Изготвил: Яница Маринова
Ще ви разкажа история. Като приказка, която не приключва на най-интересното всяка вечер, за да запази от магията и за другата. Това е история и легенда , събрала между листата си времето. Ценност, превърната в себеусещане и откриване на родовите корени!
Има дадености, които не само разказват, но и които пазят историята и легендите на предците ни. Между листата шумят думите на тези преди нас и се настаняват тези на съвременниците ни.
За магията на природата. За силата на една легенда. За човешкото у нас. За вятъра в косите на един 700 годишен бряст, разказват идните редове....
Ще устетите от диханието на студената вода на село. Нисово, Русенско, откъдето идва и името на мястото.
Това са магични думи, за онези които вярват в желанията. За тяхното писане и пускане по реката! Никой не зане дали ще преминат, дали водата няма да ги оцвети, но едно е сигурно: Пожелаеш ли го, ще се случи!
Всяка приказка има своето Начало. Нашата започва с : Имало едно време между листата...
А сега следва Продължението! Всеки ключ е удебелен и отвежда стъпка по стъпка към него...от корена, през стеблото, до короната!
Следайте табелите и няма да се загубите! Приятна разходка!
брястът в село Нисово
Днес мястото на старото селище е гола поляна с името Галица, а край река Бели Лом все още се различават руините на старата воденица Одалийка. Малко по-надолу, от очертаващите се темели расте гордият и величествен огромен бряст, жив и единствен свидетел на 7-вековна история.
От всичко, което знаем, най-вълнуваща е легендата за една сляпа танцьорка, внучка на воденичаря хаджи Добрил, останал след страшната чума сам с малката Златица и своята воденица. Внучката израснала красива девойка, с пъргава и гъвкава снага. Харесал я Кадир Кърджията и я отвел в Русчук, където Златица веселяла ханъмите с танците си. Станала истинска одалиска.
Но един ден до хаджи Добрил достигнала лоша вест– момичето ослепяло. Върнала се във воденицата внучката. Мливарите идвали хем да смелят брашното, хем да погледат сляпата танцьорка, за която се говорело в цялата околия. Като самодива с разпилени смолисти коси, танцувала своя див и неудържим ръченик, който възпламенявал сърцата на българите.
Било на Гергьовден. След танца Златица полегнала да си почине край бряста. От разранената от въжетата на гергьовденската люлка кора потекъл сок. Яно, чиракът на дядо Добрил, събрал „сълзите” на вековното дърво и намокрил невиждащите очи на девойката.
Пробола я пареща болка, но тя не се оплакала. На сутринта щастливата Златица обгърнала ствола на величественото дърво и цялата долина заехтяла от нейния глас: „Виждам! Виждам!”
Всеки път, вървейки по обраслата с треви и лиани пътека през каньона на река Бели Лом, в нас ехти гласа на Златица. Не пропускаме и да си наречем желанията при вековния бряст.
Селото:
Нисово има интересна и привлекателна култура. Създадено по времето на османска власт, името му идва от „исо“ — студена, бистра вода.
На няколко километра от него има вековен бял бряст. Прекрасната природа около него магнетично привлича посетителите. Според вярването, който напише на листче желание и го пусне в лъкатушещата река, то дядо Бряст непременно ще му го изпълни.
След дълга разходка по брега на Малък Лом се достига до голям скален манастир „Св. Константин и Елена“. Запазилите се скални рисунки ни изумяват със своята красота, а след като се изкачим горе, се открива величествената гледка към Русенския природен парк.
Срещу скалния манастир се намира т. нар. еврейска дупка, в която през Втората световна война са търсели спасение евреи.
Конкурсът:
700-годишен бряст от русенското село Нисово представя България в международния конкурс Европейско дърво на годината 2012.
Нисовският бряст се състезава с претендентите от още 6 държави - Румъния, Словакия, Чехия, Унгария, Полша и Франция. Брястът, известен в Нисово като Дървото на желанията, спечели българския конкурс Дърво с корен 2011", организиран от фондация ЕкоОбщност". Той беше номиниран от учениците от клуб Екология" към ОУ Христо Ботев" в русенското село Щръклево.
Според легенда млада жена прогледнала след като намазала очите си със сок от бряста.
Залезът:
,,Природолюбители откриха изкоренен 700-годишния бряст край русенското село Нисово, обявен за "Дърво на годината 2011" от конкурса "Дърво с корен 2011" на фондация "Екообщност". Това съобщи за БТА председателят на Сдружение "Вело-Русе" Кольо Пазарджиев.
Той заварил вековния бряст изтръгнат заедно с корените при излет с приятели днес.
