии разказват, че проклятие застига най-напред разрушителите на храма - цялото семейство на багериста, който посяга на църквата, загива в катастрофа, а гробът му - ударен от мълния. Тя изпепелява дървения кръст, минава през черепа и тялото му и излиза през краката, а гъст черен дим се издига над последния дом на нещастника. Друг загива в автомобилна катастрофа заедно с цялото си семейство, трети е парализиран и накаран да се гърчи като червей до края на дните си, на четвърти дъщеря му умира и той полудява.
Божията присъда се стовари над града, откакто комунистите разрушиха църквата "Всях Светих", и той ще носи греха си до възстановяването на храма. Тази сътворена от народа легенда дълги години не дава покой на русенци. Със събарянето на обичаната църква вярващите свързват помръкналата слава на града, наричан в миналото Малката Виена заради европейската си архитектура и дух оттук насетне започва да запада, губейки натрупания през ХIХ и началото на ХХ век престиж. Според мнозина проклятието на разрушения храм е отворило най-зловещата страница в новата история на Русе – хлорните обгазявания от комбината в Гюргево. Продължилият с години химически терор прокуди цели семейства от града и стотици поеха към вътрешността на страната, за да спасят децата си от задушливия отровен газ. Но дори и след тази трагедия икономическият живот в града не потръгна и безработицата прогони много русенци да търсят препитание в чужбина. Според народните вярвания на мястото на съборения храм е останало да бушува море от нервна и духовна енергия, на която трябва да се намери нов дом. И докато това не стане, проклятието няма да изчезне. Въпреки това мнозина русенци мислят, че за съхранение на тленните останки би могло да се намери сграда, без да се разрушава църквата.
Три години по-късно на негово място се открива новопостроеният Пантеон на възрожденците на 3 март 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство, в който се полагат изровените от близкото гробище кости на Баба Тонка, Захарий Стоянов, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Драган Цанков, Любен Каравелов, инициаторите на бунта на русофилите Тома Кърджиев, Атанас Узунов и Олимпи Панов, участници в Червеноводската чета и в Сръбско-турската война от 1876 г., и други национални герои, културно-просветни дейци. Лично първият секретар на комунистическата партия и държавен глава Тодор Живков присъствал на откриването, но останал разочарован от вида на Пантеона и не произнася предвидената реч, а след това и не награждава с очакваните държавни отличия проектантския колектив. Той възкликнал: " Каква е тази турска баня! " и задал въпроса дали не трябва нещо да се промени във външния вид на сградата, за да стане тя в унисон със старата русенска архитектура. След откриването му през 1978 г. Пантеонът на възрожденците е затварян многократно за ремонт. За да се изтрият тези негативни впечатления, през 2001 г. Пантеонът бе осветен и на купола му бе поставен кръст. Малко преди това към него бе изграден параклис с помощта на Лайънс клуб и художника Йоаний. Така дори най-строгите почитатели на канона са убедени, че клеймото на безбожието е изтрито.
Смяната на политическата система в България след 1989 г. връща официално темата за поругания и разрушен православен храм. Първата статия в местния печат е от 1991 г. и е на журналиста Боян Драганов. На 28 май 1993 г. в сградата на Доростоло-Червенската митрополия 30-тина русенски граждани създават Обществен съвет за възстановяване на църквата "Всях Светих". На 29 октомври 1993 г. общинският съвет гласува решение, с което отрежда терен за възстановяване на храма в Парка на възрожденците. Създава се и инициативен комитет начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Геласий. Главният архитект на града Цвети Русинов кани архитект Тончо Тончев да се заеме с откриване и възстановяване на чертежите на съборения храм, което се оказва много трудна задача.
Възстановен храм ще избави Русе от старо проклятие. В това вярват повечето жители на крайдунавския град, които дадоха и своята лепта за строежа.
Затова идеята храмът да бъде възстановен предизвика одобрението на всички русенци.
