изготвил: Петя Цанева
Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашката на черния котарак, спираше за миг и се засмиваше на майка си. Под цъфналата череша, с огромните си, бездънни дълбоки сини очи я галеше Калина - попадията.
Около бялото лице на попадията падаха като вода две дебели руси плитки, примамени от трепета на гръдта ù. Под белите пръсти на ръцете ù, в жълто искреше платненият кръст, който тя умело пришиваше за расото на Мартин. Празник идеше, а черквата по празници се пълнеше с хора, дошли да се помолят, да получат утеха… По пътеката се зададе едър мустакат млад човек. Цвета с малките си крачета припна при него:
- Татко, може ли на празника да дойде и котето? - попита с по детски хитър поглед Цвета.
- Вратите на черквата са отворени… - усмихнато изрече Мартин и се обърна към попадията. - Калино, на венчавка отивам в съседното село… Пази се!
Калина изпрати мъжа си и продължи със заниманията си по пришиването на кръста. Откъм пътя някой извика на завален български. Конска талига бе спряла пред черквата. В нея имаше двама мъже. Единият лежеше господарски на безброй шарени възглавници, а другият бе слуга…
- Дължимото, булка… - обърна се към нея излегналият се мъж. Плъзваше лакоми очи по бялата кожа на русокосата попадия, докато тя броеше париците. Тя смутено го погледна и пак наведе очи. Преди да тръгне, мъжът изрече:
- Бяла, хубава череша, като теб. - изрече мъжът, за да отклони вниманието ù. - Няма ли да ме почерпиш?
- Узреят ли, заповядай. - каза с безпокойство Калина и побърза да се отдалечи навътре в двора.
Отиде при Цвета и я прегърна, сякаш за да я защити от онези очи, които до преди малко я събличаха. Калина се чувстваше някак омърсена…
***
Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесеш.- каза мазно слугата.
- Да му занеса, щом казваш - уверено каза попадията.
През мислите ù се плъзна като светкавица „Па дано му загорчат черешите”, но не посмя да го изрече. Поп Мартин излезе до портичката и прегърна жена си, питайки защо е дошъл слугата.
- Валията ви кани да му гостувате… Добре сте му дошли! - каза слугата и замина.
Попът свали кaлимявката си и я закачи на кол, за да не му пречи. Взе кърпа и в нея накъса малко от червените плодове, за да ги занесат на валията... На влизане в господарската къща, Калина, с наведени очи, подаде кърпата с черешите на Мурат. Той плъзна поглед по тялото ù, а кръвта му забушува като разбунено море по слепоочията. Покани ги да влязат.
Къщата му бе украсена с килими и безброй пухени възглавници. По стените висяха пана с шарени камъчета и цветя. Той прие гостите си с привидно добродушие. Наля в чашите им тъмно вино и зачака, като вълк, да подействат семената на опиевия мак. Сънят запълзя по клепките на попа и той уморено се прозина. Заспа. Опиумът щеше да действа поне още няколко дена.
Калина пиеше рядко, но за да не разсърди валията, глътна бързо една чаша. Душата на попадията заспа. Виното беше изменило очите ù, в тях играеха бясно две палави пламъчета. Цялото ù тяло пламтеше…
- Полегни тук, папаз ефенди. След три дена ще ви изпратя с талигата. – каза с лицемерна загриженост Мурат и плъзна ръка от бялата шия до бедрата на Калина. Омаяна от опиума и тръпчивия вкус на виното, попадията не се възпротиви на ласките му. Бедрата ù пламтяха под полите. Мурат заигра с език по шията и, разкъсвайки бялата ù риза, за да погали сочната ù гръд. Прималяла от лъст, Калина впи устни в тези на Мурат. Любиха се до сутринта, до спящия поп Мартин. Сладко им беше, сладко като поповите череши… Тиха беше страстта в черквата, а млада беше Калина. Искаше ù се...
С отрязани коси и наниз от алтъни на шията, всяка нощ Калина пиеше с жадни устни Мурат. Стана му наложница. И Цвета примамиха… Скоро малката попска щерка се разболя от едра шарка и след треска пламъкът ù изтля... Замина си...
Черквата опустя, портите зейнаха страшно. Осиротя черковният двор, дори котаракът се криеше… Кaлимявката на попа висеше забравена на оня кол. Богородица гледаше с тъжни очи някъде отвъд…
Изхвърлиха спящият поп на един черен път, далеч от селото. Събуди го близкия тропот на коне, преминали близо до него. От пояса му висяха две дебели руси плитки. Позна ги. Притъмня пред очите му
Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашката на черния котарак, спираше за миг и се засмиваше на майка си. Под цъфналата череша, с огромните си, бездънни дълбоки сини очи я галеше Калина - попадията.
