изготвил: НЧ „Развитие 1899” при с. Полско Косово, община Бяла, област Русе
НЧ „Развитие 1899” при с. Полско Косово, община Бяла, област Русе с председател Иванка Стефанова Маринова, секретар/библиотекар Даринка Петкова Вълчиновска и Ивелина Георгиева Кирилова – член на читалищното настоятелство (учител по история в ОУ с. Полско Косово) изразява желанието си за участие в конкурса на СНЦ „Младежки глас”.
Историята, с която искаме да участваме в конкурса на СНЦ „Младежки глас”- клон Русе под надслов „Легендите – част от културната съкровищница на Русе”, се е случила в с. Полско Косово през 1870/1871 година по време на турското робство.
Предисловие – част от историята на селото:
Селото е разположено на 63 км. южно от град Русе, по поречието на р. Янтра върху два хълма и един дол с посока изток-запад.
За произхода на селото има две предположения: едното по името на птиците косове, дроздове/сърджита/, които на ята нападали гроздето и второто – на името на първия заселник от Балкана – дядо Косьо (Косоолу, Косову).
За историята на селото свиделстват останки от стара римска крепост, наричана от населението „Градището”, която се е намирала върху скалното образование под името „Канарата”. Градището се състояло от две крепости, отделени помежду си с дълбок ров. Голямото градище имало многоъгълна форма, а Малкото градище имало формата на неправилен петоъгълник. Около 1930 година последните крепостни стени били съборени поради използване на каменни кариери под стените. Намерени са римски монети, овъглено жито в две делви, метален кръст, каменни кръстове, останки от погребални принадлежности, скелети и др.
Предназначението на Канарата е била най-вероятно възможността за наблюдение с много добра панорамна видимост във всички посоки. Местността, на която е разположено селото и неговото землище, е било естествен кръстопът на пътища с голямо стопанско значение – Русе, В.Търново, Свищов, Шумен. От Косово е имало немалко керванджии. Като прибавим и природните условия – гора, река, ливади и плодородна земя, заселниците не закъснели, най-вече от Балкана – Търновско, Еленско, Сливенско и др.
Отначало турските къщи били повече от българските. Така например преди повече от 200 години в селото имало около 50 турски къщи и над 10 български, имало турска джамия, окончателно срината през 1929 г. През 1937 година вече имало над 500 български къщи, 540 домакинства – 2457 българи, 288 цигани, 39 турци, 2 гърци, 2 власи.
Турците наричали селото Косува хисар/кале/ крепост, най-вероятно заради римската крепост.
Отношенията между българи и турци били добри. Кметът на Косово – Мъстън яга, зет на Мехмед бей в Бяла се застъпил за българите пред черкезите след потушаване на Априлското възстание 1876 г., а когато черкезите влезли в селото и забили байрака си и искали да колят и палят селото, кметът ги възпрял. Българите избягали и се скрили вън от селото из гората /мешелика/. Черкезите се наяли, напили и се върнали обратно.
На другата година при идването на русите, българите се застъпили пред русите за турците, да ги оставят да се изселят.
Краеведческа сбирка при НЧ „Развитие 1899” - „Из историческото минало на родния край” – Йордан Илиев Атанасов (1966 г.), използвал материали от различни източници (стари алманаси от 1892,3,4,5 и др. г. в Окр. Нар. Библиотека – Русе, стари турски документи, исторически архив в ориенталски отдел на Нар. библиотека „Кирил и Методий” гр. София, стари доклади и мн. други)
Имало обаче и изключения.............
И тук започва историята, за която искаме да Ви разкажем:
От миналото / Препис/
Турското злодеяние над българското население в с. Полско Косово, Беленска околия през 1870/1871 година
Дядо Руси Мандажиев имаше 18-20 годишна дъщеря - Пенка, гиздава и напета девойка, една от най-красивите моми в селото.
През първата половина на м. април 1870 или 1871 година, през време, когато се сеят /мисирите/ кукурузите, една ранна сутрин, братът на Пенка – Димитър, впрегнал биволите в приготвената още от вечерта кола с всички принадлежности за сеитба, събужда Пенка и я помолил да отиде с него на нивата и да му пуща кукуруз след ралото. Подраняват.... Пенка, както всяка селска мома, забрадила нова бяла забрадка, тъкнала цветенце над ухото, забола на колан писана хурка, надяната с цяла къделя и ново вретено и тръгнала пред колата. Стигат на нивата и започват работа по хладина: брат й Димитър оре, а Пенка пуща кукуруз след него в браздата.