Стотици хора присъстват на освещаването и издигането на кръста на строящия се храм "Всях Светих" на православния празник Кръстовден 14 септември 2008 г. Епископ Яков и свещеници от Русенската митрополия осветиха божия знак, преди да бъде издигнат.
Храмът се гради върху 910 кв. м площ, като след завършването му в него ще бъдат поставени запазените от автентичния храм икони и владишки трон. Първата стъпка за възстановяването на храма бе направена през октомври 1998 г. Тогава главата на Българската православна църква патриарх Максим освети мястото на новия храм и направи символичната първа копка на отредения за градежа терен - в Парка на възрожденците, недалеч от Руските гробища. В изкопа бяха положени камък и послание до поколенията, подписано от много русенци. За изграждането на православния храм в началото на 2007 г. бе създадено сдружение "Всях Светих", чийто съпредседатели са Русенският митрополит Неофит и кметът на Русе инж. Божидар Йотов. Бяха организирани дарителски акции, в които се включиха родолюбиви християни не само от крайдунавския град, но и от страната, както и емигранти в чужбина.
Автор на проекта на сегашния строеж е арх. Тончо Тончев, който е издирил всички запазени снимки, чертежи и други документи. (На снимката: Арх.Тончев сам изработи някои детайли от купола на "Всях Светих") .
До есента на 2012 г. сградата на храма и камбанарията са построени и външният вид на църквата е почти завършен. На 17 октомври 2012 г. се провежда работна среща при кмета на Русе Пламен Стоилов с Управителния съвет на Сдружение "Всях Светих" и група граждани. Целта е окончателно завършване на "Всях Светих" и отварянето на храма за богослужения.
Храмът е проектиран като оригиналната църква и е истински шедьовър на изкуството. Външно църквата е много красива. По този начин ние русенци затвърждаваме устоите на православието и от нуждата да бъдем защитени и да вярваме в християнството. Струва си да се види, но за сега само отвън.
• Жейнов И., Антонова В. "Възрожденското гробище, църквата "Всях Светих" и пантеонът на възрожденците в Русе", Издателство "Държавен архив", 2006 г.
• в. "Монитор", 17 май 2008 г.
• в. "Стандарт", 14 декември 2009 г.
• в. "Монитор", 20 юни 2012 г.
• Интернет – снимки
Корените на българската православна църква и нейната история, тясно преплетена със събитията от Средновековието, са една от темите, които непрекъснато вълнуват образованата и патриотична прослойка на обществото.
До освобождението в Русе има само две основни църковни сгради, които са крайно недостатъчни за духовните потребности на постоянно увеличаващото се българско население в административния център на Дунавската област. Русенци са първите, прогонили гръцкия владика от града си и естествено са сред най-дейните участници в църковната борба за възстановяването на независимата българска църква. Определянето на града за духовен център на Доростоло-Червенската митрополия, в чиито диоцез влизат голяма част от етническите северни български земи и макар, че притеснявано многократно от местната мюсюлманска администрация и гръцки интриги в изпълнението на религиозния култ, българско православно население се отнася положително към идеята за строителството на още един голям храм.
Трудно е да се установи категорично кога възниква идеята за построяването на трета църква в Русе, получила по-късно името "Всях Свети". В средата на XIX в. назрява необходимостта от храм в българската махала Варош. Двете християнски църкви "Св.Троица"и "Св.Георги" се намират в османските махали, което създава неудобства на българите да се черкуват. Най-ранният открит от нас документ за намерение е от 20 ноември 1861 г. Той е писмо от русенското гражданство до майор Миша Анастасиевич,сръбски милионер според описанието на съвременниците му, ръководител на фирмата Камараши, откупила и монополизирала търговията с каменна сол, добивана във Влашко и продавана в цялата европейска част на Османската империя. Но писмото не трогва сърцето на търговеца и той не купува терен за Божия храм, въпреки че официално обещава чрез Камараши, че ще направи дарение.
