изготвил: Ева Илиева
Било преди много години. Из Дунавската равнина скитали слезли от Балкана овчари. Дошли те тук да дирят с многобройните си стада прехрана. Лятна вечер ги заварила на безводно място. Минали няколко дни. Зажаднелите стада жално заблеяли. В големите бъкли водата се свършила, а докъдето погледът стигал не се виждало нито изворче, нито рекичка.
Умни били овчарите. Някому хрумнало да нахранят кучетата със солен хляб и сирене и да ги пуснат. Цял ден не се върнали животните. Прибрали се едва привечер. Краката и коремите им били кални.
Разбрали овчарите, че кучетата са намерили вода. Нахранили ги отново и ги пуснали. Хукнали животните, а след тях и стопаните им. Така стигнали до една долчинка, където бликал животворен извор, а наоколо шумяла тръстика и растяла сочна трева.
Харесали мястото овчарите и се заселили тук, а селото нарекли Тръстеник, на името на буйната тръстика...
Информатор: Георги Цанев (1932 г.), с. Тръстеник, Русенска област
Било преди много години. Из Дунавската равнина скитали слезли от Балкана овчари. Дошли те тук да дирят с многобройните си стада прехрана. Лятна вечер ги заварила на безводно място. Минали няколко дни. Зажаднелите стада жално заблеяли. В големите бъкли водата се свършила, а докъдето погледът стигал не се виждало нито изворче, нито рекичка.
Умни били овчарите. Някому хрумнало да нахранят кучетата със солен хляб и сирене и да ги пуснат. Цял ден не се върнали животните. Прибрали се едва привечер. Краката и коремите им били кални.
Разбрали овчарите, че кучетата са намерили вода. Нахранили ги отново и ги пуснали. Хукнали животните, а след тях и стопаните им. Така стигнали до една долчинка, където бликал животворен извор, а наоколо шумяла тръстика и растяла сочна трева.
Харесали мястото овчарите и се заселили тук, а селото нарекли Тръстеник, на името на буйната тръстика...
Информатор: Георги Цанев (1932 г.), с. Тръстеник, Русенска област