Около бялото лице на попадията падаха като вода две дебели руси плитки, примамени от трепета на гръдта ù. Под белите пръсти на ръцете ù, в жълто искреше платненият кръст, който тя умело пришиваше за расото на Мартин. Празник идеше, а черквата по празници се пълнеше с хора, дошли да се помолят, да получат утеха… По пътеката се зададе едър мустакат млад човек. Цвета с малките си крачета припна при него:
- Татко, може ли на празника да дойде и котето? - попита с по детски хитър поглед Цвета.
- Вратите на черквата са отворени… - усмихнато изрече Мартин и се обърна към попадията. - Калино, на венчавка отивам в съседното село… Пази се!
Калина изпрати мъжа си и продължи със заниманията си по пришиването на кръста. Откъм пътя някой извика на завален български. Конска талига бе спряла пред черквата. В нея имаше двама мъже. Единият лежеше господарски на безброй шарени възглавници, а другият бе слуга…
- Дължимото, булка… - обърна се към нея излегналият се мъж. Плъзваше лакоми очи по бялата кожа на русокосата попадия, докато тя броеше париците. Тя смутено го погледна и пак наведе очи. Преди да тръгне, мъжът изрече:
- Бяла, хубава череша, като теб. - изрече мъжът, за да отклони вниманието ù. - Няма ли да ме почерпиш?
- Узреят ли, заповядай. - каза с безпокойство Калина и побърза да се отдалечи навътре в двора.
Отиде при Цвета и я прегърна, сякаш за да я защити от онези очи, които до преди малко я събличаха. Калина се чувстваше някак омърсена…
***
Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесеш.- каза мазно слугата.
- Да му занеса, щом казваш - уверено каза попадията.
През мислите ù се плъзна като светкавица „Па дано му загорчат черешите”, но не посмя да го изрече. Поп Мартин излезе до портичката и прегърна жена си, питайки защо е дошъл слугата.
- Валията ви кани да му гостувате… Добре сте му дошли! - каза слугата и замина.
Попът свали кaлимявката си и я закачи на кол, за да не му пречи. Взе кърпа и в нея накъса малко от червените плодове, за да ги занесат на валията... На влизане в господарската къща, Калина, с наведени очи, подаде кърпата с черешите на Мурат. Той плъзна поглед по тялото ù, а кръвта му забушува като разбунено море по слепоочията. Покани ги да влязат.
Къщата му бе украсена с килими и безброй пухени възглавници. По стените висяха пана с шарени камъчета и цветя. Той прие гостите си с привидно добродушие. Наля в чашите им тъмно вино и зачака, като вълк, да подействат семената на опиевия мак. Сънят запълзя по клепките на попа и той уморено се прозина. Заспа. Опиумът щеше да действа поне още няколко дена.
Калина пиеше рядко, но за да не разсърди валията, глътна бързо една чаша. Душата на попадията заспа. Виното беше изменило очите ù, в тях играеха бясно две палави пламъчета. Цялото ù тяло пламтеше…
- Полегни тук, папаз ефенди. След три дена ще ви изпратя с талигата. – каза с лицемерна загриженост Мурат и плъзна ръка от бялата шия до бедрата на Калина. Омаяна от опиума и тръпчивия вкус на виното, попадията не се възпротиви на ласките му. Бедрата ù пламтяха под полите. Мурат заигра с език по шията и, разкъсвайки бялата ù риза, за да погали сочната ù гръд. Прималяла от лъст, Калина впи устни в тези на Мурат. Любиха се до сутринта, до спящия поп Мартин. Сладко им беше, сладко като поповите череши… Тиха беше страстта в черквата, а млада беше Калина. Искаше ù се...
С отрязани коси и наниз от алтъни на шията, всяка нощ Калина пиеше с жадни устни Мурат. Стана му наложница. И Цвета примамиха… Скоро малката попска щерка се разболя от едра шарка и след треска пламъкът ù изтля... Замина си...
Черквата опустя, портите зейнаха страшно. Осиротя черковният двор, дори котаракът се криеше… Кaлимявката на попа висеше забравена на оня кол. Богородица гледаше с тъжни очи някъде отвъд…
Изхвърлиха спящият поп на един черен път, далеч от селото. Събуди го близкия тропот на коне, преминали близо до него. От пояса му висяха две дебели руси плитки. Позна ги. Притъмня пред очите му