Напразни са прелюбезните писма до майор Мишо, който не се трогва и вълнува от тежката съдба на православните християни, какъвто и да е той. Въпреки това, когато през 1867 г.идва в Русе, той е посрещнат от депутация от българските нотабили, които за сетен път му обясняват необходимостта от средства за бъдеща църква. Той отговаря с поощрителни речи. Известни документални факти сочат, че русенци не получават очакваната помощ от сръбския милионер майор Мишо. Запазените три писма до него са много ценни, защото дават информация за първоначалния период в развитието на идеята за строителство на трета православна църква в Русе.
След определянето на Русе за столица на Дунавската област и Митхад паша за губернатор са направени различни благоустройствени проекти. Изготвен е картографски план на града с възможните посоки на неговия растеж. Учредената през 1865 г. българска черковно-народна община възлага на майстор Генко Кънчев да направи план за църква. На 27 април 1870 г. планът е готов, митрополит Григорий освещава крайъгълния камък за бъдещия храм, но турските власти не разрешават строежа на избраното от българите място, (девическото училище). Русенци са принудени да търсят друго решение и избират Крайненските гробища (днес Парка на възрожденците). Губернаторът Мидхат паша дава съвет Крайненското гробище да бъде заградено, за да се пази собствеността му ида се използва благоприятния момент за строителство на църква или училище. Собствеността на българската община върху терена на гробището е призната.
Непосредствено след Освобождението се възобновява идеята за новия храм и на 12 май 1879 г. редакторът на местния вестник "Славянин" призовава читателите си да подпомогнат святото дело.
На 15 юли 1884 г. се провежда общо градско събрание, на което се избират 2 комисии - хазяйствена и техническа - за построяване на новата църква. Гласува се градският инженер Едуард Винтер да направи проекта.
До края на 1888 г. с много трудности и при постоянен недостиг на средства е завършен грубият градеж на храма.
Храмът е завършен и осветен през 1898 г. Същата година умира митрополит Григорий, посветил последните години от живота си на съграждането на църквата "Всях Светих".Тялото му е положено в притвора й.
Църквата е украсена с най-модерните за времето си витражи, донесени специално от Виена. За тогавашните години това не е рядкост - новостите в науката и културата идват в България именно през Русе и неговите дунавски връзки с Виена и Будапеща. Храмът обаче не е построен изцяло по чужд образец. В него има и българско участие - наши художници и резбари довършват вътрешното оформление.
Вътрешното оформление на църквите "Света Троица" и "Всях Светих" се извършва през 30-те г. след ръкополагането през 1927 г. в Доростоло-Червенската епархия на митрополит Михаил. Той поема инициативата за събиране на пари и възлагането на известни и утвърдени специалисти вътрешното оформление на двата храма. Предпочетеният от русенци художник е ученикът на Иван Мърквичка проф.Стефан Иванов. Големият майстор-рисувач през 1932 г.изписва 20 икони в катедралната църква "Св.Троица" и 11 икони в гробищната църква "Всях Светих". Декоративната работа е довършена от проф.Хараламби Тачев и окончателно приета на 19 август 1939г.
Десетилетия наред църквата е основно притегателно място за русенци и една от перлите в архитектурата на града. В храма търсят упование всички, които вярват, че иконите в нея имат чудодейна сила. Акустиката в залата е великолепна, което допълнително привлича почитателите на църковната музика. "Всях Светих" има славата на една от най-величествените русенски църкви, заедно със "Света Троица", строена през 1632 г. В нея е сниман епизодът "Великден" от сериала "На всеки километър".
След 9 септември 1944 г. обаче положението коренно се променя. На мода идва атеизмът, нещо повече - той е не само актуален, а направо задължителен. Затова хората, които смело влизат в църква, намаляват все повече и повече. В началото на 60-те години ГНС (Градски народен съвет) решава църквата да се превърне в храм костница на възрожденците, погребани в Русе.
Последният ремонт на църквата е извършен през 1952 г.
Подробният преглед на запазените архивни материали дава възможност да се проследят детайлно етапите и проблемите на строителството.
