изготвил: Галина Цветкова
Някага преди много години по долното течение на Дунав имало град с голямо пристанище. Сега на това място се е разположил толям и красив град. Там земята била равнинна и имало прекрасни поляни с всякакви билки и омайни треви. По тия места в началото на лятото идвали Пеперудите бели и жълти големи и малки, ефирни и много красиви, а с тях русалиите. Стояли по една неделя, но каква неделя.... Лекували болните, беряли билки свивали венци къпели се в реките и езерата, вършели чудеса, лекували, танцували. Хората ги наричали с много имена самодиви, русалки, самовили, нимфи, но имало и такива, които ги било страх от тях.
В града живеело стара жена на име Русалия със сина си и неговото семейство с малка дъщеричка, което носело името на баба си Русалия. Бабата била добра жена можела да лекува, да бабува и всички в града я уважавали. Когато някой се разболеел веднага идвали при баба Русалия за помощ и лек. Тя поглеждала болния побутвала тук там по болното място и започвала да си мърмори нещо под носа. Никой не разбирал какво си говори, накрая давала на близките на болния нужните билки. Упътвала ги как да приготвят лек и ги изпращала. Имало и болни, които още като ги погледнела, разбирала, че вече е много късно, там давала друга билка и предупреждавала роднините. Така живеели в този град хората и благославяли Русалия.
Един ден при бабата пристигнала една жена живееща в далечния край на селището с молба да помогне на мъжа и. Той бил ковач, много работен, но от два дни само лежал не се хранел и вода не пиел само кашлял. Не можела да го доведе и помолила лечителката да дойде до у тях и да го прегледа. Съгласила се старата жена, нали такава и била орисията да помага, взела си вързопче с няколко от нейните билки и тръгнала с жената. Повървяли доста и стигнали до къщата на ковача, бяла спретната с красива градинка с дъхави цветя отпред. Влезли двете жени и наистина млад мъж лежал на леглото отпаднал и кашлял. Поогледала го Русалия пипнала на едно две места и разбрала какво се случило, започнала да си мърмори под носа и обиколила леглото с болния три пъти. После двете жени излезли и бабата дала на жената от билките и поръчала точно как да ги приготви и как да ги дава. Похвалила младата жена за градинката и заръчала, когато мъжът и се оправи да започне да слага във всяко ядене от една билка, която разтяла в нейната градинка. Накрая помолила след два дни да дойде при нея и да и каже как е болния. Минал един ден и на втория при баба Русалия дощъл самият болен вече на крака и се чувсвал много добре. Младият мъж попитал тя ли е Русалия, която лекувала болните. Жената отговорила утвърдително. Тогава той казал, че се казва Слави, поклонил и се , целунал и ръката и и подал прекрасен букет от тяхната градина. Нямал думи Слави с които да изкаже благодарността си. Започнал ковача често да се отбива при лечителката, да и носи цветя и да си говорат. Така станали приятели Слави и на Русалия.
Като дошло лятото, бабата решила, че е време малката и внучка да бере и познава лековитите треви в техния край. Искало и се да я научи на всичко и да и предаде занаята си преди да си отиде. Ходили двете по поляните по цал ден и събирали омайни билки. Малкото момиче бързо научило имената на всичките и се справяло удивително с лечебните им свойства. Дошла зимата и двете вече не излизали така често. Когато дойдел някой болен бабата го преглеждала и изпълнявала своето мърморене под нос, а когато трябвало да даде билката пращала внучката си. Малката нито веднъж не сбъркала и това много зарадвало Русалия. Дошла пролетта със зеленината и новия живот. Замирисало навсякъде на цъфнали дървета и люляка, птичките зачуроликали и пчеличките зажужали. Неусетно дошло и лятото и двете жени се застягали да събират билки. Било преди петдесетница след Великден, излезли двете на полянка край голямата река. По някое време от реката излазла чудно красива жена с дълги руси коси и бяла рокля и тръгнала направо към малката Русалия. Бабата мигом разбрала какво става и препречила пътя на жената от водата. Нимфата заговорила на бабата, че детето е избрано за русалия те ще го научат на билкарство и лечителство. Старата жена казала, че това няма да се случи. Разказала на нимфата, че тя самата е русалия и че един ден като дошла на тази поляна стъпала на криво и си наранила крака, не можела да ходи и тогава нейните сестрици я оставили, за да си я приберат на другата година. Оставили я бе дом и близки. Намерил я един момък, харесал я и се оженил за нея. Така тя изкарала зимата, но напролет родила мъжко дете и тогава решила да остане при хората и при детето си да ги лекува както нимфите. Сега можела вече да се върне при тях, но помолила за една година време да обучела своята малка внучка в лечителството. Да и предадяла своите знания и умения и чак тогава можела да се върне при сестриците си. Нимфата и отговорила, че сега или после пак ще дойдат за внучката и защото е най-красивата и носи техните черти. Тогава голямата Русалия нарекла, че ако детето до двадесет години не било омъжено си дава благословията, но ако имало мъж, да я вемели след като отгледа децата си. Съграсила се речната нимфа и се върнала там от където била дошла.