Станало пладне. Димитър разпрегнал биволите и казал на Пенка, че ще отиде да ги напои и напасе, като навръщане ще донесе студена вода. В това време тя да си почине при колатата, а като се завърне той, двамата ще пладнуват.
Подбрал Димитър биволите, нарамил бъкела и заминал. Като прела на хурката си при колата, Пенка се унесла в дрямка, подпряла главата си до колелото и заспала. Сънувала страшен сън: едри черни кучета разкъсвали месата й и я обливали с кръв. Уплашена от тоя сън, Пенка се събудила цяла трепереща, в каквото положение я сварил брат й Димитър, който се завърнал с биволите.
Пенка разправила съня на брата си и той се помъчил да я успокои, като й казал, че сънят е дяволска работа и да не му вярва, а да сложи да се нахранят. Пенка хапнала малко и без охота. След кратка почивка пак започнали работата си. Дошла голяма икиндия. Димитър прекратил работата, пуснал биволите от ралото и казал на Пенка да си отиде напред в село, понеже буля й е сама и да прекара кравите от чардата и кобилите от кобиларя.
Тръгва Пенка за селото и пристига вкъщи.
- Буле - обърнала се тя към братовата си жена - гладна съм! Няма ли нещо да хапна?
- Мъилно Пенке - казала буля й - хлябът е в пещта, а манджата е на огъня. След малко всичко ще бъде готово за вечеря. Притичи се и докарай добитъка от чардата, в това време и бате ти ще си дойде и ще вечеряме всички заедно.
Нещо домъчняло на Пенка. Тя влязла в килера, сменила забрадката си с по-нова, надянала цяла каделя с ново вретено, обула новите си обувки, на които откъснала червените панделки и раздавайки ги на булините си деца, казала на последните: „Вземете, деца, да си играете и да поменувате леля си Пенка!”
Като излязла вън от селото, Пенка посрещнала кравите и ги отправила за дома, но кобилите не могла да намери наблизо. Превалила рида над селото и дочула далеко, някъде към реката, звънецът на техните кобили. Денят вече превалил. Слънцето било вече заседнало. Пенка за момент се подвоумила: дали да се върне в селото без кобилите или да продължи по-нататък. Страх я било да замръкне сама вън от селото, но през тия времена замръкналия по къра добитък ставал плячка на турците. Страхът й за кобилите надделял страха за самата нея. Тя се спуснала към реката, намерила кобилите и ги подкарала към селото.
Като започнала да изкачва стръмнината на селото, ненадейно изскочили из трънаците тримата турци: ОсманХатибеки, Сали Хаджийски и Али Гакчийски, хванали Пенка и я вмъкнали в близката гора. За да заглушат писъците й, тримата похитители й запушили устата с къделята. От близката воденица /сега хижата/ са задали в това време Тачо Стоянов и Петър Ненов, които видели отвличането на Пенка. Към тях Пенка простирала отчаяно ръце за помощ, но турците заплашили двамата българи да ги изгорят живи, ако кажат някому за виденото и те, уплашени, с наведени глави, заминали към селото и никому нищо не съобщили.
Три дена Пенка била държана в гората и увещавана да се потурчи. Докарали я в къщата на Етим Хасан, където също била увещавана да се потурчи, но Пенка не се съгласявала. В това време диренето на на нещастната българка се засилвало.
Властта и населението обхождали навред селото и полето. Като не могли да надвият духа на нещастната Пенка, и от страх да не би да се намери тя в дома им, похитителите одушили Пенка със забрадката й, залели тялото й с вряла вода, за да изглежда, че е удавница от няколко дни и го хвърлили в реката, като оставили на брега обущата й и хурката с част от къделята.
След три дни трупът на Пенка бил намерен при Беленския мост от един овчар и докаран в селото. Пред селото излязло цялото българско население да посрещне и оплаче нещастната жертва на турската жестокост....
Властта задържала поменатите похитители, но понеже нямало кой да докаже виновността им, те били скоро освободени. Двамата българи, които видели отвличането на Пенка, не посмели да се явят като свидетели, а селските старейшини не вярвали, че Русия ще ни освободи скоро, защото те знаели, че русите са идвали много пъти на Балкана и са се връщали и от страх за по-големи злодейства и не посмели да се застъпят по-енергично за Пенка.