"Вероятно това е от силните ветрове, връхлетели през март в Русе и региона" предположи Пазарджиев и припомни, че дървото беше популярна туристическа забележителност.
Дървото се намира на територията на Природен парк "Русенски Лом". Директорът на парка Милко Белберов припомни, че освен националната титла през 2011 г. брястът е класиран на трето място в конкурса "Европейско дърво на годината 2012".
Дървото е било обявено за природна забележителност преди 40 г., свързва се с много местни легенди и е наричано "дърво на желанията( дневник, ".http://www.dnevnik.bg/video/2013/04/13/2041148_zagina_700-godishniiat_briast_obiaven_za_durvo_na/)
Опит за финал:
Тази история е оцеляла 700 години. Днес е погребана. Но, остава Надеждата! Че легендата ще бъде жива...Черният щъркел бе построил тук гнездо... Остават сламените клечки....И силата, че ще го помним!
И светлината:
Вековното дърво ще бъде поставено на специален постамент, ще бъде обработено срещу дървояди и ще бъде превърнато в своеобразен музей
Тъй като край брястът, който е известен като "Дървото на желанията", има израснали няколко негови фиданки, една от тях ще бъде оградена и отглеждана специално. Тя ще носи името "Продължителя". Маршрутът, по който се стига до бряста, ще бъде леко променен и ще минава над рибарниците в района, откъдето ще могат да се гледат птици.
Това е част от намеренията на Природния парк, свързани с развитието на туризма край Нисово и в Поломието. На 31 август ще бъде открит официално нов природозащитен комплекс с посетителски център и център за оказване на спешна помощ на изпаднали в беда животни. Там ще има лаборатория, две клетки за болни животни, адаптивна клетка в скалите за скалните обитатели, а отделно ще има и клетка за климатични наблюдения.
Цялото дърво ще бъде специално обработено, също за да не гние и за да не бъде нападнато от дървояди. В близост ще бъде изграден заслон с функциите на музей.
В основите пък, където растеше стария бряст, вече има нови фиданки, всички негови „деца“. Само едната от тях обаче ще бъде оградена и наречена „Продължителя“.
Източници:
1.истории от местни жители
2. дневник, електронно издание
3. wekipedia
4. http://goodnews.actualno.com/Vdigat-otnovo-700-godishnija-brjast-kraj-Nisovo-news_436175.html#ixzz2jqQAn000
Ще ви разкажа история. Като приказка, която не приключва на най-интересното всяка вечер, за да запази от магията и за другата. Това е история и легенда , събрала между листата си времето. Ценност, превърната в себеусещане и откриване на родовите корени!
Има дадености, които не само разказват, но и които пазят историята и легендите на предците ни. Между листата шумят думите на тези преди нас и се настаняват тези на съвременниците ни.
За магията на природата. За силата на една легенда. За човешкото у нас. За вятъра в косите на един 700 годишен бряст, разказват идните редове....
Ще устетите от диханието на студената вода на село. Нисово, Русенско, откъдето идва и името на мястото.
Това са магични думи, за онези които вярват в желанията. За тяхното писане и пускане по реката! Никой не зане дали ще преминат, дали водата няма да ги оцвети, но едно е сигурно: Пожелаеш ли го, ще се случи!
Всяка приказка има своето Начало. Нашата започва с : Имало едно време между листата...
А сега следва Продължението! Всеки ключ е удебелен и отвежда стъпка по стъпка към него...от корена, през стеблото, до короната!
Следайте табелите и няма да се загубите! Приятна разходка!
брястът в село Нисово
Днес мястото на старото селище е гола поляна с името Галица, а край река Бели Лом все още се различават руините на старата воденица Одалийка. Малко по-надолу, от очертаващите се темели расте гордият и величествен огромен бряст, жив и единствен свидетел на 7-вековна история.
От всичко, което знаем, най-вълнуваща е легендата за една сляпа танцьорка, внучка на воденичаря хаджи Добрил, останал след страшната чума сам с малката Златица и своята воденица. Внучката израснала красива девойка, с пъргава и гъвкава снага. Харесал я Кадир Кърджията и я отвел в Русчук, където Златица веселяла ханъмите с танците си. Станала истинска одалиска.
Но един ден до хаджи Добрил достигнала лоша вест– момичето ослепяло. Върнала се във воденицата внучката. Мливарите идвали хем да смелят брашното, хем да погледат сляпата танцьорка, за която се говорело в цялата околия. Като самодива с разпилени смолисти коси, танцувала своя див и неудържим ръченик, който възпламенявал сърцата на българите.