Прибрали се в къщи двете Русалии. Малкото дете исало да разпита баба си, но тя не желаела даговори за станалото на поляната. Пременила се и отишла при Слави. Стигнала до ковачницата и го намери да кове колела на каруци. Помолила го да си почине и да поговорят. Съгласил се младият мъж, та нима можел да откаже нещо на Русалия. Жената говорила за билкарството за лечителството и накрая му разказала днешната случка при реката и срещата с русалията. Разказала му и за уговорката за малката си внучка. Казала му още, че ако в града не останел лечител не се знаело какви болести ще ги сполетят и нямало да има кой да ги лекува. Тогава оставало само последната възможност той да стане русалия при мъжете се казвало ватафин, да събере дружина от още шест човека та да станат седем и да лекуват всички в града. Стреснал се Слави, как ще лекува хората, та той нищо не знаел. Тогава Русалия му казала, че има малко време само година за която тя трябвало да го обучи да му разкрие някои тайни и да се подготви за дългият си път. Оставила му два дни да си помисли, но го предупредила да не казва на никого, дори и на жена си, на нея щял да каже по-късно когато е подготвен. Обърнала се и си тръгнала и оставила младия мъж замислен. Не могъл да спи две нощи Слави а на втората сутрин сънувал странен сън. При него идват болни и го молят за помощ. Той ги обикал, мърморел си нещо под носа и тропал с дебела тояга. Чувала се песен на кавал мелодична и игрива и много мистична. Дружината му играела ръченица, накрая той давал на всички и болни и здрави да пият от една стомна и счупвал стомната. А болния става и си тръгва здрав. Събудил се Слави плувнал в пот преоблякъл се и бързо отишъл при Русалия да и разкаже съня си. Изслушала го старата жена и се усмихнала, разбрала, че отговорът му е утвърдителен и го успокоила, че е сънувал лечението на болни. Така започнало обучението на мъжа всеки ден намирали време да се срещат и да говорят. Показвала му билките наричала ги с имената им и показвала къде да ги намира. Започнали да излизат в полето, край рекаята и да берат билки. Учил Слави бързо. Стигнали до дружината и тогава Русалия му показала как да си избере верни другари. Как да ги изпитал и го научила на клетвата, как да закълне всеки. Дошло време и танца да раучават. Тогава старата жена му разказала за танците по тези места, за лечебната сила на хорото и още по-лечебната ръченица. Обяснила защо трябва да е бърз танца и с подскоци и как да изгонват болестите от хората. Разказала му за лечебната сила на водата с нейната кристали, за оцета, за меда. Показала му как да си направи тояга и знаме, какви билки да им върже, какво да носи със себе си. Предупредила го, че тези русалиски игри си играят само през кратко време от Спасовден до задушница. И заръчала да не ходят без път по полетто, защото ако някой стъпи на трапезата на русалиите ще се разболее. През това време всички да носели треви със силен аромат пелин, орехова шума или лепка, жените да не работят къшна работа.
