изготвил: Недка Минчева
1.Живеем в малката Острица,
във Дунавска равнинна шир,
а около нея се издигат,
върхът Острец и Къз баир.
2.От върха като се погледне,
до Шипка погледа достига,
а Къз баир снага издига,
селцето в сянката си скрил.
3.Легенда тъжна се разказва,
как в прастари времена,
левентът,българин Калин
залюбил бейска дъщеря.
4.Красива Хамиде била
със снага права, тополова,
с черни вежди кат гайтани
и устни – ягоди в росата брани.
5.Когато беят стар разбрал,
каил не станал да даде,
на друговереца красива Хамиде
и страшна заповед издал.
6.Поставил той на българина смел,
изпитание неизпълнимо,
красива Хамиде да изнесе
на гръб, нагоре по баира.
7.Понесъл гордия Калин,
като орел свойта гълъбица,
а долу тръпнела с надежда
раята, в малката Острица.
8.Едва достигнал до средата,
безсилен рухнал в камънака,
вода – промълвила устата
и потънал изтощен до мрака.
9.Хукнала надолу Хамиде,
вода да вземе от реката,
а Къз баир, да ги спаси,
избликнал извор от недрата.
10.Наляла в чехлите вода
и тръгнала нагоре по баира,
нозете в рани и кървят,
сърцето от любов примира.
11.В скута си положила Калин,
вода в устата му наляла,
но само тъжно я погледнал той,
сърцето му не издържало.
12.Обезумяла Хамиде красива,
с разрошени коси и вик ужасен,
търкулнала се като топка сива,
и спряла мъртва долу при баща си.
13.Изтръпнала раята в малката Острица,
камбаната забила на умряло,
а беят мълчешком погребал
красива Хамиде във бяло.
14.Високият баир тогава,
заради таз любов горчива,
Къз баир да именува,
Решил народът сговорчиво.
15.А изворчето не тече редовно,
струи то бистри сълзи само,
когато спомни любовта им
и с тъжен ромон преразказва
през вековете тъжното предание.
във Дунавска равнинна шир,
а около нея се издигат,
върхът Острец и Къз баир.
2.От върха като се погледне,
до Шипка погледа достига,
а Къз баир снага издига,
селцето в сянката си скрил.
3.Легенда тъжна се разказва,
как в прастари времена,
левентът,българин Калин
залюбил бейска дъщеря.
4.Красива Хамиде била
със снага права, тополова,
с черни вежди кат гайтани
и устни – ягоди в росата брани.
5.Когато беят стар разбрал,
каил не станал да даде,
на друговереца красива Хамиде
и страшна заповед издал.
6.Поставил той на българина смел,
изпитание неизпълнимо,
красива Хамиде да изнесе
на гръб, нагоре по баира.
7.Понесъл гордия Калин,
като орел свойта гълъбица,
а долу тръпнела с надежда
раята, в малката Острица.
8.Едва достигнал до средата,
безсилен рухнал в камънака,
вода – промълвила устата
и потънал изтощен до мрака.
9.Хукнала надолу Хамиде,
вода да вземе от реката,
а Къз баир, да ги спаси,
избликнал извор от недрата.
10.Наляла в чехлите вода
и тръгнала нагоре по баира,
нозете в рани и кървят,
сърцето от любов примира.
11.В скута си положила Калин,
вода в устата му наляла,
но само тъжно я погледнал той,
сърцето му не издържало.
12.Обезумяла Хамиде красива,
с разрошени коси и вик ужасен,
търкулнала се като топка сива,
и спряла мъртва долу при баща си.
13.Изтръпнала раята в малката Острица,
камбаната забила на умряло,
а беят мълчешком погребал
красива Хамиде във бяло.
14.Високият баир тогава,
заради таз любов горчива,
Къз баир да именува,
Решил народът сговорчиво.
15.А изворчето не тече редовно,
струи то бистри сълзи само,
когато спомни любовта им
и с тъжен ромон преразказва
през вековете тъжното предание.
народни предания