изготвил: Диляна Миланова
От векове до днес, на самия бряг на р. Дунав, 30-40 метра навътре към местността Стълпище, се извисяват два големи каменни стълба, дали името на местността което сме приели от турците – Декили таш (Побит камък). Това име е заменено със сегашното – Стълпище.
Образуването на двата побити камъка е от предисторически времена в т.н. мезозойска ера. Вероятно те са части от измити скали от т.н. антейски варовик. Двата камъка имат различна форма и големина – единият е висок 2,5м, а другият – 12м. Предполага се, че големият камък е използван за наблюдателен пост през римското владичество. Скалното образувание е уникално с причудливата си форма, която напомня за лъвска глава. Тя остава над водата през пролетните пълноводни месеци, когато реката покрива прилежащата площ.
Наред с научното обяснение за образуването на двата побити камъка, има няколко легенди които народът е съчинил.
По време на турското робство, местното население разказва легендата за подвизите на Крали Марко, който бродейки по нашите земи със сестра си за освобождаване на роби от турските вериги, е носил в едната си ръка под мишци големия камък, като с другата ръка е свирил на кавал, а сестра му носела малкия камък в престилката си и предяла на хурка.
Друга легенда е, че това са останки от голям каменен мост над река Дунав.
Най-вероятната истина е, че преди милиони години, през мезозойската ера, на това място е имало голяма хълмиста местност. С течение на времето се е пропукала и е била измита и отнесена от водите на Дунав, като е останала най-твърдата и устойчива маса, а именно двата побити камъка.
Обектът се намира на 2 км северно от с. Мечка, в селищно образувание Стълпище, Русенска област, на брега на р. Дунав. До него се достига по асфалтов път, а също и по реката. Площ: 2,0 ха, горски фонд. Стопанисва се от ДДС “Дунав” – Русе. Има изградена ограда с цел ограничаване на достъпа и предотвратяване на инциденти. Режим: Забранени са всякакви действия, чрез които се уврежда състоянието на обекта.
Историята на село Мечка, обл. Русе и интернет
От векове до днес, на самия бряг на р. Дунав, 30-40 метра навътре към местността Стълпище, се извисяват два големи каменни стълба, дали името на местността което сме приели от турците – Декили таш (Побит камък). Това име е заменено със сегашното – Стълпище.
Образуването на двата побити камъка е от предисторически времена в т.н. мезозойска ера. Вероятно те са части от измити скали от т.н. антейски варовик. Двата камъка имат различна форма и големина – единият е висок 2,5м, а другият – 12м. Предполага се, че големият камък е използван за наблюдателен пост през римското владичество. Скалното образувание е уникално с причудливата си форма, която напомня за лъвска глава. Тя остава над водата през пролетните пълноводни месеци, когато реката покрива прилежащата площ.
Наред с научното обяснение за образуването на двата побити камъка, има няколко легенди които народът е съчинил.
По време на турското робство, местното население разказва легендата за подвизите на Крали Марко, който бродейки по нашите земи със сестра си за освобождаване на роби от турските вериги, е носил в едната си ръка под мишци големия камък, като с другата ръка е свирил на кавал, а сестра му носела малкия камък в престилката си и предяла на хурка.
Друга легенда е, че това са останки от голям каменен мост над река Дунав.
Най-вероятната истина е, че преди милиони години, през мезозойската ера, на това място е имало голяма хълмиста местност. С течение на времето се е пропукала и е била измита и отнесена от водите на Дунав, като е останала най-твърдата и устойчива маса, а именно двата побити камъка.
Обектът се намира на 2 км северно от с. Мечка, в селищно образувание Стълпище, Русенска област, на брега на р. Дунав. До него се достига по асфалтов път, а също и по реката. Площ: 2,0 ха, горски фонд. Стопанисва се от ДДС “Дунав” – Русе. Има изградена ограда с цел ограничаване на достъпа и предотвратяване на инциденти. Режим: Забранени са всякакви действия, чрез които се уврежда състоянието на обекта.
Историята на село Мечка, обл. Русе и интернет