изготвил: Дарина Димитрова
БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ
През периода на Българското Възраждане, Русе играе важна роля в икономическото и културното развитие на страната.Не по-малко значнително е и мястото, което заема в продължителната борба на българския народ за отхвърляне на османското владичество. Дейността и съдбата на баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Легендарната майка, взела участие в извоюването на националното освобождение със своите петима синове и две дъщери, е вълнуващ пример за себеотрицание, героизъм и родолюбие в името на свободна България. Къщата - музей "баба Тонка" е открита на 2 юни 1958 год. по инициатива на ОК на БКП в дома на петия й син - Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство, е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII - XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII в. и 70-те год. на XIX в.
Русе от това време е тясно свързан с опитите на турското правителство за реформи и през 1864 г. става център на Дунавския вилает, в пределите на който влизат Северна България, Добруджа, а на запад - София и Ниш. От изключително значение за икономическото процъфтяване на Русе било създаването на големи капиталистистически предприятия - първата печатница по българските земи (1865 г.); първата железопътна линия Русе - Варна (1866 г.) и др. От поканаите материали посетителят разбира, че цялата реформаторска дейност на Мидхат паша и другите турски управници, е насочена към укрепване устоите на загиващата Османска империя.
ЗА КЪЩАТА
Това неминуемо води до влошаване положението на народа, до разоряване на голяма част от занаятчиите, средните и дребните търговци. Логичен резултат от този конфликт е засилването на националноосвободителното движение в Русчушкия край, централно място в което заемат Баба Тонка Обретенова и нейното семейство.
В това ни убеждават показаните в експозицията лични вещи: дрехи, оръжие, копие на знамето, извезано от Петрана Обретенова, факсимилетата на писмата до Баба Тонка от синовете й и от други революционери. Природно интелигентна и всеотдайна, тя възпитава седемте си деца като пламенни борци против османската тирания. Най-големият й син Атанас укрива революционери и пренася оръжие. През 1868 г. Петър и Ангел се сражават в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър загива, а Ангел е заловен и изпратен на заточение в Мала Азия. Георги е убит в Сливенския балкан като помощник - апостол на Сливенския революционен окръг по време на Априлската епопея. Никола е помощник - апостол на Врачанския революционен окръг и участник в Ботевата чета. След разгрома й е изпратен на заточение. Връща се след Освобождението. Петрана - една от дъщерите, извезва знамето на Червеноводската чета, което през 1876 г. развяват и Ботевите четници. Не остава настрана и Анастасия, станала по-късно съпруга на Захари Стоянов. Ценна реликва в експозицията е и сабята на Г. С. Раковски, намерена случайно през 1955 г. в с. Ново село, Русенски окръг. В музея е показана и разнообразната просветна и революционна дейност на русенското читалище "ЗОРА", основано през 1866 г. и допринесло за революционното израстване на много видни наши дейци на националното освобождение, членове на Русенския революционен комитет: Георги Икономов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и др. Тук е съхраненият за поколения от Баба Тонка череп на войводата Стефан Караджа, обесен заедно с 11 свои четници на същото място, където днес се издига неговият паметник (на площада на халите в Русе).
В заключителната част на експозицията чрез документи и фотоси са показани моменти от Руско - Турската война от 1877 - 1878 г. и възторженото посрещане на освободителите, начело с ге. Тотлебен. Членове на Русенския революционен комитет и много други русенци дават своя принос за освобождението на България като разузнавачи, преводачи и опълченци във войната. Посетителят напуска музея с чувство на уважение и преклонение пред борците за свобода от Русенския край и пред невероятната сила на духа на тази българка, която след кървавите априлски дни, едва научила за смъртта на едниния си син, изпращайки другия на заточение, изрича гордо пламенните слова: "Четирима сина загубих. Двама са в гроба, а другите - полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв." Къщшата - музей "Баба Тонка" се намира на ул. "баба Тонка" № 40.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОБЕКТИ
Допълнителни обекти: Експозиция "Захари Стоянов". Открита е на 3 март 1978 г. в честа на 100-годишнината от Освобождението на България. Намира се в къщата, закупена след смъртта на Захари Стоянов от съпругата му Анастасия Обретенова. Експозиционният разказ, изграден главно върху снимков и документален материал и чрез възстановения интериор на абаджийницата на Некез Христо, запознава посетителите с основни моемнти от живота и дейността на революционера, писателя и общественика Зхараи Стоянов. Показани са и лични вещи - обувки, връзка, шалче, първи издания на негови произведения, траурни броеве на в. "Свобода", намерени в гробницата му, отворена през януари 1978 г., за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците в Русе. Експозицията се намира на 50 м от къщата - музей "Баба Тонка" - на ул. "Ал. Стамболийски"
www.wikipedia.com
БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ
През периода на Българското Възраждане, Русе играе важна роля в икономическото и културното развитие на страната.Не по-малко значнително е и мястото, което заема в продължителната борба на българския народ за отхвърляне на османското владичество. Дейността и съдбата на баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Легендарната майка, взела участие в извоюването на националното освобождение със своите петима синове и две дъщери, е вълнуващ пример за себеотрицание, героизъм и родолюбие в името на свободна България. Къщата - музей "баба Тонка" е открита на 2 юни 1958 год. по инициатива на ОК на БКП в дома на петия й син - Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство, е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII - XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII в. и 70-те год. на XIX в.