На 25 октомври 1964 г.митрополит Софроний отслужва последната света литургия в Всях Светих и обявява на християните, че в тази църква повече няма да се извършва богослужение, понеже се преотстъпва на ГНС, който решава църквата да се превърне в храм костница на възрожденците, погребани в Русе. На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на градския съвет, след като целият му инвентар е демонтиран и пренесен в "Света Троица". Богословът и лекарят д-р Иван Пачников пише в своите спомени: ”Храмът престава да бъде култова сграда. Инвентарът се разпилява по други храмове, по тавани. Съветът взема ключовете и храмът е превърнат в склад, в който се съхраняват лозунги, плакати, байраци от разни манифестации. Тук добре провеждаше и изпълняваше двойни нареждания на партията и митрополията тогавашният протосингел архимандрит Калиник, сегашен врачански митрополит, добре известен със своите прогресивни убеждения и като студент, като московски специалист и т.н.” Повече от 10 години църквата е оставена на произвола на съдбата, стенописите са похабени от влагата и мухъла, а църковният инвентар е изнесен от съмнителни лица.
На 16 април 1975 г.са извадени и пренесени костите на погребаните в храма трима Доростоло-Червенски митрополити Григорий, Василий и Михаил. Те са положени в притвора на църквата „Света Троица”.
На 26 октомври 1975 г. - Димитровден - по нареждане на ГНС само за една нощ, църквата е съборена и изравнена със земята. Действа се бързо, за да не се събуди народното недоволство. Дългогодишните усилия и себераздаване на русенската общественост в името на християнската вяра, която е съхранила българската нация през вековете, рухват за една нощ заедно с храма "Всях Светих". Когато сутринта на 26 октомври хората минават през Парка на възрожденците, виждат, че импозантната църква просто я няма. От нея са останали единствено руини.
"Ако има проклятие над града, то е само заради събарянето на църквата!" Проклятие застига най-напред разрушителите на храма. Легендата разказва, че в битието им идват нещастия и зловещи истории. Старите русчуклии разказват, че проклятие застига най-напред разрушителите на храма - цялото семейство на багериста, който посяга на църквата, загива в катастрофа, а гробът му - ударен от мълния. Тя изпепелява дървения кръст, минава през черепа и тялото му и излиза през краката, а гъст черен дим се издига над последния дом на нещастника. Друг загива в автомобилна катастрофа заедно с цялото си семейство, трети е парализиран и накаран да се гърчи като червей до края на дните си, на четвърти дъщеря му умира и той полудява.
Божията присъда се стовари над града, откакто комунистите разрушиха църквата "Всях Светих", и той ще носи греха си до възстановяването на храма. Тази сътворена от народа легенда дълги години не дава покой на русенци. Със събарянето на обичаната църква вярващите свързват помръкналата слава на града, наричан в миналото Малката Виена заради европейската си архитектура и дух оттук насетне започва да запада, губейки натрупания през ХIХ и началото на ХХ век престиж. Според мнозина проклятието на разрушения храм е отворило най-зловещата страница в новата история на Русе – хлорните обгазявания от комбината в Гюргево. Продължилият с години химически терор прокуди цели семейства от града и стотици поеха към вътрешността на страната, за да спасят децата си от задушливия отровен газ. Но дори и след тази трагедия икономическият живот в града не потръгна и безработицата прогони много русенци да търсят препитание в чужбина. Според народните вярвания на мястото на съборения храм е останало да бушува море от нервна и духовна енергия, на която трябва да се намери нов дом. И докато това не стане, проклятието няма да изчезне. Въпреки това мнозина русенци мислят, че за съхранение на тленните останки би могло да се намери сграда, без да се разрушава църквата.