На много места, където турците бяха извършили жестокости, българското население си отмъсти след Освобождението. През 1878 г., когато избягалите турци се връщаха по домовете си, похитителите на Пенка изпратиха делегация, която да пита българското население в Косово, дали ще им позволи да се завърнат в селото.
Радостта на българите, поради получената свобода, заглуши скръбта по нещастната Пенка. Необезпокоявани от никого, Пенкините похитители се завърнаха в Косово. Земната власт не ги наказа, но божието наказание не закъсня....
Главният виновник за смъртта на нещастната българска мома – Али Гакчийски ослепя наскоро с двете си очи и умря в мизерия.......
/През време на това тъжно събитие, аз съм бил на 5-6 години./ Юни 1938г. Дончо Михайлов, с. Полско Косово. Беленска околия
Преписал: Йордан Ил. Атанасов 2.04.1966 г.
Това е историята, която се превръща в легенда и се носи от уста на уста за храбростта на българката в отказа й да се потурчи.
За да увековечат историята хората от селото написали песен в нейна чест.
Песен за Пенка Русева Димитрова
(Одушена от турците 1870/71г.? Текст: национален)
Голямо чудо станало Димитър Пенки думаше:
във село Полско Косово, - Не бой се, сестро, не бой се
долу в долната махала, сънят е дяволска работа,
у дяда Руся Димитров. то няма нищо да стане....
Той има една дъщеря, Станали пак да си орат,
нея я Пенка казваха. Пенка мисири пущала,
Пустите турци поганци, вечерта кат се мръкнало,
Че те се канят заканят Димитър Пенки думаше:
българка мома да откраднат... – Хайде си, иди, сестро ле,
че коя беше злочеста, кобили да си прибереш,
Пенка Русева е злочеста.... буля ти й с дребни дечица,
Димитър Пенки думаше: не мой за коне да иде...
- Хайде на нива да идем, И Пенка си е тръгнала.
да орем, мисир да сеем. Като си у тях отива,
И Пенка беше станала, Пенка були си думаше:
надяна бяла къделя, - Много съм, буле, огладняла,
запреде ново вретено, сипи ми малко чорбица,
и пред колата тръгнала.... да хапна да си похапна...
Като на нива отиват, Буля на Пенка думаше:
Сеяли, мисир пущала, - Чардата ще се разпилей,
догде е пладне станало...... не мож кобили намери,
Димитър Пенка думаше: кобили ша си докараш
- Я хайде, Пенке, да седнем, и бати ти от нива ша дойде,
да седнем, да си починем ще седнем да вечеряме.
и малко хлебец да хапнем...... И Пенка вече станала,
Пенка Димитру думаше: надяна бяла къделя,
- Мене не ми се пладнува, запреде ново вретено
най ми се дрямка додряма, и за кобили отиде............
ще легна да си позаспя... Чардата сей разпиляла,
Легнала Пенка, заспала, не можа коне да види,
страшен е сън сънувала: че слезна малко надолу
три са я кучета гонили, към беглишките хармани...
на три я места ухапали,
черни я кърви обливат... Пустите турци поганци,
Пенка от сън се събуди че от трънака излязоха
и на Димитра думаше: и си я Пенка хванаха,
- Байно ле, бате Димитре, Хванаха и повлякоха........
Страшен сън сънувала,
тоя сън не е на добро: Почнала Пенка да вика,
три ме кучета гониха, къделя й в уста тъпчеха,
на три ме места ухапаха, Да не мож Пенка да вика
черно ма кърви облея, Вечерта веч се мръкнало,
те мене ще ме убият, Те я във Бюкя завеждат,
пустите турци поганци.... завеждат, там я окриват.
Три деня са я мъчили,
мъчили да се потурчи,
ала тя все отказвала....
Най-после са я удушили
и в Янтра са я хвърлили....
Песента е изпята от Кера Г. Дончева - 68 годишна и записана от Йордан Ил. Атанасов – Учител /50год./ на 2.04.1966год.