Било на Гергьовден. След танца Златица полегнала да си почине край бряста. От разранената от въжетата на гергьовденската люлка кора потекъл сок. Яно, чиракът на дядо Добрил, събрал „сълзите” на вековното дърво и намокрил невиждащите очи на девойката.
Пробола я пареща болка, но тя не се оплакала. На сутринта щастливата Златица обгърнала ствола на величественото дърво и цялата долина заехтяла от нейния глас: „Виждам! Виждам!”
Всеки път, вървейки по обраслата с треви и лиани пътека през каньона на река Бели Лом, в нас ехти гласа на Златица. Не пропускаме и да си наречем желанията при вековния бряст.
Селото:
Нисово има интересна и привлекателна култура. Създадено по времето на османска власт, името му идва от „исо“ — студена, бистра вода.
На няколко километра от него има вековен бял бряст. Прекрасната природа около него магнетично привлича посетителите. Според вярването, който напише на листче желание и го пусне в лъкатушещата река, то дядо Бряст непременно ще му го изпълни.
След дълга разходка по брега на Малък Лом се достига до голям скален манастир „Св. Константин и Елена“. Запазилите се скални рисунки ни изумяват със своята красота, а след като се изкачим горе, се открива величествената гледка към Русенския природен парк.
Срещу скалния манастир се намира т. нар. еврейска дупка, в която през Втората световна война са търсели спасение евреи.
Конкурсът:
700-годишен бряст от русенското село Нисово представя България в международния конкурс Европейско дърво на годината 2012.
Нисовският бряст се състезава с претендентите от още 6 държави - Румъния, Словакия, Чехия, Унгария, Полша и Франция. Брястът, известен в Нисово като Дървото на желанията, спечели българския конкурс Дърво с корен 2011", организиран от фондация ЕкоОбщност". Той беше номиниран от учениците от клуб Екология" към ОУ Христо Ботев" в русенското село Щръклево.
Според легенда млада жена прогледнала след като намазала очите си със сок от бряста.
Залезът:
,,Природолюбители откриха изкоренен 700-годишния бряст край русенското село Нисово, обявен за "Дърво на годината 2011" от конкурса "Дърво с корен 2011" на фондация "Екообщност". Това съобщи за БТА председателят на Сдружение "Вело-Русе" Кольо Пазарджиев.
Той заварил вековния бряст изтръгнат заедно с корените при излет с приятели днес.
"Вероятно това е от силните ветрове, връхлетели през март в Русе и региона" предположи Пазарджиев и припомни, че дървото беше популярна туристическа забележителност.
Дървото се намира на територията на Природен парк "Русенски Лом". Директорът на парка Милко Белберов припомни, че освен националната титла през 2011 г. брястът е класиран на трето място в конкурса "Европейско дърво на годината 2012".
Дървото е било обявено за природна забележителност преди 40 г., свързва се с много местни легенди и е наричано "дърво на желанията( дневник, ".http://www.dnevnik.bg/video/2013/04/13/2041148_zagina_700-godishniiat_briast_obiaven_za_durvo_na/)
Опит за финал:
Тази история е оцеляла 700 години. Днес е погребана. Но, остава Надеждата! Че легендата ще бъде жива...Черният щъркел бе построил тук гнездо... Остават сламените клечки....И силата, че ще го помним!
И светлината:
Вековното дърво ще бъде поставено на специален постамент, ще бъде обработено срещу дървояди и ще бъде превърнато в своеобразен музей
Тъй като край брястът, който е известен като "Дървото на желанията", има израснали няколко негови фиданки, една от тях ще бъде оградена и отглеждана специално. Тя ще носи името "Продължителя". Маршрутът, по който се стига до бряста, ще бъде леко променен и ще минава над рибарниците в района, откъдето ще могат да се гледат птици.
Това е част от намеренията на Природния парк, свързани с развитието на туризма край Нисово и в Поломието. На 31 август ще бъде открит официално нов природозащитен комплекс с посетителски център и център за оказване на спешна помощ на изпаднали в беда животни. Там ще има лаборатория, две клетки за болни животни, адаптивна клетка в скалите за скалните обитатели, а отделно ще има и клетка за климатични наблюдения.
Цялото дърво ще бъде специално обработено, също за да не гние и за да не бъде нападнато от дървояди. В близост ще бъде изграден заслон с функциите на музей.
В основите пък, където растеше стария бряст, вече има нови фиданки, всички негови „деца“. Само едната от тях обаче ще бъде оградена и наречена „Продължителя“.
Източници:
1.истории от местни жители
2. дневник, електронно издание
3. wekipedia
4. http://goodnews.actualno.com/Vdigat-otnovo-700-godishnija-brjast-kraj-Nisovo-news_436175.html#ixzz2jqQAn000