Три години по-късно на негово място се открива новопостроеният Пантеон на възрожденците на 3 март 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство, в който се полагат изровените от близкото гробище кости на Баба Тонка, Захарий Стоянов, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Драган Цанков, Любен Каравелов, инициаторите на бунта на русофилите Тома Кърджиев, Атанас Узунов и Олимпи Панов, участници в Червеноводската чета и в Сръбско-турската война от 1876 г., и други национални герои, културно-просветни дейци. Лично първият секретар на комунистическата партия и държавен глава Тодор Живков присъствал на откриването, но останал разочарован от вида на Пантеона и не произнася предвидената реч, а след това и не награждава с очакваните държавни отличия проектантския колектив. Той възкликнал: " Каква е тази турска баня! " и задал въпроса дали не трябва нещо да се промени във външния вид на сградата, за да стане тя в унисон със старата русенска архитектура. След откриването му през 1978 г. Пантеонът на възрожденците е затварян многократно за ремонт. За да се изтрият тези негативни впечатления, през 2001 г. Пантеонът бе осветен и на купола му бе поставен кръст. Малко преди това към него бе изграден параклис с помощта на Лайънс клуб и художника Йоаний. Така дори най-строгите почитатели на канона са убедени, че клеймото на безбожието е изтрито.
Смяната на политическата система в България след 1989 г. връща официално темата за поругания и разрушен православен храм. Първата статия в местния печат е от 1991 г. и е на журналиста Боян Драганов. На 28 май 1993 г. в сградата на Доростоло-Червенската митрополия 30-тина русенски граждани създават Обществен съвет за възстановяване на църквата "Всях Светих". На 29 октомври 1993 г. общинският съвет гласува решение, с което отрежда терен за възстановяване на храма в Парка на възрожденците. Създава се и инициативен комитет начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Геласий. Главният архитект на града Цвети Русинов кани архитект Тончо Тончев да се заеме с откриване и възстановяване на чертежите на съборения храм, което се оказва много трудна задача.
Възстановен храм ще избави Русе от старо проклятие. В това вярват повечето жители на крайдунавския град, които дадоха и своята лепта за строежа.
Затова идеята храмът да бъде възстановен предизвика одобрението на всички русенци.
Стотици хора присъстват на освещаването и издигането на кръста на строящия се храм "Всях Светих" на православния празник Кръстовден 14 септември 2008 г. Епископ Яков и свещеници от Русенската митрополия осветиха божия знак, преди да бъде издигнат.
Храмът се гради върху 910 кв. м площ, като след завършването му в него ще бъдат поставени запазените от автентичния храм икони и владишки трон. Първата стъпка за възстановяването на храма бе направена през октомври 1998 г. Тогава главата на Българската православна църква патриарх Максим освети мястото на новия храм и направи символичната първа копка на отредения за градежа терен - в Парка на възрожденците, недалеч от Руските гробища. В изкопа бяха положени камък и послание до поколенията, подписано от много русенци. За изграждането на православния храм в началото на 2007 г. бе създадено сдружение "Всях Светих", чийто съпредседатели са Русенският митрополит Неофит и кметът на Русе инж. Божидар Йотов. Бяха организирани дарителски акции, в които се включиха родолюбиви християни не само от крайдунавския град, но и от страната, както и емигранти в чужбина.
Автор на проекта на сегашния строеж е арх. Тончо Тончев, който е издирил всички запазени снимки, чертежи и други документи. (На снимката: Арх.Тончев сам изработи някои детайли от купола на "Всях Светих") .
До есента на 2012 г. сградата на храма и камбанарията са построени и външният вид на църквата е почти завършен. На 17 октомври 2012 г. се провежда работна среща при кмета на Русе Пламен Стоилов с Управителния съвет на Сдружение "Всях Светих" и група граждани. Целта е окончателно завършване на "Всях Светих" и отварянето на храма за богослужения.
Храмът е проектиран като оригиналната църква и е истински шедьовър на изкуството. Външно църквата е много красива. По този начин ние русенци затвърждаваме устоите на православието и от нуждата да бъдем защитени и да вярваме в християнството. Струва си да се види, но за сега само отвън.
• Жейнов И., Антонова В. "Възрожденското гробище, църквата "Всях Светих" и пантеонът на възрожденците в Русе", Издателство "Държавен архив", 2006 г.
• в. "Монитор", 17 май 2008 г.
• в. "Стандарт", 14 декември 2009 г.
• в. "Монитор", 20 юни 2012 г.
• Интернет – снимки