изготвил: Ивелин Василев
Съвременна легенда за момчето с чудния сън.
Това не е просто една легенда. Това е една съвременна легенда, която не се е случвала, но ще се случи. Ще се случи, ако всички ние заедно я прочетем, усмислим и реализираме. Съвременна легенда за един сън, едно момче, красива България, прелестният град Русе и тихият бял Дунав.
Тук където великият хан Aспарух забил копието си.Тук където корабът Радецки гордо плува и оставя Ботевата чета на брега.
Тук където една българска майка дава чедата си за едно свободно отечество.
Тук в този крайбрежен град растяло едно малко момче, което много обичало своята тиха река. Знаело всичко за нея ,а това което не знаело научавало ден след ден от нестихващите разкази на своята майка. Всеки почивен ден те прекарвали край брега на Дунав, загледани в тихите води, в плаващите кораби и тихия бряг на Дунав. Познавали всяка скала, всяко дръвче, всяка пейка. Дори пеещите птички познавали.
Тук където великият хан Aспарух забил копието си.Тук където корабът Радецки гордо плува и оставя Ботевата чета на брега.
Тук където една българска майка дава чедата си за едно свободно отечество.
Тук в този крайбрежен град растяло едно малко момче, което много обичало своята тиха река. Знаело всичко за нея ,а това което не знаело научавало ден след ден от нестихващите разкази на своята майка. Всеки почивен ден те прекарвали край брега на Дунав, загледани в тихите води, в плаващите кораби и тихия бряг на Дунав. Познавали всяка скала, всяко дръвче, всяка пейка. Дори пеещите птички познавали.
И така минали много години. Момчето станало тийнеиджър ,но то продължавало да идва край реката с приятели и съученици. Страното било, че с годините нищо не се променяло по крайбрежната ивица. Нищо ново и красиво не се появявало или ако пораствала нова сграда тя била сив и скучен офис. Дори реката като че ли започнала да изглежда още по тиха и самотна.
А третата алея: Тя била асфалтирана и по нея се движели само влосипеди. Чувал се веселият звън на велосипедистите и те шумно се поздравявали от своите превозни среднства.
Ето такъв бил сънят на момчето. Когато се събудило то си припомнило всичко и тайно си обещало ,че един ден когато порастне ще изпълни своят сън ,а забравената река ще я наричат ,веселата река с красивите алей. а Е , сега оставало само по-бързо да порастне или просто някой възрастен да прочете тази легенда ,и да я осаществи, с помошта на момчето разбира се ,защото то най добре знае колко чуден е бил сънят му.
РУСЕ Моят роден град е Русе, той е хубав и голям! По широките му улици често се разхождам сам. Паметникът на площада стига до небето чак, а заводските машини тракат от зори до мрак. Наща къща е на кея, дето Дунава шуми, баба Тонка там живяла някога във робски дни. Над реката мост огромен мост на дружбата блести, а под него кораб плува бори сините вълни. Колко много те обичам, мой прекрасен роден град! Ти растеш и хубавееш, вечно горд и вечно млад!
Легендата Създадена от Ивелин Василев
Съвременна легенда за момчето с чудния сън.
Това не е просто една легенда. Това е една съвременна легенда, която не се е случвала, но ще се случи. Ще се случи, ако всички ние заедно я прочетем, усмислим и реализираме. Съвременна легенда за един сън, едно момче, красива България, прелестният град Русе и тихият бял Дунав.
Тук където великият хан Aспарух забил копието си.Тук където корабът Радецки гордо плува и оставя Ботевата чета на брега.
Тук където една българска майка дава чедата си за едно свободно отечество.
Тук в този крайбрежен град растяло едно малко момче, което много обичало своята тиха река. Знаело всичко за нея ,а това което не знаело научавало ден след ден от нестихващите разкази на своята майка. Всеки почивен ден те прекарвали край брега на Дунав, загледани в тихите води, в плаващите кораби и тихия бряг на Дунав. Познавали всяка скала, всяко дръвче, всяка пейка. Дори пеещите птички познавали.
Тук където великият хан Aспарух забил копието си.Тук където корабът Радецки гордо плува и оставя Ботевата чета на брега.
Тук където една българска майка дава чедата си за едно свободно отечество.
Тук в този крайбрежен град растяло едно малко момче, което много обичало своята тиха река. Знаело всичко за нея ,а това което не знаело научавало ден след ден от нестихващите разкази на своята майка. Всеки почивен ден те прекарвали край брега на Дунав, загледани в тихите води, в плаващите кораби и тихия бряг на Дунав. Познавали всяка скала, всяко дръвче, всяка пейка. Дори пеещите птички познавали.
И така минали много години. Момчето станало тийнеиджър ,но то продължавало да идва край реката с приятели и съученици. Страното било, че с годините нищо не се променяло по крайбрежната ивица. Нищо ново и красиво не се появявало или ако пораствала нова сграда тя била сив и скучен офис. Дори реката като че ли започнала да изглежда още по тиха и самотна.
А третата алея: Тя била асфалтирана и по нея се движели само влосипеди. Чувал се веселият звън на велосипедистите и те шумно се поздравявали от своите превозни среднства.
Ето такъв бил сънят на момчето. Когато се събудило то си припомнило всичко и тайно си обещало ,че един ден когато порастне ще изпълни своят сън ,а забравената река ще я наричат ,веселата река с красивите алей. а Е , сега оставало само по-бързо да порастне или просто някой възрастен да прочете тази легенда ,и да я осаществи, с помошта на момчето разбира се ,защото то най добре знае колко чуден е бил сънят му.
РУСЕ Моят роден град е Русе, той е хубав и голям! По широките му улици често се разхождам сам. Паметникът на площада стига до небето чак, а заводските машини тракат от зори до мрак. Наща къща е на кея, дето Дунава шуми, баба Тонка там живяла някога във робски дни. Над реката мост огромен мост на дружбата блести, а под него кораб плува бори сините вълни. Колко много те обичам, мой прекрасен роден град! Ти растеш и хубавееш, вечно горд и вечно млад!
Легендата Създадена от Ивелин Василев