изготвил: Ивона Маринова
ПЪРВО ПРЕДАНИЕ: Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово. Живеел просто. Имал няколко овце.
Засадил си малко лозе до една река, там си направил колибка. Прекарал целия си живот сам. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Те били пренесени в село Басарбово. Край тях ставали изцеления. Така със скромния си живот СВ.Димитрий просиял всред българския народ. Бог го надарил с много чудодейност.
В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобний да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служил като преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези мощи почиват В Букурещ В църквата "Три мъченици".
ВТОРО ПРЕДАНИЕ: Според румънски сенеквар Св.Д.Басарбовски бил пастир в село Басарбово на едър добитък. Имал страх божи и чувствителна съвест. Един ден като пасял животните в полето по невнимание настъпил едно птиче гнездо с малки птичета. Той почувствал, че сторил голям грях. За да изкупи греха си, наказал Виновния си крак три години необут зиме и лете.
ТРЕТО ПРЕДАНИЕ: Св.Д. Басарбовски бил женен, но нямал деца. Подир смъртта на жена си отишъл в пещерния манастир близо до родното му село да живее и бил подстриган за монах. Напреднала възрастта му, почувствал се много отпаднал, изнемощял, предвидил смъртта си, излязъл от манастира и се отправил към река Лом, легнал на брега на реката между два камъка и там предал Богу дух. По него време завалял проливен дъжд, придошла реката и свлякла мощите на светинята с двата камъка в реката, където известно време си лежали там. Предполага се около месец, докато се явила една сляпа жена от село Басарбово. Той й казал: "Девице, ела ми извади мощите от реката и ти ще оздравееш". Сутринта като станала от сън разказала на баща си, че е сънувала Св.Д.Басарбовски. Бащата впрегнал конете в каруцата и тръгнали покрай реката, като стигнали go мястото, където били свлечени мощите на светията, конете спрели, бащата удрял с камшика, но конете не мърдали нито крачка. Девицата слязла от каруцата и открила мощите на светията зарити в тиня, само част от лицето му се виждало. Пренесли мощите в селото В църквата Св.Д.Басарбовски на поклонение. Много хора, които са ходили на поклонение, са получавали изцеление.
ЧЕТВЪРТО ПРЕДАНИЕ: Агровахайски воевода от Букурещ искал да има мощите на светията, за да ги положи в неговата домашна църква. С тая мисия изпратил група духовници и боляри, за да вземат мощите на светията и ги пренесат през Дунава В Румъния. Ала светията не разрешил. Всички пратеници останали удивени какъв е този божи угодител, за да не могат да му Вземат мощите. За да разберат волята на божия угодител натоварили мощите на кола е дотогава невпрягани юници, пуснали свободно животните, те повлекли колата - направили един кръг и се спрели пред входа на църквата.
ПЕТО ПРЕДАНИЕ: От близкото село Червена вода две сестри богомолки благоговейно почитали мощите на светията и отишли на поклонение с цел да вземат частица от неговите мощи, за да си осветят храма, който наскоро построили в селото. Те не си вземали явно частица от мощите, а си откраднали, влезли в колата, но тя не тръгвала, докато не се разкаяли и върнали частицата.
ШЕСТО ПРЕДАНИЕ: От Велико Търново митрополит Никифор отишъл на поклонение с група духовници. Между тях е имало един монах на име Лаврентий. Той като направил поклонение, се помъчил да откъсне частица от мощите, устата му останала отворена и не можела да се затвори. Докато не се раз-каял със сълзи на очи, устата му не се затворила.
СЕДМО ПРЕДАНИЕ: Митрополит Йонини от Преслав бил тежко заболял на легло. Поискал да го отнесат при мощите на светията. Положили го до ковчега и започнали да служат светата литургия. Докато литургията свършил, владиката станал прав, дал големи дарове и си заминал жив и здрав за Преслав.
Басарбовки шеги
Дядо Иван Лалата бе най-големият хитрец в Басарбово. Веднъж, когат дошъл акцизният да му премери виното, открил, че е налял 500 литра и го заплашил, че ще го глоби.
Отива си представителят на властта. Тича Лалата при своя приятел - дружбаш и му се оплаква.
