изготвил: Димо Йорданов
Легендата за "Божковата дупка" разказва, че през време на турското робство, когато човешката мъка била непосилна, в Сеново живяло чобанче на име Божко. Всяка сутрин, преди изгрев слънце, то сядало на малката скала и засвирвало с медния си кавал. Тъжните овчарски мелодии се носели по долината като ехо.
Имал Божко една единствена любов - Рада, смайваща с красотата си девойка. По хубост била жив портрет на майка си от годините на нейната младост. Майката на Рада била жена на върл чорбаджия, от когото се страхували всички от Сеново. Чорбаджията забелязал, че Божко се навъртал около неговия дом и се мъчел да зърне дъщеря му. Причакал го той една вечер и се заканил, че ще му отреже главата като на пиле, ако не спре да задиря дъщеря му. Но за силната любов граници няма. Туптяло до спукване моминскто сърце на Рада, прикрита в близките храсти. Всичко тя чула и разбрала. Била смела девойка, а и любовта и към Божко била толкова силна, че била готова на всичко. Излязла тя от храстите с твърд глас казала на баща си, че отива при Божко и става негова жена.
Заживели двамата щастливо. Младата невяста шетала в бедния овчарски дом и с песните си пригласяла на кавала на Божко, който пасял стадото си на близката поляна. Хубостта на Рада не останала скрита. От съседните махали започнали завистливо да се заглеждат в нея. През една притъмняла ноемврийска вечер трима турци си вмъкнали в Божковия дом. Започнала Рада да плаче и вика за помощ, ритала с крака, хапела със зъби, дращела с нокти. Прибирал вече Божко стадото си от паша, когато дочул вика на жена си. Грабнал бързо тежката гега, наместил удобно овчарския нож и бързо дотърчал. Поразен от видяното, той размахал гегата и с няколко удара повалил похитителите. Разбирайки какво го очаква, той бързо нарамил пребитата си жена и побягнал извън селото. Спасение намерил в пещерата, която по-късно започнала да носи неговото име. По нататък легендата разказва, че в пещерата е намерен кавалът на Божко и моминската огърлица на Рада.
народни предания
Легендата за "Божковата дупка" разказва, че през време на турското робство, когато човешката мъка била непосилна, в Сеново живяло чобанче на име Божко. Всяка сутрин, преди изгрев слънце, то сядало на малката скала и засвирвало с медния си кавал. Тъжните овчарски мелодии се носели по долината като ехо.
Имал Божко една единствена любов - Рада, смайваща с красотата си девойка. По хубост била жив портрет на майка си от годините на нейната младост. Майката на Рада била жена на върл чорбаджия, от когото се страхували всички от Сеново. Чорбаджията забелязал, че Божко се навъртал около неговия дом и се мъчел да зърне дъщеря му. Причакал го той една вечер и се заканил, че ще му отреже главата като на пиле, ако не спре да задиря дъщеря му. Но за силната любов граници няма. Туптяло до спукване моминскто сърце на Рада, прикрита в близките храсти. Всичко тя чула и разбрала. Била смела девойка, а и любовта и към Божко била толкова силна, че била готова на всичко. Излязла тя от храстите с твърд глас казала на баща си, че отива при Божко и става негова жена.
Заживели двамата щастливо. Младата невяста шетала в бедния овчарски дом и с песните си пригласяла на кавала на Божко, който пасял стадото си на близката поляна. Хубостта на Рада не останала скрита. От съседните махали започнали завистливо да се заглеждат в нея. През една притъмняла ноемврийска вечер трима турци си вмъкнали в Божковия дом. Започнала Рада да плаче и вика за помощ, ритала с крака, хапела със зъби, дращела с нокти. Прибирал вече Божко стадото си от паша, когато дочул вика на жена си. Грабнал бързо тежката гега, наместил удобно овчарския нож и бързо дотърчал. Поразен от видяното, той размахал гегата и с няколко удара повалил похитителите. Разбирайки какво го очаква, той бързо нарамил пребитата си жена и побягнал извън селото. Спасение намерил в пещерата, която по-късно започнала да носи неговото име. По нататък легендата разказва, че в пещерата е намерен кавалът на Божко и моминската огърлица на Рада.
народни предания