Когато приключило обучението на Слави чак тогава Русалия му казала за уговорката с русалията, че ако не се омъжи до двайстата си година Русалия ще я вземат за тяхна сестрица нимфа от реката. Помолила го старата жена той да се погрижел за внучката и да си намери достоен мъж и да остане тук при родителите си. Обещал и ковача, че ще се погрижи за детето.
Неусетно се изтърколила годината и Русалия знаела, че трябва да напусне града и любимите си близки. Сбогувала се с тях и със Слави и без да им казва къде отива поела към реката. Само малкото момиче и младия мъж усещали със сърцата си, че тя не ги напуска завинаги а ще идва да им помага в нужда.
Събрал мъжът дружина както го е учила Русалия и започнали да ходят в близките села да лекуват хората през русалийската седмица. Лекувал и болните от града, но ги извеждали на поляните до реката. Започнали да идват хора при него и да се оплакват. Преценявал Слави колко е тежко болен и дали ще издържи до Спасовден. Ако преценял, че било спешно, го пращал за билка при Русалия. Пораснала тя красива и гиздава, започнали да заглеждат ергените, но тя била решила друго. Един ден Слави отишъл при девойката и я помолил заради баба и да си избере момък, това било нейното последно желание. Тогава момичето му отговорило, че знаело какво се е случило онзи ден на поляната и много искало да иде при русалиите и баба си и да стане водна нимфа. Нито молбите на близките и, нито сълзите могли да променят решението на девойката.
Един летен ден тя излязла на разходка до поляната край реката направила си венец от билки и от тогава никой нито я и виждал нито чувал. Слави отишъл при родителите и и им разказал приказката за нимфите русалии как идвали като пеперуди и пак като пеперуди си отивали след седмица.
Градът се разраствал и ставал все по-голям. На пристанището постоянно пристигали кораби. Засилила се търговията и управителя решил да дадат ново име на града. Направили допитване и всички, които попитали искали той да носи името на Русалия. Нарекли го Русе. Да се знае и да се помни, че тука са живели и всяка година идват па макар и само за една седмица русалии като бели и жърти пеперуди, като водни нимфи да лекуват болните, да носят надежда и вяра на всички хора.
Ненка Георгиева Михайлова
Някага преди много години по долното течение на Дунав имало град с голямо пристанище. Сега на това място се е разположил толям и красив град. Там земята била равнинна и имало прекрасни поляни с всякакви билки и омайни треви. По тия места в началото на лятото идвали Пеперудите бели и жълти големи и малки, ефирни и много красиви, а с тях русалиите. Стояли по една неделя, но каква неделя.... Лекували болните, беряли билки свивали венци къпели се в реките и езерата, вършели чудеса, лекували, танцували. Хората ги наричали с много имена самодиви, русалки, самовили, нимфи, но имало и такива, които ги било страх от тях.
В града живеело стара жена на име Русалия със сина си и неговото семейство с малка дъщеричка, което носело името на баба си Русалия. Бабата била добра жена можела да лекува, да бабува и всички в града я уважавали. Когато някой се разболеел веднага идвали при баба Русалия за помощ и лек. Тя поглеждала болния побутвала тук там по болното място и започвала да си мърмори нещо под носа. Никой не разбирал какво си говори, накрая давала на близките на болния нужните билки. Упътвала ги как да приготвят лек и ги изпращала. Имало и болни, които още като ги погледнела, разбирала, че вече е много късно, там давала друга билка и предупреждавала роднините. Така живеели в този град хората и благославяли Русалия.
