Евелина Атанасова
Аз съм българско момиче на 15 години, родено в Русенския край. Обичам родния си край, защото тук е моят бащин дом, тук живея и се развивам духовно, тук дедите ни са преживели славни дни, за които днес се разказват легенди.Обичам България и искам да съм част от нея до края на дните си. Тя е велика и има история, която всеки българин трябва да прочете със сърцето си, за да я опознае и обикне, и не само защото се е родил в тази страна, а защото тя и нейният народ заслужават това, заради героизма, жертвоготовността и любовта, с която българските люде са градили страната ни години наред.
Винаги изпитвам удоволствие, докато чета и изучавам историята на своя роден край, и колкото повече чета, толкова по-горда се чувствам. Но когато посетя местата и паметниците на тази славна история, преплетена с мистичното и легендарното, за които чета, в мен се загнездява тъга, заради забравата, в която част от тях са потънали. По поречието на река Русенски Лом и нейните притоци - Бели и Черни Лом, са разположение селища като Кошов, Червен - митичен средновековен град, и много други, които имат велика история, но днес са потънали в забвение.
Но днес няма да тъжа, защото с особена радост и гордост ще Ви разкажа за легендата, предавана от уста на уста, поколения наред за светецът Димитър Басарбовски, роден и живял в село Басарбово, в непосредствена близост до град Русе. Зная, че легендата е предание за минали събития, в което се съчетават реалността с фантастиката. В случая ще разкажа легенда за събитие, в която действителността е премесена с предание, което е невероятно и чудновато. Вярвам в легендата за светеца Димитър Басарбовки и искам да продължа да вярвам в нея, защото става дума за добротата, за човечността, които толкова много ни липсват в нашето съвремие.
Аз съм млад човек, роден и отгледан с любов и доброта, но сблъскващ се с неразбиране, подменени ценности или липсата на такива, с лошотия и претенции, с пренебрежение към ближния към родното място, към родината, към всичко и всеки. Затова осмислям свободното си време, като изграждам и поддържам духовния си свят, градя ден след ден, изучавайки история и легенди, като винаги започвам от родния си край, и разширявам кръгозора сис националното. И колкото повече градя и трупам духовен запас, толкова по-горда се чувствам от великата ни и славна история, която заслужава почит и преклонение, от преданията и легендите за велики български мъже и жени от моя роден край и моята родина.
Легендата, която днес ще разкажа е чудновата и ще ви поведе във вълнуващо пътешествие към светеца Димитър Басарбовски от село Басарбово, Русенско и Басарбовския скален манастир - единственият в България действащ скален манастир.
Басарбовският скален манастир възниква около 12-13 век, заедно с други манастири в скалите по поречието на река Русенски Лом и притоците й Бели и Черни Лом. Скалите са варовикови и изключително ронливи, те са били издълбавани от монасите и са превръщани в килии за подслон и молитви, и в църкви, далеч от светската суета.В днешното село Басарбово, където се намира манастирът, живял скромно и аскетично пастир на име Димитър Басарбовски. През 1685 г.. след проливна буря, пастирът изчезнал тихо и незабелязано от хората. Легендата разказва, че няколко години по - късно, светецът се явил в съня на една сляпа девойка, която живеела в селото и й казала, че тялото му е в реката. Когато мощите на светеца били открити, те били нетленни и благоуханни. Девойката прогледнала, а славата на светеца се разнесла из околността.
По-късно владетелят на Влахия пожелал мощите на светеца да му бъдат изпратени в Букурещ. След съгласието на Константинополската Патриаршия, натоварили мощите на каруцата, но каруцата стигнала в близост до град Русе и не искала да помръдне. Сменили конете, но и това не помогнало. Така тялото на светеца било върнато в родното му място село Басарбово и останало там до 1744 г., когато по време на една от Руско-Турските войни, след победата на Русия, генерал Пьотр Салтиков чул за Свети Димитър Басарбовски и пожелал да се поклони пред мощите му.Отново тялото на светеца е взето, но този път за да бъде пренесено в Русия. Пътят минавал през Румъния, където по това време върлувала чумна епидемия. Разказват, че когато мощите на светеца влезли в Букурещ, хората спрели да умират от чумата. Жителите на града измолили от генерала да остави тялото на светеца. И досега мощите на Св. Димитър Басарбовски се намират в Патриаршеската Катедрала "Св. Равноапостолни царе Константин и Елена", но много поклонници продължават да посещават родното му село Басарбово. Наскоро скалният манастир "Св. Димитър Басарбовски" е реставриран и сега гостоприемно е отворил вратите си за всички посетители. Мястото е митично и свято, поради което си струва всеки българин да го посети. То е белязано от съществуването на един скромен, но велик и свят български човек.
Скалният манастир в село Басарбово става известен едва през 17 век, след смъртта на светеца Димитър Басарбовски, за когото говори и Паисий Хилендарски в своята "История Славянобългарская".
Харесвам легендите, защото те съхраняват историята, премесена с мистика и необясними събития, и така, предавани от уста на уста, от поколение на поколение, стигат до нас, за да пребъдат и за идните поколения, които също като мен ще имат потребността и нуждата да знаят, за да ценят и обичат, за да знаят, за да се гордеят с родния си край и историята му, която е част от историята на България.
