изготвил: Веселина Маркова
Било ноември месец. Застудяло. Време за седянки, пък и време за сватби. Цяла седмица из селото се носела мълвата, че Гамозовият род се готви за тежка сватба. Калесници с пълни бъклици ходели наред от горната та чак до долната махала. Ковачите подковавали конете и с шарени ритли украсявали каруците.
Булка от с. Тръстеник щели да вземат. За млада и хубава Петранка се стягали сватбарите от Гамозовия род. Пък хубавец бил Георги. Върнал се скоро от Балканската война – възмъжал, засукал чер мустак.
По-благ и по-хрисим бил неговия верен побратим Иван. Заедно били на фронта. Заедно ергенували. Подлудявали едни и същи моми. Но Георги решил от друго село невяста да си вземе.
Мълвата друго говорела, че старият Гамоз е хвърлил око на равните ниви на Петранкиния тейко. Делял ги само синур от Гамозовите ниви. И още нещо, че Петранка харесвала Иван Драгановия. Но бащина воля на две не се пречупва.
Неделя било. От ранни зори се чувал конски тропот и тракане на каруци. Пред Гамозовите порти спрели двадесет и пет шарени каруци с двоен впряг готови да тръгнат за с. Тръстеник.
Заприиждали накичени сватбари. Засвирила музика. Забил весело тъпанът, извили глас тромпетът, кларинетът и цигулката. Голяма музика, отдалеч пазарена. Веселба обхванала гостите. Разиграло се сватбарското дръвче. Шаферки закичвали сватбарите. Конете биели крак нетърпеливо. Каруцарите едва ги удържали. Най-после свекърът и свекървата, кръстникът и кръстницата застанали напреко изток, прекръстили се и благословили сватбата.
Каруците се напълнили със сватбари и шествието потеглило. Шаферки изливали вода за късмет. По пътя за с. Тръстеник случайни минувачи спирали да се насладят на пъстрото шествие.
Родът на Петранка посрещнал сватбарите както подобава. Що хора се изиграли, що вино се изпило, що пазарлъци се направили. Време било сватбарите да се завърнат в с. Кула Средня. Църквата очаквала младоженците. Пък цялото село се било изсипало вече на мегдана. Такава сватба не била ставала, пък и не се е помнило.
На път за селото в първата каруца седяли Георги и Петранка. Малко зад тях кръстниците и най-отзад Иван Драгановия. Изправил се Георги в каруцата и високо се провикнал: „Иване, брате мой, вземи пушката ми. Кога наближим селото гръмни, брате, да се чуе, че Георги Гамозов от друго село булка към черквата води!“
Минало що минало, наближили селото. Изправил се Иван, по-блед от булото на булката. Нищо не казал. Само пушката гръмнала, но не да извести, че сватбата се задава. Паднал Иван, пронизан от куршума. Кръвта опръскала булото на булката. Пропищял самотен кларинетът. Писък известил трагедията. Изплашени конете препуснали в бесен галоп. Сватбата спряла на мегдана пред църквата. Изправил се мъртво блед Георги и понесъл на ръце, вместо хубавата си невеста, мъртвия си другар. Сред онемялата тълпа една жена занареждала:
„Какво ми е чудо станало
в това ми село Кулата.
Де се е чуло и видяло
погребение и сватба
ведно в черква да влязат“. Била е майката на Иван.
Легендата е по песен на Върба Казанова, от кв. Средна кула, гр. Русе
Било ноември месец. Застудяло. Време за седянки, пък и време за сватби. Цяла седмица из селото се носела мълвата, че Гамозовият род се готви за тежка сватба. Калесници с пълни бъклици ходели наред от горната та чак до долната махала. Ковачите подковавали конете и с шарени ритли украсявали каруците.
Булка от с. Тръстеник щели да вземат. За млада и хубава Петранка се стягали сватбарите от Гамозовия род. Пък хубавец бил Георги. Върнал се скоро от Балканската война – възмъжал, засукал чер мустак.
По-благ и по-хрисим бил неговия верен побратим Иван. Заедно били на фронта. Заедно ергенували. Подлудявали едни и същи моми. Но Георги решил от друго село невяста да си вземе.
Мълвата друго говорела, че старият Гамоз е хвърлил око на равните ниви на Петранкиния тейко. Делял ги само синур от Гамозовите ниви. И още нещо, че Петранка харесвала Иван Драгановия. Но бащина воля на две не се пречупва.
Неделя било. От ранни зори се чувал конски тропот и тракане на каруци. Пред Гамозовите порти спрели двадесет и пет шарени каруци с двоен впряг готови да тръгнат за с. Тръстеник.
Заприиждали накичени сватбари. Засвирила музика. Забил весело тъпанът, извили глас тромпетът, кларинетът и цигулката. Голяма музика, отдалеч пазарена. Веселба обхванала гостите. Разиграло се сватбарското дръвче. Шаферки закичвали сватбарите. Конете биели крак нетърпеливо. Каруцарите едва ги удържали. Най-после свекърът и свекървата, кръстникът и кръстницата застанали напреко изток, прекръстили се и благословили сватбата.
Каруците се напълнили със сватбари и шествието потеглило. Шаферки изливали вода за късмет. По пътя за с. Тръстеник случайни минувачи спирали да се насладят на пъстрото шествие.
Родът на Петранка посрещнал сватбарите както подобава. Що хора се изиграли, що вино се изпило, що пазарлъци се направили. Време било сватбарите да се завърнат в с. Кула Средня. Църквата очаквала младоженците. Пък цялото село се било изсипало вече на мегдана. Такава сватба не била ставала, пък и не се е помнило.
На път за селото в първата каруца седяли Георги и Петранка. Малко зад тях кръстниците и най-отзад Иван Драгановия. Изправил се Георги в каруцата и високо се провикнал: „Иване, брате мой, вземи пушката ми. Кога наближим селото гръмни, брате, да се чуе, че Георги Гамозов от друго село булка към черквата води!“
Минало що минало, наближили селото. Изправил се Иван, по-блед от булото на булката. Нищо не казал. Само пушката гръмнала, но не да извести, че сватбата се задава. Паднал Иван, пронизан от куршума. Кръвта опръскала булото на булката. Пропищял самотен кларинетът. Писък известил трагедията. Изплашени конете препуснали в бесен галоп. Сватбата спряла на мегдана пред църквата. Изправил се мъртво блед Георги и понесъл на ръце, вместо хубавата си невеста, мъртвия си другар. Сред онемялата тълпа една жена занареждала:
„Какво ми е чудо станало
в това ми село Кулата.
Де се е чуло и видяло
погребение и сватба
ведно в черква да влязат“. Била е майката на Иван.
Легендата е по песен на Върба Казанова, от кв. Средна кула, гр. Русе