Един ден при бабата пристигнала една жена живееща в далечния край на селището с молба да помогне на мъжа и. Той бил ковач, много работен, но от два дни само лежал не се хранел и вода не пиел само кашлял. Не можела да го доведе и помолила лечителката да дойде до у тях и да го прегледа. Съгласила се старата жена, нали такава и била орисията да помага, взела си вързопче с няколко от нейните билки и тръгнала с жената. Повървяли доста и стигнали до къщата на ковача, бяла спретната с красива градинка с дъхави цветя отпред. Влезли двете жени и наистина млад мъж лежал на леглото отпаднал и кашлял. Поогледала го Русалия пипнала на едно две места и разбрала какво се случило, започнала да си мърмори под носа и обиколила леглото с болния три пъти. После двете жени излезли и бабата дала на жената от билките и поръчала точно как да ги приготви и как да ги дава. Похвалила младата жена за градинката и заръчала, когато мъжът и се оправи да започне да слага във всяко ядене от една билка, която разтяла в нейната градинка. Накрая помолила след два дни да дойде при нея и да и каже как е болния. Минал един ден и на втория при баба Русалия дощъл самият болен вече на крака и се чувсвал много добре. Младият мъж попитал тя ли е Русалия, която лекувала болните. Жената отговорила утвърдително. Тогава той казал, че се казва Слави, поклонил и се , целунал и ръката и и подал прекрасен букет от тяхната градина. Нямал думи Слави с които да изкаже благодарността си. Започнал ковача често да се отбива при лечителката, да и носи цветя и да си говорат. Така станали приятели Слави и на Русалия.
Като дошло лятото, бабата решила, че е време малката и внучка да бере и познава лековитите треви в техния край. Искало и се да я научи на всичко и да и предаде занаята си преди да си отиде. Ходили двете по поляните по цал ден и събирали омайни билки. Малкото момиче бързо научило имената на всичките и се справяло удивително с лечебните им свойства. Дошла зимата и двете вече не излизали така често. Когато дойдел някой болен бабата го преглеждала и изпълнявала своето мърморене под нос, а когато трябвало да даде билката пращала внучката си. Малката нито веднъж не сбъркала и това много зарадвало Русалия. Дошла пролетта със зеленината и новия живот. Замирисало навсякъде на цъфнали дървета и люляка, птичките зачуроликали и пчеличките зажужали. Неусетно дошло и лятото и двете жени се застягали да събират билки. Било преди петдесетница след Великден, излезли двете на полянка край голямата река. По някое време от реката излазла чудно красива жена с дълги руси коси и бяла рокля и тръгнала направо към малката Русалия. Бабата мигом разбрала какво става и препречила пътя на жената от водата. Нимфата заговорила на бабата, че детето е избрано за русалия те ще го научат на билкарство и лечителство. Старата жена казала, че това няма да се случи. Разказала на нимфата, че тя самата е русалия и че един ден като дошла на тази поляна стъпала на криво и си наранила крака, не можела да ходи и тогава нейните сестрици я оставили, за да си я приберат на другата година. Оставили я бе дом и близки. Намерил я един момък, харесал я и се оженил за нея. Така тя изкарала зимата, но напролет родила мъжко дете и тогава решила да остане при хората и при детето си да ги лекува както нимфите. Сега можела вече да се върне при тях, но помолила за една година време да обучела своята малка внучка в лечителството. Да и предадяла своите знания и умения и чак тогава можела да се върне при сестриците си. Нимфата и отговорила, че сега или после пак ще дойдат за внучката и защото е най-красивата и носи техните черти. Тогава голямата Русалия нарекла, че ако детето до двадесет години не било омъжено си дава благословията, но ако имало мъж, да я вемели след като отгледа децата си. Съграсила се речната нимфа и се върнала там от където била дошла.