специализирана литература
Аз съм българско момиче на 15 години, родено в Русенския край. Обичам родния си край, защото тук е моят бащин дом, тук живея и се развивам духовно, тук дедите ни са преживели славни дни, за които днес се разказват легенди.Обичам България и искам да съм част от нея до края на дните си. Тя е велика и има история, която всеки българин трябва да прочете със сърцето си, за да я опознае и обикне, и не само защото се е родил в тази страна, а защото тя и нейният народ заслужават това, заради героизма, жертвоготовността и любовта, с която българските люде са градили страната ни години наред.
Винаги изпитвам удоволствие, докато чета и изучавам историята на своя роден край, и колкото повече чета, толкова по-горда се чувствам. Но когато посетя местата и паметниците на тази славна история, преплетена с мистичното и легендарното, за които чета, в мен се загнездява тъга, заради забравата, в която част от тях са потънали. По поречието на река Русенски Лом и нейните притоци - Бели и Черни Лом, са разположение селища като Кошов, Червен - митичен средновековен град, и много други, които имат велика история, но днес са потънали в забвение.
Но днес няма да тъжа, защото с особена радост и гордост ще Ви разкажа за легендата, предавана от уста на уста, поколения наред за светецът Димитър Басарбовски, роден и живял в село Басарбово, в непосредствена близост до град Русе. Зная, че легендата е предание за минали събития, в което се съчетават реалността с фантастиката. В случая ще разкажа легенда за събитие, в която действителността е премесена с предание, което е невероятно и чудновато. Вярвам в легендата за светеца Димитър Басарбовки и искам да продължа да вярвам в нея, защото става дума за добротата, за човечността, които толкова много ни липсват в нашето съвремие.
Аз съм млад човек, роден и отгледан с любов и доброта, но сблъскващ се с неразбиране, подменени ценности или липсата на такива, с лошотия и претенции, с пренебрежение към ближния към родното място, към родината, към всичко и всеки. Затова осмислям свободното си време, като изграждам и поддържам духовния си свят, градя ден след ден, изучавайки история и легенди, като винаги започвам от родния си край, и разширявам кръгозора сис националното. И колкото повече градя и трупам духовен запас, толкова по-горда се чувствам от великата ни и славна история, която заслужава почит и преклонение, от преданията и легендите за велики български мъже и жени от моя роден край и моята родина.
Легендата, която днес ще разкажа е чудновата и ще ви поведе във вълнуващо пътешествие към светеца Димитър Басарбовски от село Басарбово, Русенско и Басарбовския скален манастир - единственият в България действащ скален манастир.
Басарбовският скален манастир възниква около 12-13 век, заедно с други манастири в скалите по поречието на река Русенски Лом и притоците й Бели и Черни Лом. Скалите са варовикови и изключително ронливи, те са били издълбавани от монасите и са превръщани в килии за подслон и молитви, и в църкви, далеч от светската суета.В днешното село Басарбово, където се намира манастирът, живял скромно и аскетично пастир на име Димитър Басарбовски. През 1685 г.. след проливна буря, пастирът изчезнал тихо и незабелязано от хората. Легендата разказва, че няколко години по - късно, светецът се явил в съня на една сляпа девойка, която живеела в селото и й казала, че тялото му е в реката. Когато мощите на светеца били открити, те били нетленни и благоуханни. Девойката прогледнала, а славата на светеца се разнесла из околността.
По-късно владетелят на Влахия пожелал мощите на светеца да му бъдат изпратени в Букурещ. След съгласието на Константинополската Патриаршия, натоварили мощите на каруцата, но каруцата стигнала в близост до град Русе и не искала да помръдне. Сменили конете, но и това не помогнало. Така тялото на светеца било върнато в родното му място село Басарбово и останало там до 1744 г., когато по време на една от Руско-Турските войни, след победата на Русия, генерал Пьотр Салтиков чул за Свети Димитър Басарбовски и пожелал да се поклони пред мощите му.Отново тялото на светеца е взето, но този път за да бъде пренесено в Русия. Пътят минавал през Румъния, където по това време върлувала чумна епидемия. Разказват, че когато мощите на светеца влезли в Букурещ, хората спрели да умират от чумата. Жителите на града измолили от генерала да остави тялото на светеца. И досега мощите на Св. Димитър Басарбовски се намират в Патриаршеската Катедрала "Св. Равноапостолни царе Константин и Елена", но много поклонници продължават да посещават родното му село Басарбово. Наскоро скалният манастир "Св. Димитър Басарбовски" е реставриран и сега гостоприемно е отворил вратите си за всички посетители. Мястото е митично и свято, поради което си струва всеки българин да го посети. То е белязано от съществуването на един скромен, но велик и свят български човек.
Скалният манастир в село Басарбово става известен едва през 17 век, след смъртта на светеца Димитър Басарбовски, за когото говори и Паисий Хилендарски в своята "История Славянобългарская".
Харесвам легендите, защото те съхраняват историята, премесена с мистика и необясними събития, и така, предавани от уста на уста, от поколение на поколение, стигат до нас, за да пребъдат и за идните поколения, които също като мен ще имат потребността и нуждата да знаят, за да ценят и обичат, за да знаят, за да се гордеят с родния си край и историята му, която е част от историята на България.
специализирана литература