- Този, акцизния, яката ме натопи... Откри ми половин тон вино в джибрите и утре ще дойде да ми състави акта. Какво да правя?
- Бягай, източи виното и налей вода в джибрите!
На другия ден идва акцизния и се чуди и мае...
- То било вода зачервена от джибрите, а аз си рекох, че е вино...
* * *
Но веднъж младата булка Наца преметнала стария хитрец... Тръгнал Лалата с волската си каруца за полето и по пътя си загубил калпака. Идва насреща му младата хубавица и той й дума:
- Добър, ден, булка... Загубих си Калпака, че рекох да не си го виждала тъдява.
Наца се усмихнала и отговорила.
- Ей сегичка срещнах Ивана Гуролявата, носеше в ръка калпака ти.
- О, тъй ли? Господ здраве да ти дава - и отбива колата си лалата и право у дома на Ивана.
- Ивано - викнал й той - да ми даваш калпака, че не знам какво ще те правя!
Какъв калпак дириш от мен бре, кьорав да останеш! Иди си го търси при жена си! - наругала го тя.
Селото дълго се смяло на шегата над големия шегобиец.
* * *
Друг известен шегаджия в селото е бай Стойчо Пуцата. Нисичък, с лукава усмивка върху дребното лице и другите селяни не му оставали длъжни - често става жертва на шегите им. Най-често, щом го срещнат на улицата или в автобуса, понеже е нисичък, удрят го по калпака и му думат: "Хайде, бе Пуца, кога ще пораснеш?!"
Омръзнало на шегаджията да получава несправедливо удари по главата си и веднъж отвърнал на шегата с шега... Влиза бай Стойчо в автобуса за Русе и басарбов-чанинът от първата седалка -пра-ас, по главата му.
- Бай Стойчо, кога... Но дръпва като ужилен ръката си и със зачервено лице поглежда другите.
Следващият също го перва по главата и изохква... А Пуцата забол топлийки с остриетата навън в горната част на калпака си, почнал да се смее и ги запитал:
- Как ви се чини, а, май вече съм достатъчно пораснал...
„Легенди“ на Цвятко Райков
ПЪРВО ПРЕДАНИЕ: Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово. Живеел просто. Имал няколко овце.
Засадил си малко лозе до една река, там си направил колибка. Прекарал целия си живот сам. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Те били пренесени в село Басарбово. Край тях ставали изцеления. Така със скромния си живот СВ.Димитрий просиял всред българския народ. Бог го надарил с много чудодейност.
В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобний да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служил като преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези мощи почиват В Букурещ В църквата "Три мъченици".
ВТОРО ПРЕДАНИЕ: Според румънски сенеквар Св.Д.Басарбовски бил пастир в село Басарбово на едър добитък. Имал страх божи и чувствителна съвест. Един ден като пасял животните в полето по невнимание настъпил едно птиче гнездо с малки птичета. Той почувствал, че сторил голям грях. За да изкупи греха си, наказал Виновния си крак три години необут зиме и лете.
ТРЕТО ПРЕДАНИЕ: Св.Д. Басарбовски бил женен, но нямал деца. Подир смъртта на жена си отишъл в пещерния манастир близо до родното му село да живее и бил подстриган за монах. Напреднала възрастта му, почувствал се много отпаднал, изнемощял, предвидил смъртта си, излязъл от манастира и се отправил към река Лом, легнал на брега на реката между два камъка и там предал Богу дух. По него време завалял проливен дъжд, придошла реката и свлякла мощите на светинята с двата камъка в реката, където известно време си лежали там. Предполага се около месец, докато се явила една сляпа жена от село Басарбово. Той й казал: "Девице, ела ми извади мощите от реката и ти ще оздравееш". Сутринта като станала от сън разказала на баща си, че е сънувала Св.Д.Басарбовски. Бащата впрегнал конете в каруцата и тръгнали покрай реката, като стигнали go мястото, където били свлечени мощите на светията, конете спрели, бащата удрял с камшика, но конете не мърдали нито крачка. Девицата слязла от каруцата и открила мощите на светията зарити в тиня, само част от лицето му се виждало. Пренесли мощите в селото В църквата Св.Д.Басарбовски на поклонение. Много хора, които са ходили на поклонение, са получавали изцеление.
