изготвил: Теодор Гатев
Безспорно най-забележителното място около село Николово е Аязмото, изворът с лековитата вода. Аязмото е част от култов комплекс, съществувал от дълбока древност. Легенди и исторически извори свидетелстват, че тук са имали светилища траките, славяните, а по-късно мястото е усвоено от християнската църква. През средновековието край извора действа християнски манастир, носещ името на пророк Свети Илия. Манастирът се споменава като „Йерлийско светилище”, камъните от който са пренесени в Русе за построяване на русенската крепостна стена при Тутраканската порта. След разрушаването на манастира, на същото място е построен мюсюлмански манастир. Дервишът Али Баба, член на сектата на Хаджи Бекташ го основава. Разположениео на свещената обител в този девствен край напълно съответства на практиката на ордена, оказващ предпочитание към красивите, високо разположени околности на населени места и към славата на Аязмото.
Според легендите изворът се е появил неочаквано и по чуден начин. Младо семейство отишло на нивата си. С тях било и сляпото им по рождение дете. За да свършат работата си по-бързо, те го оставили само на края на нивата . Детето дълго плакало и ритало по земята с босите си крачета. Когато отишли при него, родителите му с учудване видели, че точно където е ритало с петички, е бликнала вода. Измили с нея изпотеното челце на детето и чудото станало-то отворило очи и прогледнало. В селото се разказват и много други истории за чудодейната сила на водата от Аязмото. През 1912г трима младежи от селото били мобилизирани и трябвало незабавно да заминат за фронта. Въпреки краткото време за подготовка, двамата от тях отишли до Аязмото, помолили се пред кръста и си напълнили по една кратунка с вода. По време на войната те преминали през много опасности, но се върнали живи и здрави, и до края на дните си разказвали, че дължат живота си на силата на Аязмото. Третият младеж нямал този късмет, оставил костите си край Одрин.
История на с.Николово
Атанас Милев
Край извора на историческата памет, Теодора Бакърджиева
Изледователска група от ученици
Безспорно най-забележителното място около село Николово е Аязмото, изворът с лековитата вода. Аязмото е част от култов комплекс, съществувал от дълбока древност. Легенди и исторически извори свидетелстват, че тук са имали светилища траките, славяните, а по-късно мястото е усвоено от християнската църква. През средновековието край извора действа християнски манастир, носещ името на пророк Свети Илия. Манастирът се споменава като „Йерлийско светилище”, камъните от който са пренесени в Русе за построяване на русенската крепостна стена при Тутраканската порта. След разрушаването на манастира, на същото място е построен мюсюлмански манастир. Дервишът Али Баба, член на сектата на Хаджи Бекташ го основава. Разположениео на свещената обител в този девствен край напълно съответства на практиката на ордена, оказващ предпочитание към красивите, високо разположени околности на населени места и към славата на Аязмото.
Според легендите изворът се е появил неочаквано и по чуден начин. Младо семейство отишло на нивата си. С тях било и сляпото им по рождение дете. За да свършат работата си по-бързо, те го оставили само на края на нивата . Детето дълго плакало и ритало по земята с босите си крачета. Когато отишли при него, родителите му с учудване видели, че точно където е ритало с петички, е бликнала вода. Измили с нея изпотеното челце на детето и чудото станало-то отворило очи и прогледнало. В селото се разказват и много други истории за чудодейната сила на водата от Аязмото. През 1912г трима младежи от селото били мобилизирани и трябвало незабавно да заминат за фронта. Въпреки краткото време за подготовка, двамата от тях отишли до Аязмото, помолили се пред кръста и си напълнили по една кратунка с вода. По време на войната те преминали през много опасности, но се върнали живи и здрави, и до края на дните си разказвали, че дължат живота си на силата на Аязмото. Третият младеж нямал този късмет, оставил костите си край Одрин.
История на с.Николово
Атанас Милев
Край извора на историческата памет, Теодора Бакърджиева
Изледователска група от ученици