изготвил: Недка Минчева
Отведе ли Ви съдбата
в селото Каран Върбовка,
попитайте как се стига
до манастир „ Света Марина”.
По пътя ще се насладите
на красивата природа,
студена вода ще отпийте
от кайнака за разхлада.
На портите ще Ви посрещне
игуменът на манастира,
църковните врати ще Ви отвори
и с кротък глас ще Ви разкаже:
Как тука нива е било
на беден селянин, отчаян,
че сляпо чедото му се родило
и бащино сърце кървяло.
Един ден пак били на оран,
вървял след ралото бащата,
а малкият с ръчички плискал
във изворчето до междата.
И чул изуменият баща,
гласа на свойто чедо мило:
„Тате, защо на белия ни вол
рогчето се е строшило?”
Не повярвал изуменият баща
и попитал разтреперан,
на другия вол за цвета:
„По тъмен е , детето казало уверено”.
Разчуло се за таз вода целебна
и заприиждали от вси посоки,
болни хора със надежда,
за изцеление на свойте мъки.
Случвало се чудото мечтано,
хората проглеждали със радост
и от човешка благодарност
решили извора чешма да стане.
Колко време, не се знае,
тече си таз вода вълшебна,
а до чешмата храм белее,
с името „ Света Марина”.
На най- красивата светица
е кръстена таз света обител,
умряла като мъченица,
за христова вяра е убита.
Когато влезете във храма,
дълбок поклон Вий направете
и пред Богородична икона,
свещ за здраве запалете!
След всичко туй, що Вий сте чули
и лице с целебната вода измили,
повярвайте, ще си тръгнете от тука,
пречистени и с нови сили!
в селото Каран Върбовка,
попитайте как се стига
до манастир „ Света Марина”.
По пътя ще се насладите
на красивата природа,
студена вода ще отпийте
от кайнака за разхлада.
На портите ще Ви посрещне
игуменът на манастира,
църковните врати ще Ви отвори
и с кротък глас ще Ви разкаже:
Как тука нива е било
на беден селянин, отчаян,
че сляпо чедото му се родило
и бащино сърце кървяло.
Един ден пак били на оран,
вървял след ралото бащата,
а малкият с ръчички плискал
във изворчето до междата.
И чул изуменият баща,
гласа на свойто чедо мило:
„Тате, защо на белия ни вол
рогчето се е строшило?”
Не повярвал изуменият баща
и попитал разтреперан,
на другия вол за цвета:
„По тъмен е , детето казало уверено”.
Разчуло се за таз вода целебна
и заприиждали от вси посоки,
болни хора със надежда,
за изцеление на свойте мъки.
Случвало се чудото мечтано,
хората проглеждали със радост
и от човешка благодарност
решили извора чешма да стане.
Колко време, не се знае,
тече си таз вода вълшебна,
а до чешмата храм белее,
с името „ Света Марина”.
На най- красивата светица
е кръстена таз света обител,
умряла като мъченица,
за христова вяра е убита.
Когато влезете във храма,
дълбок поклон Вий направете
и пред Богородична икона,
свещ за здраве запалете!
След всичко туй, що Вий сте чули
и лице с целебната вода измили,
повярвайте, ще си тръгнете от тука,
пречистени и с нови сили!
народни предания.