ЧЕТВЪРТО ПРЕДАНИЕ: Агровахайски воевода от Букурещ искал да има мощите на светията, за да ги положи в неговата домашна църква. С тая мисия изпратил група духовници и боляри, за да вземат мощите на светията и ги пренесат през Дунава В Румъния. Ала светията не разрешил. Всички пратеници останали удивени какъв е този божи угодител, за да не могат да му Вземат мощите. За да разберат волята на божия угодител натоварили мощите на кола е дотогава невпрягани юници, пуснали свободно животните, те повлекли колата - направили един кръг и се спрели пред входа на църквата.
ПЕТО ПРЕДАНИЕ: От близкото село Червена вода две сестри богомолки благоговейно почитали мощите на светията и отишли на поклонение с цел да вземат частица от неговите мощи, за да си осветят храма, който наскоро построили в селото. Те не си вземали явно частица от мощите, а си откраднали, влезли в колата, но тя не тръгвала, докато не се разкаяли и върнали частицата.
ШЕСТО ПРЕДАНИЕ: От Велико Търново митрополит Никифор отишъл на поклонение с група духовници. Между тях е имало един монах на име Лаврентий. Той като направил поклонение, се помъчил да откъсне частица от мощите, устата му останала отворена и не можела да се затвори. Докато не се раз-каял със сълзи на очи, устата му не се затворила.
СЕДМО ПРЕДАНИЕ: Митрополит Йонини от Преслав бил тежко заболял на легло. Поискал да го отнесат при мощите на светията. Положили го до ковчега и започнали да служат светата литургия. Докато литургията свършил, владиката станал прав, дал големи дарове и си заминал жив и здрав за Преслав.
Басарбовки шеги
Дядо Иван Лалата бе най-големият хитрец в Басарбово. Веднъж, когат дошъл акцизният да му премери виното, открил, че е налял 500 литра и го заплашил, че ще го глоби.
Отива си представителят на властта. Тича Лалата при своя приятел - дружбаш и му се оплаква.
- Този, акцизния, яката ме натопи... Откри ми половин тон вино в джибрите и утре ще дойде да ми състави акта. Какво да правя?
- Бягай, източи виното и налей вода в джибрите!
На другия ден идва акцизния и се чуди и мае...
- То било вода зачервена от джибрите, а аз си рекох, че е вино...
* * *
Но веднъж младата булка Наца преметнала стария хитрец... Тръгнал Лалата с волската си каруца за полето и по пътя си загубил калпака. Идва насреща му младата хубавица и той й дума:
- Добър, ден, булка... Загубих си Калпака, че рекох да не си го виждала тъдява.
Наца се усмихнала и отговорила.
- Ей сегичка срещнах Ивана Гуролявата, носеше в ръка калпака ти.
- О, тъй ли? Господ здраве да ти дава - и отбива колата си лалата и право у дома на Ивана.
- Ивано - викнал й той - да ми даваш калпака, че не знам какво ще те правя!
Какъв калпак дириш от мен бре, кьорав да останеш! Иди си го търси при жена си! - наругала го тя.
Селото дълго се смяло на шегата над големия шегобиец.
* * *
Друг известен шегаджия в селото е бай Стойчо Пуцата. Нисичък, с лукава усмивка върху дребното лице и другите селяни не му оставали длъжни - често става жертва на шегите им. Най-често, щом го срещнат на улицата или в автобуса, понеже е нисичък, удрят го по калпака и му думат: "Хайде, бе Пуца, кога ще пораснеш?!"
Омръзнало на шегаджията да получава несправедливо удари по главата си и веднъж отвърнал на шегата с шега... Влиза бай Стойчо в автобуса за Русе и басарбов-чанинът от първата седалка -пра-ас, по главата му.
- Бай Стойчо, кога... Но дръпва като ужилен ръката си и със зачервено лице поглежда другите.
Следващият също го перва по главата и изохква... А Пуцата забол топлийки с остриетата навън в горната част на калпака си, почнал да се смее и ги запитал:
- Как ви се чини, а, май вече съм достатъчно пораснал...
„Легенди“ на Цвятко Райков