изготвил: Ева Илиева
Родът на Исмаил Тръстениклиоглу дошъл от Анадола. Построили си те голяма къща в Тръстеник. Там се родил и Исмаил. Той от малък останал кръгъл сирак и започнал да чиракува, а когато пораснал, станал пастир на селските телета.
Един ден той закъснял и изкарал по-късно животните на паша. Като минавал край двора на Никулови (един от най-старите и богати родове в селото), дядо Никула го нахокал и му ударил няколко тояги. Този побой огорчил много Исмаил и той скоро напуснал селото, и отишъл в Русчук, за да си търси късмета в големия град.
След дълго скитане, успял да се спазари за конегледач, а по-късно и за файтонджия на русенския аян. С годините Исмаил възмъжал, станал голям хубавец и в него се влюбила дъщерята на аяна. Стигнало се дотам, че бащата на момичето нямало какво да направи и макар с нежелание се съгласил да омъжи дъщеря си за бедния момък.
След неговата смърт Исмаил станал аян на Дунавския вилает, но не забравил и своето родно село, и често ходел там. Веднъж наредил да му доведат дядо Никула. Старецът много се изплашил да не го убие Исмаил, заради някогашния побой. Тръстениклиоглу го приел учтиво, поканил го да седне на миндера до себе си, почерпил го с кафе и вместо да го нахока му благодарил, че някога се е отнесъл с него така, защото иначе и до сега щял да пасе телетата в селото. За тази „добрина” той подарил на стареца два хубави данака (отбито от бозаене теле).
С времето Исмаил започнал да води много разгулен живот. Той често идвал в своето родно село и устройвал големи пиршества в дома си. Харесвала ли му някоя мома или невяста, нареждал вечерта да му я доведат. Така се редували и българки, и туркини.
Хвърлил око аянът и на щерката на ходжата, която била млада вдовица и живеела при баща си. Наредил Исмаил да му я доведат: „Бу гедже аджанън къзъ гетердин!” („Тази вечер на ходжата щерката доведете!”).
Тежко понесъл ходжата това унижение и в душата му се загнездила жаждата за отмъщение. Решил да убие аяна. Бил много добър стрелец. Дълго време чакал сгоден случай. Научил, че Тръстениклиоглу има навик, когато вечер всички заспят и само славеите и авлигите извиват чудни гласове, да излиза и да се разхожда из двора.
Избрал ходжата една тиха лятна нощ, качил се на старата върба, намираща се до дерето пред къщата на Милко Гърбатов, заредил пушката си, заел удобно място и зачакал. Щом Исмаил излязъл и започнал обичайната си нощна разходка, ходжата се прицелил, натиснал спусъка и с един изстрел го повалил. Рано сутринта новината се разнесла из цялото село. Много българи си изпатили от подозрителността на властта, но убиеца не могли да открият.
Минали години. На една турска сватба в селото бил поканен и ходжата, вече много остарял. По традиция били уредени състезания в чест на младоженците – надбягване с коне, борба свободен стил и стрелба по яйце. Минали надбягванията и борбите и дошъл ред на стрелбата. Завързали с конец едно кокоше яйце да виси на клон насред двора. Изредили се млади и стари, все добри стрелци, но никой не могъл да улучи яйцето. Гледал ходжата, гледал и ловджийското му сърце не се стърпяло. Помолил да му дадат една пушка, да опита и той късмета си. Всички се изсмели, но не прекършили хатъра на стареца. Взел той пушката, премерил се, натиснал спусъка и ... яйцето се пръснало на парчета.
Ахнали всички от удивление и започнали да хвалят стрелеца! Просълзил се старецът от умиление и казал: „Аз, слава на Аллаха, с тия две ръце на месечина Тръстениклиоглу убих, та това яйце ли няма да ударя посред бял ден!”.
Съдбовни се оказали за ходжата тези думи. Скоро те стигнали до ушите на султана. Арестували стареца, съдили го. Повече никой в селото не го видял, нито пък чул нещо за него.