Русе от това време е тясно свързан с опитите на турското правителство за реформи и през 1864 г. става център на Дунавския вилает, в пределите на който влизат Северна България, Добруджа, а на запад - София и Ниш. От изключително значение за икономическото процъфтяване на Русе било създаването на големи капиталистистически предприятия - първата печатница по българските земи (1865 г.); първата железопътна линия Русе - Варна (1866 г.) и др. От поканаите материали посетителят разбира, че цялата реформаторска дейност на Мидхат паша и другите турски управници, е насочена към укрепване устоите на загиващата Османска империя.
ЗА КЪЩАТА
Това неминуемо води до влошаване положението на народа, до разоряване на голяма част от занаятчиите, средните и дребните търговци. Логичен резултат от този конфликт е засилването на националноосвободителното движение в Русчушкия край, централно място в което заемат Баба Тонка Обретенова и нейното семейство.
В това ни убеждават показаните в експозицията лични вещи: дрехи, оръжие, копие на знамето, извезано от Петрана Обретенова, факсимилетата на писмата до Баба Тонка от синовете й и от други революционери. Природно интелигентна и всеотдайна, тя възпитава седемте си деца като пламенни борци против османската тирания. Най-големият й син Атанас укрива революционери и пренася оръжие. През 1868 г. Петър и Ангел се сражават в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър загива, а Ангел е заловен и изпратен на заточение в Мала Азия. Георги е убит в Сливенския балкан като помощник - апостол на Сливенския революционен окръг по време на Априлската епопея. Никола е помощник - апостол на Врачанския революционен окръг и участник в Ботевата чета. След разгрома й е изпратен на заточение. Връща се след Освобождението. Петрана - една от дъщерите, извезва знамето на Червеноводската чета, което през 1876 г. развяват и Ботевите четници. Не остава настрана и Анастасия, станала по-късно съпруга на Захари Стоянов. Ценна реликва в експозицията е и сабята на Г. С. Раковски, намерена случайно през 1955 г. в с. Ново село, Русенски окръг. В музея е показана и разнообразната просветна и революционна дейност на русенското читалище "ЗОРА", основано през 1866 г. и допринесло за революционното израстване на много видни наши дейци на националното освобождение, членове на Русенския революционен комитет: Георги Икономов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и др. Тук е съхраненият за поколения от Баба Тонка череп на войводата Стефан Караджа, обесен заедно с 11 свои четници на същото място, където днес се издига неговият паметник (на площада на халите в Русе).
В заключителната част на експозицията чрез документи и фотоси са показани моменти от Руско - Турската война от 1877 - 1878 г. и възторженото посрещане на освободителите, начело с ге. Тотлебен. Членове на Русенския революционен комитет и много други русенци дават своя принос за освобождението на България като разузнавачи, преводачи и опълченци във войната. Посетителят напуска музея с чувство на уважение и преклонение пред борците за свобода от Русенския край и пред невероятната сила на духа на тази българка, която след кървавите априлски дни, едва научила за смъртта на едниния си син, изпращайки другия на заточение, изрича гордо пламенните слова: "Четирима сина загубих. Двама са в гроба, а другите - полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв." Къщшата - музей "Баба Тонка" се намира на ул. "баба Тонка" № 40.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОБЕКТИ
Допълнителни обекти: Експозиция "Захари Стоянов". Открита е на 3 март 1978 г. в честа на 100-годишнината от Освобождението на България. Намира се в къщата, закупена след смъртта на Захари Стоянов от съпругата му Анастасия Обретенова. Експозиционният разказ, изграден главно върху снимков и документален материал и чрез възстановения интериор на абаджийницата на Некез Христо, запознава посетителите с основни моемнти от живота и дейността на революционера, писателя и общественика Зхараи Стоянов. Показани са и лични вещи - обувки, връзка, шалче, първи издания на негови произведения, траурни броеве на в. "Свобода", намерени в гробницата му, отворена през януари 1978 г., за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците в Русе. Експозицията се намира на 50 м от къщата - музей "Баба Тонка" - на ул. "Ал. Стамболийски"
www.wikipedia.com