Председател: Иванка Стефанова Маринова
Секретар/библиотекар: Даринка Петкова Вълчиновска
Член на читалищното настоятелство: Ивелина Георгиева Кирилова
изготвил: НЧ „Развитие 1899” при с. Полско Косово, община Бяла, област Русе
НЧ „Развитие 1899” при с. Полско Косово, община Бяла, област Русе с председател Иванка Стефанова Маринова, секретар/библиотекар Даринка Петкова Вълчиновска и Ивелина Георгиева Кирилова – член на читалищното настоятелство (учител по история в ОУ с. Полско Косово) изразява желанието си за участие в конкурса на СНЦ „Младежки глас”.
Историята, с която искаме да участваме в конкурса на СНЦ „Младежки глас”- клон Русе под надслов „Легендите – част от културната съкровищница на Русе”, се е случила в с. Полско Косово през 1870/1871 година по време на турското робство.
Предисловие – част от историята на селото:
Селото е разположено на 63 км. южно от град Русе, по поречието на р. Янтра върху два хълма и един дол с посока изток-запад.
За произхода на селото има две предположения: едното по името на птиците косове, дроздове/сърджита/, които на ята нападали гроздето и второто – на името на първия заселник от Балкана – дядо Косьо (Косоолу, Косову).
За историята на селото свиделстват останки от стара римска крепост, наричана от населението „Градището”, която се е намирала върху скалното образование под името „Канарата”. Градището се състояло от две крепости, отделени помежду си с дълбок ров. Голямото градище имало многоъгълна форма, а Малкото градище имало формата на неправилен петоъгълник. Около 1930 година последните крепостни стени били съборени поради използване на каменни кариери под стените. Намерени са римски монети, овъглено жито в две делви, метален кръст, каменни кръстове, останки от погребални принадлежности, скелети и др.
Предназначението на Канарата е била най-вероятно възможността за наблюдение с много добра панорамна видимост във всички посоки. Местността, на която е разположено селото и неговото землище, е било естествен кръстопът на пътища с голямо стопанско значение – Русе, В.Търново, Свищов, Шумен. От Косово е имало немалко керванджии. Като прибавим и природните условия – гора, река, ливади и плодородна земя, заселниците не закъснели, най-вече от Балкана – Търновско, Еленско, Сливенско и др.
Отначало турските къщи били повече от българските. Така например преди повече от 200 години в селото имало около 50 турски къщи и над 10 български, имало турска джамия, окончателно срината през 1929 г. През 1937 година вече имало над 500 български къщи, 540 домакинства – 2457 българи, 288 цигани, 39 турци, 2 гърци, 2 власи.
Турците наричали селото Косува хисар/кале/ крепост, най-вероятно заради римската крепост.
Отношенията между българи и турци били добри. Кметът на Косово – Мъстън яга, зет на Мехмед бей в Бяла се застъпил за българите пред черкезите след потушаване на Априлското възстание 1876 г., а когато черкезите влезли в селото и забили байрака си и искали да колят и палят селото, кметът ги възпрял. Българите избягали и се скрили вън от селото из гората /мешелика/. Черкезите се наяли, напили и се върнали обратно.
На другата година при идването на русите, българите се застъпили пред русите за турците, да ги оставят да се изселят.
Краеведческа сбирка при НЧ „Развитие 1899” - „Из историческото минало на родния край” – Йордан Илиев Атанасов (1966 г.), използвал материали от различни източници (стари алманаси от 1892,3,4,5 и др. г. в Окр. Нар. Библиотека – Русе, стари турски документи, исторически архив в ориенталски отдел на Нар. библиотека „Кирил и Методий” гр. София, стари доклади и мн. други)
Имало обаче и изключения.............
И тук започва историята, за която искаме да Ви разкажем:
От миналото / Препис/
Турското злодеяние над българското население в с. Полско Косово, Беленска околия през 1870/1871 година
Дядо Руси Мандажиев имаше 18-20 годишна дъщеря - Пенка, гиздава и напета девойка, една от най-красивите моми в селото.
През първата половина на м. април 1870 или 1871 година, през време, когато се сеят /мисирите/ кукурузите, една ранна сутрин, братът на Пенка – Димитър, впрегнал биволите в приготвената още от вечерта кола с всички принадлежности за сеитба, събужда Пенка и я помолил да отиде с него на нивата и да му пуща кукуруз след ралото. Подраняват.... Пенка, както всяка селска мома, забрадила нова бяла забрадка, тъкнала цветенце над ухото, забола на колан писана хурка, надяната с цяла къделя и ново вретено и тръгнала пред колата. Стигат на нивата и започват работа по хладина: брат й Димитър оре, а Пенка пуща кукуруз след него в браздата.
