изготвил: Галина Цветкова
Някога преди много години живели в един град на брега на Дунав много хора от различни народности в мир и сговор. Спазвали си обичаите и почитали съседите си. Нищо, че града бил български, българи, арменци, евреи, турци, румънци, руси, германци, унгарци и какви ли не народности имало в този град. Той се намирал на брега на голямата река, която свързвала града с централна Европа. Това било най-голямата пристанище. В града и много търговци и стоки от чужди места, банки, складове и фабрики. Хората бичли усмихнати и приветливи. Всеки говорел поне по два езика, а имало и хора, които знаели повече от четири или пет. Децата още от малки учели поне по два чужди езика освен майчиния. Живеели хората добре и спокойно, обичали се и се женели. Раждали им се деца и напускали този мирен град.
Всичко вървяло спокойно, но един ден младият банкер Юрдан срещнал красивата Саафет на площада. Сърцето му трепнало и момъка разбрал, че това е голямата любов.. Момичето също харесало младежа, но какво да прави като е дъщеря на ходжа. Кой би позволил тази връзка? Среща ли се така всеки ден, но след всяка среща любовта се разгаряла по-силно и по-силно. Юрдан бил много влюбен, но се държал спокойно и не нахалствал, бил сигурен в чувствата си и не искал да притиска любимата. Можел да чака, колкото трябва, сърцето му казвало, че любовта му е споделена. Срещали се по улиците, разменяли по някоя дума и били щастливи с това, което имали. Саафет решила да разкаже на майка си за чувствата си и да поиска съвет. Една вечер, когато останали сами в къщи тя разказала за болката на сърцето си. Свило се майчиното сърце от мъка, та Саафет е единствена дъщеря, а мъжът и ходжа, как ще я дадат на християнин, това нямало как да се случи. Тя знаела нрава на мъжа си и много добре разбирала, че любовта е невъзможна. Майката помолила Саафет да не се среща с този младеж повече. Да го прогони от сърцето си. Да помисли за баща си и какъв срам ще преживии той и най-накрая за приятелките си. Замислила са Саафет в думите на майка си. Решила да я послуша, но сърцето и не слушало. Променило момичето маршрута си, за да не среща Юрдан, но започнало да более и да линее. Не искало вече да се смее и да пее, не искало и да излиза нито само ни с приятелки, като няма да среща очите, които му говорят с толкова обич. Гледала майката и сърцето и се пълнели със мъка. Знаела какво и е на душицата и една вечер седнала до леглото и и разказала една легенда, за подобна девойка, която пристанала на любимия си. Знаела майката, какво ще се случи, но не можела да гледа как гасне детето и от любов. На сутринта Момичето се пременило, стегнамо си малко багаж. Облякло си палтото сложило си шапка и ръкавици и излязло да срещне любимия. Когато се видели след седмици раздяла, любовта им сякаш била по-силна от всякога. Тогава Саафет казала на Юрдан, че му пристане, че иска да живеят заедно и каквото и да става от сега нататък иска да го преживее с него. Трогнал се младежа и решил, за да е всичко както трябва да се оженят веднага. Отишли двамата при градоначалника и пуснали документи за брак. Разбрал за това бащата на момичето, разгневен отишъл при градоначалника и поискал дъщеря му да се прибере в къщи. Два дни по-късно съдът решил момичето да се прибере при родителите си. Още същата вечер насила завеждат девойката в бащиния и дом. През ноща пред къщата на ходжата се събали много хора, които искали да помогнат на младите да се съберат. Полицейският пристав разбрал за това и отишъл в дома на Саафет и отвел момичето в затвора за да я опазят. На сутринта на Сирни заговезни на площада се събирали над 200 човека. С песни и музика освободили Саафет от затвора и я завели в дома на Юрдан. Всички били маскирани за маскарада. Играли хоро на площада и пяли празнували и празника и сватбата на двамата влюбени. Събрали пари за младоженците, наели файтон да ги закара в друг град, където любовта им ще е възможна. Помогнали им да избягат и да започнат своя семеен живот. Веселбата продължила и маскираните тръгнали към парка. От там пристига полицейския пристав. Като вижда маскарада се досеща какво се е случило и извиква кавалерията на помош. Военните се мъчат да открият в тълпата младите влюбени, но маскираните не им позволяват. Настава бой, пролива се много кръв и има жертви и много ранени мирни хора на хубавия християнски празник „Сирни заговезни”.
Младото семейство отишло в съседно село с файтона. Там в църквата Саафет била прекръстена на Руска и брака станал възможен. След сватбата се преместили на друго място в друг град, където никой не ги познавал. Така заживяли щастливо в любов и сговор Руска и Юрдан.
Ruseinfo.net - Кървава сватба - 2013 г.
