изготвил Стамен Димитров
Ламята в българските митове, приказки и песни е женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с кучешка глава и остри зъби и нокти. Устата й е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото й е покрито с жълти люспи. Най-често е описвана с три или девет еднакви глави. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някой, за да го изяде.
Една легенда от село Басарбово разказва за ламя, която крадяла добитъка и опожарявала нивите на хората. За да омилостивят ламята, хората от селото давали в жертва на страховитото влечуго най-хубавите си моми. Ламята изяждала момата и така до следващия път, когато отново започвала да безчинства. В селото живеела хубавица, която била една на мама и татко. Родителите и я криели, за да не я види ламята и да я пожелае. Разбрала ламята и започнала да пакости на хората-подпалила посевите, окрала воловете, а селяните се досетили, че това ще да е заради хубавицата. Събрали се и насила извели девойката от дома и, за да я дадат в жертва. Стигнали близо до скалата, където в една пещера живеела ламята. Тя, като усетила човешка плът, подала се от дупката си, но не могла да помръдне. Такава хубост не била виждала. Така си стои и до днес вкаменена в скалите на метри от Басарбовската обител.
Често на места, за които се носят такива легенди, възникват места за поклонение. Така възниква и манастира, който по-късно е наречен Свети Димитър Басарбовски.
Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г.
Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово, св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. Житието разказва, че Димитър тръгнал по река Лом и намерил пещера с манастир. Там той продължил своя отшелнически живот в скалите. Димитър Басарбовски живял до края на живота си на това място. Когато станал много стар и изнемощял, за да не се изкачва високо на скалите, построил колиба близо до реката, а в съседство до нея - кладенец, който считали след това за лековит и чудотворен.
Легендата разказва, че няколко години след смъртта си Св. Димитър Басарбовски се явил в съня на сляпа девойка, която живеела в селото, и й казал къде е тялото му, което било в реката. Когато мощите му били открити, били нетленни и благоуханни. Девойката прогледнала, а славата на светеца се разнесла из околността.
По-късно владетелят на Влахия пожелал мощите на светеца да му бъдат изпратени в Букурещ. След съгласието на Константинополската патриаршия натоварили мощите на каруца, но каруцата стигнала донякъде и не помръднала. Сменили конете, но и това не помогнало. Така тялото на светеца било върнато в родното му място.
През 1774 г., по време на една от руско-турските войни, след победа за Русия генерал Пьотр Салтиков чул за Св. Димитър Басарбовски и пожелал да се поклони пред мощите му. Отново било уговорено тялото на светеца да бъде пренесено, този път в Русия. Пътят минавал през Румъния, където по това време върлувала чумна епидемия. Разказват, че когато мощите на светеца влезли в Букурещ, хората спрели да умират. Жителите на града измолили от генерала да остави тялото на светеца. И досега мощите се намират в патриаршеската катедрала "Св. Равноапостолни царе Константин и Елена", но много поклонници идват и в Басарбово.
Има основание да се смята, че светецът не е напуснал окончателно своята обител. Малко жестоко припомняне, но земетресението през 1977г. е взело 1500 жертви в Букурещ и нито една в Русе.
Тук е погребан и монахът Хрисант, който приживе сам издълбава своя гроб в скалите и поръчва да бъде погребан там.
През годините манастира е бил многократно плячкосван, което ражда една по-съвременна легенда свързана с него. За да накаже злосторниците, покровителя на манастира взема в жертва мъже на 40-50 годишна възраст. Тази легенда е подкрепена и с необичайната смъртност на млади мъже в селото. Едва след възстановяването на манастира, смъртността на млади мъже драстично намалява.
Наскоро скалният манастир „Св. Димитър Басарбовски” беше реставриран и сега гостоприемно е отворил вратите си за всички посетители.
Разкази на стари хора от Басарбово
Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир-Архимандрит Виктор Мутафов
Ламята в българските митове, приказки и песни е женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с кучешка глава и остри зъби и нокти. Устата й е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото й е покрито с жълти люспи. Най-често е описвана с три или девет еднакви глави. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някой, за да го изяде.
Една легенда от село Басарбово разказва за ламя, която крадяла добитъка и опожарявала нивите на хората. За да омилостивят ламята, хората от селото давали в жертва на страховитото влечуго най-хубавите си моми. Ламята изяждала момата и така до следващия път, когато отново започвала да безчинства. В селото живеела хубавица, която била една на мама и татко. Родителите и я криели, за да не я види ламята и да я пожелае. Разбрала ламята и започнала да пакости на хората-подпалила посевите, окрала воловете, а селяните се досетили, че това ще да е заради хубавицата. Събрали се и насила извели девойката от дома и, за да я дадат в жертва. Стигнали близо до скалата, където в една пещера живеела ламята. Тя, като усетила човешка плът, подала се от дупката си, но не могла да помръдне. Такава хубост не била виждала. Така си стои и до днес вкаменена в скалите на метри от Басарбовската обител.
Често на места, за които се носят такива легенди, възникват места за поклонение. Така възниква и манастира, който по-късно е наречен Свети Димитър Басарбовски.
Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г.
Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово, св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. Житието разказва, че Димитър тръгнал по река Лом и намерил пещера с манастир. Там той продължил своя отшелнически живот в скалите. Димитър Басарбовски живял до края на живота си на това място. Когато станал много стар и изнемощял, за да не се изкачва високо на скалите, построил колиба близо до реката, а в съседство до нея - кладенец, който считали след това за лековит и чудотворен.
Легендата разказва, че няколко години след смъртта си Св. Димитър Басарбовски се явил в съня на сляпа девойка, която живеела в селото, и й казал къде е тялото му, което било в реката. Когато мощите му били открити, били нетленни и благоуханни. Девойката прогледнала, а славата на светеца се разнесла из околността.
По-късно владетелят на Влахия пожелал мощите на светеца да му бъдат изпратени в Букурещ. След съгласието на Константинополската патриаршия натоварили мощите на каруца, но каруцата стигнала донякъде и не помръднала. Сменили конете, но и това не помогнало. Така тялото на светеца било върнато в родното му място.
През 1774 г., по време на една от руско-турските войни, след победа за Русия генерал Пьотр Салтиков чул за Св. Димитър Басарбовски и пожелал да се поклони пред мощите му. Отново било уговорено тялото на светеца да бъде пренесено, този път в Русия. Пътят минавал през Румъния, където по това време върлувала чумна епидемия. Разказват, че когато мощите на светеца влезли в Букурещ, хората спрели да умират. Жителите на града измолили от генерала да остави тялото на светеца. И досега мощите се намират в патриаршеската катедрала "Св. Равноапостолни царе Константин и Елена", но много поклонници идват и в Басарбово.
Има основание да се смята, че светецът не е напуснал окончателно своята обител. Малко жестоко припомняне, но земетресението през 1977г. е взело 1500 жертви в Букурещ и нито една в Русе.
Тук е погребан и монахът Хрисант, който приживе сам издълбава своя гроб в скалите и поръчва да бъде погребан там.
През годините манастира е бил многократно плячкосван, което ражда една по-съвременна легенда свързана с него. За да накаже злосторниците, покровителя на манастира взема в жертва мъже на 40-50 годишна възраст. Тази легенда е подкрепена и с необичайната смъртност на млади мъже в селото. Едва след възстановяването на манастира, смъртността на млади мъже драстично намалява.
Наскоро скалният манастир „Св. Димитър Басарбовски” беше реставриран и сега гостоприемно е отворил вратите си за всички посетители.
Разкази на стари хора от Басарбово
Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир-Архимандрит Виктор Мутафов