Станало пладне. Димитър разпрегнал биволите и казал на Пенка, че ще отиде да ги напои и напасе, като навръщане ще донесе студена вода. В това време тя да си почине при колатата, а като се завърне той, двамата ще пладнуват.
Подбрал Димитър биволите, нарамил бъкела и заминал. Като прела на хурката си при колата, Пенка се унесла в дрямка, подпряла главата си до колелото и заспала. Сънувала страшен сън: едри черни кучета разкъсвали месата й и я обливали с кръв. Уплашена от тоя сън, Пенка се събудила цяла трепереща, в каквото положение я сварил брат й Димитър, който се завърнал с биволите.
Пенка разправила съня на брата си и той се помъчил да я успокои, като й казал, че сънят е дяволска работа и да не му вярва, а да сложи да се нахранят. Пенка хапнала малко и без охота. След кратка почивка пак започнали работата си. Дошла голяма икиндия. Димитър прекратил работата, пуснал биволите от ралото и казал на Пенка да си отиде напред в село, понеже буля й е сама и да прекара кравите от чардата и кобилите от кобиларя.
Тръгва Пенка за селото и пристига вкъщи.
- Буле - обърнала се тя към братовата си жена - гладна съм! Няма ли нещо да хапна?
- Мъилно Пенке - казала буля й - хлябът е в пещта, а манджата е на огъня. След малко всичко ще бъде готово за вечеря. Притичи се и докарай добитъка от чардата, в това време и бате ти ще си дойде и ще вечеряме всички заедно.
Нещо домъчняло на Пенка. Тя влязла в килера, сменила забрадката си с по-нова, надянала цяла каделя с ново вретено, обула новите си обувки, на които откъснала червените панделки и раздавайки ги на булините си деца, казала на последните: „Вземете, деца, да си играете и да поменувате леля си Пенка!”
Като излязла вън от селото, Пенка посрещнала кравите и ги отправила за дома, но кобилите не могла да намери наблизо. Превалила рида над селото и дочула далеко, някъде към реката, звънецът на техните кобили. Денят вече превалил. Слънцето било вече заседнало. Пенка за момент се подвоумила: дали да се върне в селото без кобилите или да продължи по-нататък. Страх я било да замръкне сама вън от селото, но през тия времена замръкналия по къра добитък ставал плячка на турците. Страхът й за кобилите надделял страха за самата нея. Тя се спуснала към реката, намерила кобилите и ги подкарала към селото.
Като започнала да изкачва стръмнината на селото, ненадейно изскочили из трънаците тримата турци: ОсманХатибеки, Сали Хаджийски и Али Гакчийски, хванали Пенка и я вмъкнали в близката гора. За да заглушат писъците й, тримата похитители й запушили устата с къделята. От близката воденица /сега хижата/ са задали в това време Тачо Стоянов и Петър Ненов, които видели отвличането на Пенка. Към тях Пенка простирала отчаяно ръце за помощ, но турците заплашили двамата българи да ги изгорят живи, ако кажат някому за виденото и те, уплашени, с наведени глави, заминали към селото и никому нищо не съобщили.
Три дена Пенка била държана в гората и увещавана да се потурчи. Докарали я в къщата на Етим Хасан, където също била увещавана да се потурчи, но Пенка не се съгласявала. В това време диренето на на нещастната българка се засилвало.
Властта и населението обхождали навред селото и полето. Като не могли да надвият духа на нещастната Пенка, и от страх да не би да се намери тя в дома им, похитителите одушили Пенка със забрадката й, залели тялото й с вряла вода, за да изглежда, че е удавница от няколко дни и го хвърлили в реката, като оставили на брега обущата й и хурката с част от къделята.
След три дни трупът на Пенка бил намерен при Беленския мост от един овчар и докаран в селото. Пред селото излязло цялото българско население да посрещне и оплаче нещастната жертва на турската жестокост....
Властта задържала поменатите похитители, но понеже нямало кой да докаже виновността им, те били скоро освободени. Двамата българи, които видели отвличането на Пенка, не посмели да се явят като свидетели, а селските старейшини не вярвали, че Русия ще ни освободи скоро, защото те знаели, че русите са идвали много пъти на Балкана и са се връщали и от страх за по-големи злодейства и не посмели да се застъпят по-енергично за Пенка.