Някога преди много години живели в един град на брега на Дунав много хора от различни народности в мир и сговор. Спазвали си обичаите и почитали съседите си. Нищо, че града бил български, българи, арменци, евреи, турци, румънци, руси, германци, унгарци и какви ли не народности имало в този град. Той се намирал на брега на голямата река, която свързвала града с централна Европа. Това било най-голямата пристанище. В града и много търговци и стоки от чужди места, банки, складове и фабрики. Хората бичли усмихнати и приветливи. Всеки говорел поне по два езика, а имало и хора, които знаели повече от четири или пет. Децата още от малки учели поне по два чужди езика освен майчиния. Живеели хората добре и спокойно, обичали се и се женели. Раждали им се деца и напускали този мирен град.
Всичко вървяло спокойно, но един ден младият банкер Юрдан срещнал красивата Саафет на площада. Сърцето му трепнало и момъка разбрал, че това е голямата любов.. Момичето също харесало младежа, но какво да прави като е дъщеря на ходжа. Кой би позволил тази връзка? Среща ли се така всеки ден, но след всяка среща любовта се разгаряла по-силно и по-силно. Юрдан бил много влюбен, но се държал спокойно и не нахалствал, бил сигурен в чувствата си и не искал да притиска любимата. Можел да чака, колкото трябва, сърцето му казвало, че любовта му е споделена. Срещали се по улиците, разменяли по някоя дума и били щастливи с това, което имали. Саафет решила да разкаже на майка си за чувствата си и да поиска съвет. Една вечер, когато останали сами в къщи тя разказала за болката на сърцето си. Свило се майчиното сърце от мъка, та Саафет е единствена дъщеря, а мъжът и ходжа, как ще я дадат на християнин, това нямало как да се случи. Тя знаела нрава на мъжа си и много добре разбирала, че любовта е невъзможна. Майката помолила Саафет да не се среща с този младеж повече. Да го прогони от сърцето си. Да помисли за баща си и какъв срам ще преживии той и най-накрая за приятелките си. Замислила са Саафет в думите на майка си. Решила да я послуша, но сърцето и не слушало. Променило момичето маршрута си, за да не среща Юрдан, но започнало да более и да линее. Не искало вече да се смее и да пее, не искало и да излиза нито само ни с приятелки, като няма да среща очите, които му говорят с толкова обич. Гледала майката и сърцето и се пълнели със мъка. Знаела какво и е на душицата и една вечер седнала до леглото и и разказала една легенда, за подобна девойка, която пристанала на любимия си. Знаела майката, какво ще се случи, но не можела да гледа как гасне детето и от любов. На сутринта Момичето се пременило, стегнамо си малко багаж. Облякло си палтото сложило си шапка и ръкавици и излязло да срещне любимия. Когато се видели след седмици раздяла, любовта им сякаш била по-силна от всякога. Тогава Саафет казала на Юрдан, че му пристане, че иска да живеят заедно и каквото и да става от сега нататък иска да го преживее с него. Трогнал се младежа и решил, за да е всичко както трябва да се оженят веднага. Отишли двамата при градоначалника и пуснали документи за брак. Разбрал за това бащата на момичето, разгневен отишъл при градоначалника и поискал дъщеря му да се прибере в къщи. Два дни по-късно съдът решил момичето да се прибере при родителите си. Още същата вечер насила завеждат девойката в бащиния и дом. През ноща пред къщата на ходжата се събали много хора, които искали да помогнат на младите да се съберат. Полицейският пристав разбрал за това и отишъл в дома на Саафет и отвел момичето в затвора за да я опазят. На сутринта на Сирни заговезни на площада се събирали над 200 човека. С песни и музика освободили Саафет от затвора и я завели в дома на Юрдан. Всички били маскирани за маскарада. Играли хоро на площада и пяли празнували и празника и сватбата на двамата влюбени. Събрали пари за младоженците, наели файтон да ги закара в друг град, където любовта им ще е възможна. Помогнали им да избягат и да започнат своя семеен живот. Веселбата продължила и маскираните тръгнали към парка. От там пристига полицейския пристав. Като вижда маскарада се досеща какво се е случило и извиква кавалерията на помош. Военните се мъчат да открият в тълпата младите влюбени, но маскираните не им позволяват. Настава бой, пролива се много кръв и има жертви и много ранени мирни хора на хубавия християнски празник „Сирни заговезни”.
Младото семейство отишло в съседно село с файтона. Там в църквата Саафет била прекръстена на Руска и брака станал възможен. След сватбата се преместили на друго място в друг град, където никой не ги познавал. Така заживяли щастливо в любов и сговор Руска и Юрдан.
Ruseinfo.net - Кървава сватба - 2013 г.