Информатор: Марин Цанев (1922 г.), с. Тръстеник, Русенска област
Родът на Исмаил Тръстениклиоглу дошъл от Анадола. Построили си те голяма къща в Тръстеник. Там се родил и Исмаил. Той от малък останал кръгъл сирак и започнал да чиракува, а когато пораснал, станал пастир на селските телета.
Един ден той закъснял и изкарал по-късно животните на паша. Като минавал край двора на Никулови (един от най-старите и богати родове в селото), дядо Никула го нахокал и му ударил няколко тояги. Този побой огорчил много Исмаил и той скоро напуснал селото, и отишъл в Русчук, за да си търси късмета в големия град.
След дълго скитане, успял да се спазари за конегледач, а по-късно и за файтонджия на русенския аян. С годините Исмаил възмъжал, станал голям хубавец и в него се влюбила дъщерята на аяна. Стигнало се дотам, че бащата на момичето нямало какво да направи и макар с нежелание се съгласил да омъжи дъщеря си за бедния момък.
След неговата смърт Исмаил станал аян на Дунавския вилает, но не забравил и своето родно село, и често ходел там. Веднъж наредил да му доведат дядо Никула. Старецът много се изплашил да не го убие Исмаил, заради някогашния побой. Тръстениклиоглу го приел учтиво, поканил го да седне на миндера до себе си, почерпил го с кафе и вместо да го нахока му благодарил, че някога се е отнесъл с него така, защото иначе и до сега щял да пасе телетата в селото. За тази „добрина” той подарил на стареца два хубави данака (отбито от бозаене теле).
С времето Исмаил започнал да води много разгулен живот. Той често идвал в своето родно село и устройвал големи пиршества в дома си. Харесвала ли му някоя мома или невяста, нареждал вечерта да му я доведат. Така се редували и българки, и туркини.
Хвърлил око аянът и на щерката на ходжата, която била млада вдовица и живеела при баща си. Наредил Исмаил да му я доведат: „Бу гедже аджанън къзъ гетердин!” („Тази вечер на ходжата щерката доведете!”).
Тежко понесъл ходжата това унижение и в душата му се загнездила жаждата за отмъщение. Решил да убие аяна. Бил много добър стрелец. Дълго време чакал сгоден случай. Научил, че Тръстениклиоглу има навик, когато вечер всички заспят и само славеите и авлигите извиват чудни гласове, да излиза и да се разхожда из двора.
Избрал ходжата една тиха лятна нощ, качил се на старата върба, намираща се до дерето пред къщата на Милко Гърбатов, заредил пушката си, заел удобно място и зачакал. Щом Исмаил излязъл и започнал обичайната си нощна разходка, ходжата се прицелил, натиснал спусъка и с един изстрел го повалил. Рано сутринта новината се разнесла из цялото село. Много българи си изпатили от подозрителността на властта, но убиеца не могли да открият.
Минали години. На една турска сватба в селото бил поканен и ходжата, вече много остарял. По традиция били уредени състезания в чест на младоженците – надбягване с коне, борба свободен стил и стрелба по яйце. Минали надбягванията и борбите и дошъл ред на стрелбата. Завързали с конец едно кокоше яйце да виси на клон насред двора. Изредили се млади и стари, все добри стрелци, но никой не могъл да улучи яйцето. Гледал ходжата, гледал и ловджийското му сърце не се стърпяло. Помолил да му дадат една пушка, да опита и той късмета си. Всички се изсмели, но не прекършили хатъра на стареца. Взел той пушката, премерил се, натиснал спусъка и ... яйцето се пръснало на парчета.
Ахнали всички от удивление и започнали да хвалят стрелеца! Просълзил се старецът от умиление и казал: „Аз, слава на Аллаха, с тия две ръце на месечина Тръстениклиоглу убих, та това яйце ли няма да ударя посред бял ден!”.
Съдбовни се оказали за ходжата тези думи. Скоро те стигнали до ушите на султана. Арестували стареца, съдили го. Повече никой в селото не го видял, нито пък чул нещо за него.
Информатор: Марин Цанев (1922 г.), с. Тръстеник, Русенска област