На много места, където турците бяха извършили жестокости, българското население си отмъсти след Освобождението. През 1878 г., когато избягалите турци се връщаха по домовете си, похитителите на Пенка изпратиха делегация, която да пита българското население в Косово, дали ще им позволи да се завърнат в селото.
Радостта на българите, поради получената свобода, заглуши скръбта по нещастната Пенка. Необезпокоявани от никого, Пенкините похитители се завърнаха в Косово. Земната власт не ги наказа, но божието наказание не закъсня....
Главният виновник за смъртта на нещастната българска мома – Али Гакчийски ослепя наскоро с двете си очи и умря в мизерия.......
/През време на това тъжно събитие, аз съм бил на 5-6 години./ Юни 1938г. Дончо Михайлов, с. Полско Косово. Беленска околия
Преписал: Йордан Ил. Атанасов 2.04.1966 г.
Това е историята, която се превръща в легенда и се носи от уста на уста за храбростта на българката в отказа й да се потурчи.
За да увековечат историята хората от селото написали песен в нейна чест.
Песен за Пенка Русева Димитрова
(Одушена от турците 1870/71г.? Текст: национален)
Голямо чудо станало Димитър Пенки думаше:
във село Полско Косово, - Не бой се, сестро, не бой се
долу в долната махала, сънят е дяволска работа,
у дяда Руся Димитров. то няма нищо да стане....
Той има една дъщеря, Станали пак да си орат,
нея я Пенка казваха. Пенка мисири пущала,
Пустите турци поганци, вечерта кат се мръкнало,
Че те се канят заканят Димитър Пенки думаше:
българка мома да откраднат... – Хайде си, иди, сестро ле,
че коя беше злочеста, кобили да си прибереш,
Пенка Русева е злочеста.... буля ти й с дребни дечица,
Димитър Пенки думаше: не мой за коне да иде...
- Хайде на нива да идем, И Пенка си е тръгнала.
да орем, мисир да сеем. Като си у тях отива,
И Пенка беше станала, Пенка були си думаше:
надяна бяла къделя, - Много съм, буле, огладняла,
запреде ново вретено, сипи ми малко чорбица,
и пред колата тръгнала.... да хапна да си похапна...
Като на нива отиват, Буля на Пенка думаше:
Сеяли, мисир пущала, - Чардата ще се разпилей,
догде е пладне станало...... не мож кобили намери,
Димитър Пенка думаше: кобили ша си докараш
- Я хайде, Пенке, да седнем, и бати ти от нива ша дойде,
да седнем, да си починем ще седнем да вечеряме.
и малко хлебец да хапнем...... И Пенка вече станала,
Пенка Димитру думаше: надяна бяла къделя,
- Мене не ми се пладнува, запреде ново вретено
най ми се дрямка додряма, и за кобили отиде............
ще легна да си позаспя... Чардата сей разпиляла,
Легнала Пенка, заспала, не можа коне да види,
страшен е сън сънувала: че слезна малко надолу
три са я кучета гонили, към беглишките хармани...
на три я места ухапали,
черни я кърви обливат... Пустите турци поганци,
Пенка от сън се събуди че от трънака излязоха
и на Димитра думаше: и си я Пенка хванаха,
- Байно ле, бате Димитре, Хванаха и повлякоха........
Страшен сън сънувала,
тоя сън не е на добро: Почнала Пенка да вика,
три ме кучета гониха, къделя й в уста тъпчеха,
на три ме места ухапаха, Да не мож Пенка да вика
черно ма кърви облея, Вечерта веч се мръкнало,
те мене ще ме убият, Те я във Бюкя завеждат,
пустите турци поганци.... завеждат, там я окриват.
Три деня са я мъчили,
мъчили да се потурчи,
ала тя все отказвала....
Най-после са я удушили
и в Янтра са я хвърлили....
Песента е изпята от Кера Г. Дончева - 68 годишна и записана от Йордан Ил. Атанасов – Учител /50год./ на 2.04.1966год.
Председател: Иванка Стефанова Маринова
Секретар/библиотекар: Даринка Петкова Вълчиновска
Член на читалищното настоятелство: Ивелина Георгиева Кирилова
изготвил: НЧ „Развитие 1899” при с. Полско Косово, община Бяла, област Русе