изготвил Пламена Господинова
Арнолдо Дзоки – флорентинецът, който кара сърцето на всеки русенец да тупти
Красотата ще спаси света. Какво е красота? Красотата е да почувстваме духа на човека до нас. Тя, красотата, е навред около нас. В трескаво забързаното си ежедневие пропускаме най-хубавото около нас - красотата. Велики скулптори, вдъхновени от нея, създават най - прочутите си творби. Арнолдо Дзоки е един от най-великите скулптори на всички времена. Той е автор на творби със смайваща красота, включително и на паметника на Свободата в Русе. Той е флорентинецът, който кара сърцето на русенеца да тупти, превръщайки материята в дух.
Как един италианец, без да има нищо общо с Русе, е успял да усети духа му и да го предаде с длетото върху бронза, гранита или мрамора. Талант и труд, много труд, е отговорът.
Статуята на Свободата в Русе е изключително творение. Статуята на върха представлява фигура на жена, държаща в едната си ръка меч, а с другата, сочеща на север посоката, от която идват освободителите. Единият, от двата бронзови лъва, при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис гласи: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876 – 1877 година”. В задната част на основата са поставени две оръдия. С течение на времето монументът е придобил значение като един от символите на града.
Когато човек твори, той отваря сърцето си, където нахлува целият Свят. Именно за Света творецът създава своето изкуство. Насладата, която носи творчеството, не може да бъде заменена с нищо друго. Да се прави изкуство е сложен и бавен процес, който, понякога, носи много по-голямо удовлетворение от резултата, друг път резултатът оправдава времето, средствата и притесненията, съпътстващи сътворяването. Дори когато творецът има проблеми, изкуството, с което се занимава, си остава един от малкото източници, от които черпи утеха, спокойствие и кураж.
Хубавото на изкуството е, че може да се практикува навсякъде и по всяко време, дори и на открито, дори и през нощта. За липсата на желание и вдъхновение няма оправдание. В материалния свят, в който живеем, заобиколени от пошлост и лицемерие, изкуството е като остров, на който се спасяваме, почиваме си и се зареждаме с енергия.
Трите най-важни качества на твореца са талант, трудолюбие и търпение. Талант, за да може въобще нещо да създава, трудолюбие, за да се развива и търпение, за да не се отказва. Рядко срещана комбинация, но много успешна за тези, които я притежават. За най-голямо щастие на русенци, скулпторът Арнолдо Дзоки е притежавал тази комбинация и тя се усеща в спиращата му дъха скулптура.
http://www.bg.wikipedia.org/
http://biographbg.wordpress.com/
Арнолдо Дзоки – флорентинецът, който кара сърцето на всеки русенец да тупти
Красотата ще спаси света. Какво е красота? Красотата е да почувстваме духа на човека до нас. Тя, красотата, е навред около нас. В трескаво забързаното си ежедневие пропускаме най-хубавото около нас - красотата. Велики скулптори, вдъхновени от нея, създават най - прочутите си творби. Арнолдо Дзоки е един от най-великите скулптори на всички времена. Той е автор на творби със смайваща красота, включително и на паметника на Свободата в Русе. Той е флорентинецът, който кара сърцето на русенеца да тупти, превръщайки материята в дух.
Как един италианец, без да има нищо общо с Русе, е успял да усети духа му и да го предаде с длетото върху бронза, гранита или мрамора. Талант и труд, много труд, е отговорът.
Статуята на Свободата в Русе е изключително творение. Статуята на върха представлява фигура на жена, държаща в едната си ръка меч, а с другата, сочеща на север посоката, от която идват освободителите. Единият, от двата бронзови лъва, при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис гласи: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876 – 1877 година”. В задната част на основата са поставени две оръдия. С течение на времето монументът е придобил значение като един от символите на града.
Когато човек твори, той отваря сърцето си, където нахлува целият Свят. Именно за Света творецът създава своето изкуство. Насладата, която носи творчеството, не може да бъде заменена с нищо друго. Да се прави изкуство е сложен и бавен процес, който, понякога, носи много по-голямо удовлетворение от резултата, друг път резултатът оправдава времето, средствата и притесненията, съпътстващи сътворяването. Дори когато творецът има проблеми, изкуството, с което се занимава, си остава един от малкото източници, от които черпи утеха, спокойствие и кураж.
Хубавото на изкуството е, че може да се практикува навсякъде и по всяко време, дори и на открито, дори и през нощта. За липсата на желание и вдъхновение няма оправдание. В материалния свят, в който живеем, заобиколени от пошлост и лицемерие, изкуството е като остров, на който се спасяваме, почиваме си и се зареждаме с енергия.
Трите най-важни качества на твореца са талант, трудолюбие и търпение. Талант, за да може въобще нещо да създава, трудолюбие, за да се развива и търпение, за да не се отказва. Рядко срещана комбинация, но много успешна за тези, които я притежават. За най-голямо щастие на русенци, скулпторът Арнолдо Дзоки е притежавал тази комбинация и тя се усеща в спиращата му дъха скулптура.
http://www.bg.wikipedia.org/
http://biographbg.wordpress.com/