Прибрали се в къщи двете Русалии. Малкото дете исало да разпита баба си, но тя не желаела даговори за станалото на поляната. Пременила се и отишла при Слави. Стигнала до ковачницата и го намери да кове колела на каруци. Помолила го да си почине и да поговорят. Съгласил се младият мъж, та нима можел да откаже нещо на Русалия. Жената говорила за билкарството за лечителството и накрая му разказала днешната случка при реката и срещата с русалията. Разказала му и за уговорката за малката си внучка. Казала му още, че ако в града не останел лечител не се знаело какви болести ще ги сполетят и нямало да има кой да ги лекува. Тогава оставало само последната възможност той да стане русалия при мъжете се казвало ватафин, да събере дружина от още шест човека та да станат седем и да лекуват всички в града. Стреснал се Слави, как ще лекува хората, та той нищо не знаел. Тогава Русалия му казала, че има малко време само година за която тя трябвало да го обучи да му разкрие някои тайни и да се подготви за дългият си път. Оставила му два дни да си помисли, но го предупредила да не казва на никого, дори и на жена си, на нея щял да каже по-късно когато е подготвен. Обърнала се и си тръгнала и оставила младия мъж замислен. Не могъл да спи две нощи Слави а на втората сутрин сънувал странен сън. При него идват болни и го молят за помощ. Той ги обикал, мърморел си нещо под носа и тропал с дебела тояга. Чувала се песен на кавал мелодична и игрива и много мистична. Дружината му играела ръченица, накрая той давал на всички и болни и здрави да пият от една стомна и счупвал стомната. А болния става и си тръгва здрав. Събудил се Слави плувнал в пот преоблякъл се и бързо отишъл при Русалия да и разкаже съня си. Изслушала го старата жена и се усмихнала, разбрала, че отговорът му е утвърдителен и го успокоила, че е сънувал лечението на болни. Така започнало обучението на мъжа всеки ден намирали време да се срещат и да говорят. Показвала му билките наричала ги с имената им и показвала къде да ги намира. Започнали да излизат в полето, край рекаята и да берат билки. Учил Слави бързо. Стигнали до дружината и тогава Русалия му показала как да си избере верни другари. Как да ги изпитал и го научила на клетвата, как да закълне всеки. Дошло време и танца да раучават. Тогава старата жена му разказала за танците по тези места, за лечебната сила на хорото и още по-лечебната ръченица. Обяснила защо трябва да е бърз танца и с подскоци и как да изгонват болестите от хората. Разказала му за лечебната сила на водата с нейната кристали, за оцета, за меда. Показала му как да си направи тояга и знаме, какви билки да им върже, какво да носи със себе си. Предупредила го, че тези русалиски игри си играят само през кратко време от Спасовден до задушница. И заръчала да не ходят без път по полетто, защото ако някой стъпи на трапезата на русалиите ще се разболее. През това време всички да носели треви със силен аромат пелин, орехова шума или лепка, жените да не работят къшна работа.
Когато приключило обучението на Слави чак тогава Русалия му казала за уговорката с русалията, че ако не се омъжи до двайстата си година Русалия ще я вземат за тяхна сестрица нимфа от реката. Помолила го старата жена той да се погрижел за внучката и да си намери достоен мъж и да остане тук при родителите си. Обещал и ковача, че ще се погрижи за детето.
Неусетно се изтърколила годината и Русалия знаела, че трябва да напусне града и любимите си близки. Сбогувала се с тях и със Слави и без да им казва къде отива поела към реката. Само малкото момиче и младия мъж усещали със сърцата си, че тя не ги напуска завинаги а ще идва да им помага в нужда.
Събрал мъжът дружина както го е учила Русалия и започнали да ходят в близките села да лекуват хората през русалийската седмица. Лекувал и болните от града, но ги извеждали на поляните до реката. Започнали да идват хора при него и да се оплакват. Преценявал Слави колко е тежко болен и дали ще издържи до Спасовден. Ако преценял, че било спешно, го пращал за билка при Русалия. Пораснала тя красива и гиздава, започнали да заглеждат ергените, но тя била решила друго. Един ден Слави отишъл при девойката и я помолил заради баба и да си избере момък, това било нейното последно желание. Тогава момичето му отговорило, че знаело какво се е случило онзи ден на поляната и много искало да иде при русалиите и баба си и да стане водна нимфа. Нито молбите на близките и, нито сълзите могли да променят решението на девойката.
Един летен ден тя излязла на разходка до поляната край реката направила си венец от билки и от тогава никой нито я и виждал нито чувал. Слави отишъл при родителите и и им разказал приказката за нимфите русалии как идвали като пеперуди и пак като пеперуди си отивали след седмица.
Градът се разраствал и ставал все по-голям. На пристанището постоянно пристигали кораби. Засилила се търговията и управителя решил да дадат ново име на града. Направили допитване и всички, които попитали искали той да носи името на Русалия. Нарекли го Русе. Да се знае и да се помни, че тука са живели и всяка година идват па макар и само за една седмица русалии като бели и жърти пеперуди, като водни нимфи да лекуват болните, да носят надежда и вяра на всички хора.
Ненка Георгиева Михайлова