изготвил: Николай Ганчев
Тонка Тихова Обретенова, позната просто като баба Тонка, е една от живите легенди на град Русе. В една от легендите за нея се разказва как тя е взела и запазила черепа на Стефан Караджа. През 30-те години на XX век Никола Обретенов успява да наложи сред обществото своето твърдение, че Караджата е обесен и че черепът му е съхранен от Баба Тонка.
Една вечер в края на юли 1868г., когато Никола Обретенов обикалял затвора, видял как пристигнала бричка от Търново. От нея стражарите смъкнали болен човек, в който той познал Караджата. Веднага съобщил новината на майка си. На следващия ден рано сутринта двамата били пред портата на затвора и видели как войводата е занесен на разпит при Мидхат паша. На другата сутрин отново отишли в затвора, но им казали, че много по-рано Караджата бил осъден на смърт и отведен с каруца на бесилката. Докато стигнат, Караджата вече бил обесен. Скоро у Баба Тонка идва заптието Мехмед чауш и казва на Баба Тонка, че поп Иван Коев я вика в болницата. Там Баба Тонка накарала да окъпят обесения, после го облекли в чисти дрехи, защото дрехите му били кървави, турили го в ковчег, окичили го с цветя, занесли го на гробищата и го заровили. След като гробарите и заптието си отишли, тя се приближила и белязала гроба с единствената буква, която знаела - славянското онче, като осем. На другия ден поставила върху гроба дървен кръст с името на Караджата, като занесла на гробарите шише ракия, за да не я издадат на властта. След разгрома на Ботевата чета Никола Обретенов е заловен и отведен в Русе, за да бъде съден с останалите четници. В затвора, по негови думи, често е посещаван от майка си Баба Тонка, която му разказва, че преди него докарали четника Лукан Тодоров от Галич, който умрял от побоя, нанесен му от турците. Баба Тонка организирала погребението му, като се сетила да го зарови в гроба на Караджата. Разровили гроба, извадили костите и черепа на Караджата и положили тялото на Лукан. След като гробарите, стражарят и попът си отишли, тя прибрала черепа на Караджата, занесла го в дома си и го скрила в една голяма празна бъчва. Бележитата българка взема черепа от русенските гробища със съзнанието да съхрани и опази за бъдните поколения една светиня.
Дълги години никой не се сеща за него, включително и Обретенов, който след Санстефанския договор се завръща от заточение в Русе.
През септември 1878г. от зандана в Сен Жан Д'Арк в Русе пристигат група заточеници от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, сред които е и Ангел Обретенов. На тържеството Баба Тонка показва черепа, като казва: "Музиката ви свири за Хаджи Димитра, а това е главата на Стефан Караджа".
Интернет сайт
Тонка Тихова Обретенова, позната просто като баба Тонка, е една от живите легенди на град Русе. В една от легендите за нея се разказва как тя е взела и запазила черепа на Стефан Караджа. През 30-те години на XX век Никола Обретенов успява да наложи сред обществото своето твърдение, че Караджата е обесен и че черепът му е съхранен от Баба Тонка.
Една вечер в края на юли 1868г., когато Никола Обретенов обикалял затвора, видял как пристигнала бричка от Търново. От нея стражарите смъкнали болен човек, в който той познал Караджата. Веднага съобщил новината на майка си. На следващия ден рано сутринта двамата били пред портата на затвора и видели как войводата е занесен на разпит при Мидхат паша. На другата сутрин отново отишли в затвора, но им казали, че много по-рано Караджата бил осъден на смърт и отведен с каруца на бесилката. Докато стигнат, Караджата вече бил обесен. Скоро у Баба Тонка идва заптието Мехмед чауш и казва на Баба Тонка, че поп Иван Коев я вика в болницата. Там Баба Тонка накарала да окъпят обесения, после го облекли в чисти дрехи, защото дрехите му били кървави, турили го в ковчег, окичили го с цветя, занесли го на гробищата и го заровили. След като гробарите и заптието си отишли, тя се приближила и белязала гроба с единствената буква, която знаела - славянското онче, като осем. На другия ден поставила върху гроба дървен кръст с името на Караджата, като занесла на гробарите шише ракия, за да не я издадат на властта. След разгрома на Ботевата чета Никола Обретенов е заловен и отведен в Русе, за да бъде съден с останалите четници. В затвора, по негови думи, често е посещаван от майка си Баба Тонка, която му разказва, че преди него докарали четника Лукан Тодоров от Галич, който умрял от побоя, нанесен му от турците. Баба Тонка организирала погребението му, като се сетила да го зарови в гроба на Караджата. Разровили гроба, извадили костите и черепа на Караджата и положили тялото на Лукан. След като гробарите, стражарят и попът си отишли, тя прибрала черепа на Караджата, занесла го в дома си и го скрила в една голяма празна бъчва. Бележитата българка взема черепа от русенските гробища със съзнанието да съхрани и опази за бъдните поколения една светиня.
Дълги години никой не се сеща за него, включително и Обретенов, който след Санстефанския договор се завръща от заточение в Русе.
През септември 1878г. от зандана в Сен Жан Д'Арк в Русе пристигат група заточеници от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, сред които е и Ангел Обретенов. На тържеството Баба Тонка показва черепа, като казва: "Музиката ви свири за Хаджи Димитра, а това е главата на Стефан Караджа".
Интернет сайт